Посветеният Орфей
Той слиза в своето подземие, за да изведе човешката душа
Знайното за личността на Орфей е крайно оскъдно. Разбира се, митологията (която крие в себе си много истини) е доста богата, но ще се опитаме от тази далечна страна, от онова време на незнайното, от въздуха, напоен с мислите на Орфей, да му направим портрет както художниците, когато възпроизвеждат образи на светци или учители на живота.
Не може да се каже точно къде е люлчиното място на Орфей, освен че е в Тракия, по-точно в Родопите. Тракия е едно от достойнствата в световната история (земя, на която имаме радостта, а и достатъчното чувство отговорни да живеем) – във всички времена тя е утроба на ценности, най-вече духовни. Защо обаче такава посветеност е сгърната и съхранена в нейните пазви, каква е била тази земя? Самото име Тракия има финикийски произход (макар че малко автори споделят това) и идва от Ракхива, което значи „етерно пространство“ или „небесна твърд“, в смисъл на духовното пространство между небето и земята. („Ра“ значи „слънце“, „кхва“ – „пространство“.) Така че Ракхива е тази твърд, за която се говори в книгата „Битие“. Логично е, че по онова време не са могли да є дадат по-висше наименование, но е очевидно, че жителите тогава на тази земя имат реален контакт с онези, които вече са я напуснали. В такъв случай е разбираемо защо древните народи са гледали на Тракия като на избраница, поселница на велики мъже, както те са наричали траките.
Тракия е духовно огнище – едно етернохрамно изповедно и душевно състояние за народите, които идват тук! (От „Веда Словена“ се вижда, че и част от индоевропейците, наречени инди, минават оттук и после отиват към Хималаите.) Ясно е тогава защо тази благодатна земя е родина на Орфей, който безспорно е от първа валенция на духовна посветеност.
В границите на обитаваните от траките земи влиза и Касталският извор (намиращ се в подножието на Парнас до Делфи) – гнездото на деветте музи, покровителки на изкуствата. Смята се, че една от тях – музата на епичната поезия и красноречието Калиопа, е неговата майка. (Цицерон и Демостен са ненадминати оратори, защото водят своето вдъхновено начало от благослова на Калиопа – ако тази вълшебница на словото не беше ги докоснала, те нямаше да бъдат така прочути с красноречието си.) Според една от версиите баща на Орфей е Аполон (според друга той е син на тракийския цар Еагър). Тогава можем да си представим съчетанието на проницателя, ясновидеца Аполон с музата от Касталския извор Калиопа!
Болката на Орфей е неизмерима. Той не може да се примири и започва борба – слиза в подземното царство, за да измоли освобождаването на Евридика и да я изведе в слънчевото царство, на земята. Колко интересна размерна скръб – да влезете в царството подземно, за да търсите душата си! Голямото знание от египетските му посвещения се прилага в действеност. (Това е погребването на инициирания в саркофага, за да излезе от царството на тялото си, да вдигне след това булото на Изида и да види реалността на Духа.) Един Платон по-късно ще каже, а и Хегел ще повтори, че тялото е гробница на душата ни. Ето колко много взаимност има между тази гробница и гробника, за да тръгнем да го търсим и да го възкресим!
Там, долу, Орфей с обаятелността си, с омайната музика на своята лира успява да склони Хадес и Персефона да освободят неговата любима. Но те поставят две условия. Едното е Орфей и Евридика да бъдат предвождани от Хермес, а другото – Орфей да не се обръща назад, докато не напуснат подземното царство. Обърне ли се, ще я загуби.
И така, Хермес води, Орфей го следва, а след тях е Евридика. Но на крачка от слънчевата земя Орфей се обръща – било поради съмнение или несигурност, било дори поради прекалена обич – и Евридика се връща долу. Винаги ще характеризирам съмнението като лично невежество или чужд шепот. (Може би паднало камъче е този чужд шепот.)
Вятърът на съмнението люлее клона на вярата, която се загубва и преминава в безверие. Човек не бива да се обръща назад, когато иска своята Евридика. Той трябва да се освободи от страха си – да знае, че ще я изведе! Тук е идеята за казаната от боговете дума – като несъмнена и безспорна. И Христос илюстрира необходимостта от несъмненост, от неотклонност с великолепния израз: Никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие (Лука 9:62). Ралото прави браздата на живота – води ни да сеем. А който сее, има бъднина, че ще жъне; който няма упование да жъне, ще стои с ръка на просяк. Още по-силна е фразата Му: Ако имате вяра колкото едно синапено зрънце и кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести (Матей 17:20). Христос познава човешката душа. Така съмнението и страхът на Орфей сочат не божеството, а човека още. Той наистина е жрец, учител, има своите посвещения, създава голяма школа, но няма още всемирното съзнание.
Трагедията обаче не е в съмнението само, а и в липсата на смелост да се върнем; трагедията е да приемем резултата за предрешен. Именно тук е прагът на жертвата. Жертвата не се интересува от резултата – тя не трябва да зависи от несполуката. Жертвата винаги е с бъднина – предприетата дейност може да е неуспешна. Естествено, човек има и възшествия, и падения, защото има развитие. По този проблем създателката на Теософското общество Елена Блаватска казва, че не е страшно човек да пада, а че не иска след това да стане, за да тръгне. Ще пада човекът! Падна ли Адам? А като слезе, работи ли? Работи!
Наистина Евридика е личната ни душа и ето защо в един от химните на Орфей е казано така:
Забравена прастара наша дума,Толкова ясен израз, че Евридика не е само име на жена, а любов и свобода – символ на човешката душа. И ако нямаме съмнение, можем да я изведем на живот до светлината на познанието. Душата ни е в тръпката на една вселенност, която изгражда идеята за дух – исторически, национален и личен. Това е пътят на Евридика, свидетелстван от онова, което наричаме подобие, от свидетеля, който трябва да я изведе – Орфей. И неслучайно определението „певец на изгубената любов“, което времето слага на Орфей, наистина хармонира на учението му – изразява цялото му служение и жертвеност. В такъв смисъл всеки от нас може да прецени колко пъти в земното си живеене е пял песента на изгубената любов; колко пъти е имал съмнението, когато е влизал в своята пещера на великото знание, за да изведе на живот душата си.
почитана от славните предци,
е „Евридика“... Евридика не е
едничко име на жена, о, не,
то значи изначална светлина,
възторжена любов и свобода…
Някога пред посвещаваните са извиквали душата на Орфей, за да ги възземе. А Орфей, който е вече посветен, влиза в своето царство, слиза в своето подземие, за да победи – да изведе човешката душа. Така той е и божествената душа, която викат, за да се влее в иницииращите се, и духовният пътеводител, който ще ги изнася в различните царства или в степените, за които те са готови в дадено посвещение.
С тези тайни орфизмът има своя духовен, исторически и социален принос и право на живот. Ние сме душевни следовници на тракийците, а Орфей писа не само в планините и моретата, но и в душите ни. От това не можем да се лишим – Орфей не може да умре, защото го носим именно като преселение на душите ни!
Учението на Орфей е достатъчно предизвикателство да потърсим, а предизвиканият има едно право – да удовлетвори неудовлетвореността си. Ако това богатство е малко за нашето мислене, то нека се родят нови богове, за да дадат повече знания и тайни!
Още по темата:
Честит Великден!
Цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!
Всички неща около нас са капчици на Божията любов
Природните красоти са малките проявления на любовта, които ни водят към великата Любов, към Христа
Чудото благодатен огън
Как божественият пламък слиза на Великден в Йерусалим и колко малко знаем за явлението горене
Велика събота е
Богослуженията днес са най-високата точка в православната литургическа традиция
Разпети петък е
Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове"
До разпятието ще застана, ще примра с изстинало сърце
Пастернак посвещава на Мария Магдалина стихотворения в „Доктор Живаго“
Не си събирайте съкровища на земята
Проповедта на планината е основополагащ текст от Библията, който носи непреходни послания и до днес
Събудете своята духовна ДНК и изживейте промяната
Когато следвате зова на душата си, израстването се простира далеч отвъд вас, вашето семейство и приятели
Враговете са нажежено желязо, с което Бог изгаря егоизма и гордостта ни
Духовни наставления на стареца Ефрем Аризонски
Юда попита: „Аз ли съм, Учителю?“
Дали най-известният предател в историята не е участник в божествен стратегически план
Законът за привличането – как да се възползваме от силата му
5 лесни стъпки, чрез които да привличате в живота си онова, за което мечтаете
Какво е истинска молитва?
Садгуру: Вие мислите, че Бог е инструмент за постигане на удобство, богатство, власт и удоволствие
Няма значение колко опасен е пътят пред нас. Той е по-добър от този обратно.
Емет Фокс: Ако нямате време за молитва и медитация, ще имате много време за болести и неприятности
Дете, оперирано от тумор, набира средства за други пациенти с тумор
8-годишният Рави изпя прекрасна песен в „Британия търси талант“, подкрепян от лекари, приятели и роднини