Светът в тебЕмил Златев / 22 февруари 2024

Цигарените същества: „А, нищо им няма на децата, те са свикнали...“

Емил Златев за липсващия избор и смъртоносния егоцентризъм на родителите пушачи

Снимка: Unsplash

***

ВЪРВЯ ПОКРАЙ КОЛИТЕ, спрели пред варненско училище. Стъклото на една от тях се смъква и сред вълните тютюнев дим зървам пълна, подпухнала жена с цигара, а на задната седалка две малки деца.

- Вие сте оня, Емил Златев, нали? - чувам продран глас.

- Оня, същият - потвърждавам с особена, бъкаща от липса на топлота, усмивка. Усмивка без наличие на усмивка.

- От много време искам да ви питам за здравето си - продължава цигареното същество, а аз давам крачка назад, защото излизащият отвътре канцероген може да задуши и вол.

Зяпам я няколко секунди.

- Преди да попитате за здравето си, дали не е необходимо да се заинтересувате за здравето на децата си? - изричам неприязнено и посочвам с глава към задната седалка. - Как, мислите, им се отразява тоя облак тютюн и то в затвореното купе?

Пушещата поглежда децата и отсича:

- Нищо им няма. Свикнали са.

Мдааа, казвам си и за да не отворя вратата, да я извлека навън и да й лепна здрав шамар, отминавам нататък, додето чувам:

- Златев, ей, Златев! Чакай малко, бе!

Свивам юмруци в джобовете и крача без да се обръщам.

Демокрация ли?

Демокрация ли, казахте?

***

ЕДИН БАЩА, С ЦИГАРА В РЪКА МИ ДОВЕРЯВА:

- Имам две дъщерички, обаче много са им слаби дробовете.

Мълча, гледам го и чакам.

- Много кашлят. С жена ми пушим на балкона, никога в стаята, но те се съдират да кашлят.

Дърпам се на дистанция от дима на цигарата и подхвърлям:

- Не мислиш ли, че кашлицата им идва от това, че с жена ти пушите? Дрехите ви, кожата ви, дъхът ви... всичко излъчва миризма на цигари, това дразни детските дробове и те се стремят да се освободят от него. А то е отрова. Съзнаваш ли го?

Той изтръсква цигарата, пъха я в единия ъгъл на устата и додето се мръщи от дима, казва:

- Абе, не е така, просто са им слаби дробовете. Пък като пораснат, сами ще си изберат дали да пушат или не.

Усмихвам се с оная, липсващата усмивка.

- Мислиш ли, че като пораснат ще имат някакъв избор? - питам.

- Е, че как? Всеки има!

- Има, ама няма! - отсичам. - Закърмени са с мляко, в което плува никотин. Живеят в дом, в който всичко мирише на цигари, родителите им дишат в лицата им никотин, по улицата виждат възрастни с цигари... Това е техният свят и това са примерите, които виждат. Не познават нищо друго, за да го изберат.

Онзи ме гледа.

- И какво сега? - пита. - Да откажа пушенето ли? Няма да стане!

- Дори заради децата?

Той мълчи, гледа в земята, пуши и повтаря:

- Няма да стане тая!

Усмихвам се, вглеждам се в „отговорните“ му бащини очи и понеже разговорът е изчерпан, махвам с ръка и отминавам.

С юмруци, свити в джобовете.

Понеже е демокрация.

***

НЕЩО, КОЕТО НЕ ЗНАЕТЕ, ПРИЯТЕЛИ:

Бори се само силният организъм.

Само силният организъм предприема постоянни опити да се отърси, да се пребори и да преодолее нещо.

Детето е малко, изглежда слабичко, но...

Но физиологичните му системи са във възход и макар неукрепнали, не търпят отровите и задушаващия тютюнев дим, затова дробовете спазматично се борят да ги изхвърлят.

Ако агресивната тютюнева интервенция на неразбиращите родители продължи, въпрос на време е детското тяло да привикне, да се предаде и да се откаже.

И всички да въздъхнат спокойно, без да разбират, че борещото се доскоро младо тяло вече е в продължителен нокдаун, от който след време ще излезе с цената на тежки болести, завещани му от родителите и възрастните.

А възможността за избор... е почти несъществуваща.

Не и в подобно домашно, училищно, улично и обществено човешко обкръжение.

***

В КРАЯ:

Изводите ли?

Изводите са лесни.

Важното е действието на всички нас... след изводите.

Източник