Светът в тебД-р Станислава Хаджи, снимки Виктор Хаджи / 15 март 2024

На гости на свети Никола

Светецът чудотворец се явява насън на Ангел Рафаилов и му посочва точното място, на което да направи манастир

Манастир, параклис и черква не се строят на случайно място – то трябва да има бликаща живителна сила и история. Такъв е случаят и с манастира „Свети Никола Летни“ край с. Смочево. На неговото място още през 1450 г. е имало черква, която е опожарена по времето на турското робство. Днес параклисът е възстановен благодарение на Ангел Рафаилов, който губи дъщеря си в катастрофа, когато тя е едва на 17 години. Животът му продължава без вяра, без мечти, без надежди. Три години минават в търсене на смисъл, а след тях се случва чудото – насън му се явява свети Никола и му посочва мястото, на което да възстанови храма.

В навечерието на Сирни заговезни, деня преди големия Великденски пост, се отправяме към манастира „Св. Никола Летни“, чийто празник отбелязваме на 9 май (нарича се Летният Никулден). Приготвили сме козуначена питка, която сме нарекли да раздадем сред другите посетители за здраве.

На входа ни посреща Ангел Рафаилов, или чичо Ангел, както го наричат всички. Именно той е човекът, благодарение на когото манастирът днес съществува. Извиняваме се, че сме закъснели с близо час за срещата, а той поглежда към небето, леко разтваря ръцете си и отвръща: „Точно навреме идвате. Бог така го е наредил“.

„Точно навреме идвате. Бог така го е наредил“.

Ангел е от хората, които по неведоми за нас пътища знаят неща, които обикновените хора не могат да видят, чуят или усетят. Подканва ни да влезем в една малка стаичка на първия етаж на постройката, предназначена за спални помещения. Вътре има две дървени маси, стар диван и една запалена камина. „Днес сте гости на свети Никола – ни казва Ангел. – Той ви чака. Идете първо до параклиса да запалите свещ. След това ще говорим за това, за което сте дошли.“

Пророчеството на Ванга
Чичо Ангел е от Благоевград и преди години губи дъщеря си в катастрофа. Погребва я на 8 септември – деня, в който отбелязваме Рождество Богородично. Минават шест мъчителни месеца, в които той и семейството му не могат да намерят утеха. Тогава Ангел решава да отиде при петричката пророчица Ванга и да я попита какво може да направи, за да даде на светиите нещо за дъщеря си. „Аз я виждам сега при Света Богородица. Там е. Върви си и след три години ще получиш отговор. Ще намериш едно място, ще строиш манастир. Твое дело ще бъде. Ще идват хора от цяла България“, му е казала Ванга.

Минават точно три години и една нощ насън му се явява свети Никола в Рилския манастир. „Действието се развиваше вътре. Беше пълно с хора, до мен беше моята жена. И свети Никола държи един плик. Подаде ми го с думите „На тебе ще бъде“, казва Ангел и продължава: „Минават се три месеца, аз – нищо. Забравил съм все едно за този сън. Тогава ми се яви отново и казва: „Аз ти дадох едно писмо, прочете ли го?“. И си мисля, как ли ще го прочета, като нямам реално писмо – аз нали сънувам.“ В края на годината обаче светецът му се явява за трети път: „Искам утре да отидеш там, ти си минавал преди години. Там е моето място. От 500 години е изоставено. Параклисът вече е паднал. Трябва да се възстанови“. В съня си Ангел вижда като на филм мястото на няколко километра от склоновете на Рила планина. „Жена ми е от Смочево и районът ми беше горе-долу познат. И на сутринта с една лопата, с колата... намерих го мястото“, разказва той.

По Божията воля
Там Ангел открива един стар неработещ параклис. Покривът бил дървен, отгоре се стичала вода. Въпреки това Ангел прекрачва прага му и вътре заварва две големи икони – на свети Никола и на Богородица. „В този момент си казах – щом ме пращат, значи ще го направя.“

Започва да копае, за да загради мястото. От дума на дума хората в селото разбират какво се случва и започват да му помагат – кой с каквото може. В продължение на около четири месеца с общи усилия успяват да го оградят.

Снимка на стария параклис „Николай Летний“

Ангел си спомня, че една вечер се прибрал късно у дома и попитал жена си какво да прави с параклиса. „Същата вечер ми се явиха Богородица и Иисус. Казаха ми: „Ангеле, ние ще ти помагаме. Ти трябва да направиш параклиса. Но тъй като още не вярваш във всичко това, ще изпратим на другата вечер татко ти да дойде.“ И точно така станало – на следващата вечер сънувал баща си, който бил починал преди години.

Спахията в бунара
Хората от село Смочево разказват историята, че през 1450 г. на мястото на сегашния параклис първо е имало черква. А отсреща – голямо село, което по-късно е запалено от турците. Ангел допълва разказа им с това, че по онова време е имало спахии, които са събирали десятъка. Един от тях е отсядал в къщата на местния поп. „Навръх Великден попът е бил тук, в черквата, а жена му си е била в къщата. Спахията я бил харесал, опитал се да я нападне. Но децата, които играели около двора, чули всичко и извикали попа. Той събрал няколко млади здрави момчета и го хвърлили в един бунар“, разказва чичо Ангел и прави вметката, че през 1972 г. този бунар е открит, а в него са намерени кости, които са изпратени за изследване – и периодът, от който датират, е същият. Предполага, че са на спахията.

След случката с бунара минал около месец и дошъл синът на спахията. Започнал да търси баща си в селото и да заплашва местните, че ако не го намерят, ще опожари цялото село. Дал им срок от три месеца да го открият. „Това, което се случва след това, е страшно – идва редовна турска войска, около 200 души. Запалват селото, а заедно с него и черквата“, разказва Ангел и допълва, че когато започва да прави ремонта на манастира, всичко отдолу е черно като въглен.

Възстановеният параклис днес изглежда така

След опожарената черква, през 1908 г. на мястото є правят параклис. „На един човек му почиват седем от осемте деца. Явява му се свети Никола и му казва – отиди на моето място и направи параклиса. И после, като дойдох през 2000 г. аз тук, намерих една плоча и там я пише тази история“, споделя още чичо Ангел.

13-те съдбовни сачми
Ако днес посетите мястото, ще видите и реставрираната икона на свети Никола. През 1958 г. група ловджии минават през мястото на тогавашния манастир. Били са подпийнали и решават да проверят кой е най-добрият стрелец. Изваждат иконата на свети Никола пред параклиса и двама от тях стрелят. „Когато намерих иконата, съм ги броил – имаше 13 сачми в лицето. Но знаете ли какво е станало след това? След 20 дена първият, който е стрелял, го заболяват очите, ляга на легло и след шест месеца умира. Малко след това същото се случва с втория“, казва ни Ангел.

Иконата на свети Николай, върху която все още личат съдбовните 13 сачми

Никой не знае кога и откъде е дошла тази икона на Николай Чудотворец на това място. И макар вече да е реставрирана, по нея все още личат следите от куршуми.

В параклиса има друга икона – на Св. Богородица, която е сходна по размер и стил на изографисване. За нея се носят предания, че сбъдва желания и вече десетки написани молитви от посетителите стоят до рамката на иконата.

Енергиен център

Мястото на манастира е много силно и мнозина идват, за да се заредят и почувстват силата, да си тръгнат по-спокойни. А освен параклиса Ангел е изградил и жилищна постройка. Иска му се скоро посетителите да могат да остават да пренощуват на святото място.

Жилищната постройка, в която Ангел се надява скоро да приютява и гости, които да пренощуват

Освен стаите за гостите на манастира има изградени и три стаи, които са наречени, както следва – една на Богородица, една на света Петка и една на свети Иван Рилски. А от върха на сградата се открива 360-градусова панорама. Понякога, когато човек застане там с лице към слънцето, вижда образите на светиите. „Един от майсторите, които работеха по тая сграда, една нощ спа тука. И ми вика: „Чичо Ангеле, ставам сутринта и гледам около мене всичко е светло. И докато се чудя каква е тая светлина, видях образа на Иисус горе високо. И от тоя момент вече вярвам, че тука има нещо“, разказва Ангел.

„Всяка черква и манастир се строи на определено място, което не е случайно. И тук има една енергийна зона. Хората, които идват, я усещат – казва още той. – Установено е, че тук слънчевите лъчи падат по друг начин. Преди 15 години с професор от София обикаляхме около манастира и мястото. И по едно време той само се хвана за главата и ми каза: „Ще видиш един ден какво ще бъде тук мястото“. И сега много хора след 30 минути вече се чувстват много по-спокойни и заредени. Усещат го по друг начин.“

Права мисъл

Чичо Ангел не се спира и в момента продължава работа. Строи по-голяма църква, която да може да събира повече посетители на по-големите празници. Иска да носи името „Свети Димитър“ и събира дарения за нея. Вярва, че и този път ще получи помощ от горе. На изпроводяк го питам какво за него е Бог, а той отговаря: „Всичко. Светлина, мъдрост, любов. Сега душата ми е пълна. Аз имам всичко“.

Тръгваме си от святото място заредени, пречистени и по-смирени. И все по-вярващи в доброто у хората и в чудесата, които са навсякъде около нас. Припомнихме си, че когато човек прави нещо с чиста и права мисъл, получава помощ и напътствия от горе дори тогава, когато с очите си не можем да ги видим.

Статията е публикувана в Списание 8, брой 6/2023 г.