Светът в тебРада Коджабашева / 27 юни 2024

Гордост и прошка

Нека им простим, защото те не знаят какво правят

Източник: TikTok: @bulgarian_thigss

„Гордост – това е любимият ми грях.“ С тази реплика започва и завършва филмът „Адвокат на дявола“, останал в киноманските спомени с неподражаемите Киану Рийвс (изкушавания) и Ал Пачино (изкусителя).

Преди няколко дни премина парадът на гордостта в София, обилно полят от подкрепата на посолствата на САЩ, Великобритания, Австралия, Холандия и няколко международни фирми, работещи у нас. На шествието се изявиха множество изпълнители, за чиито хонорари нищо не чухме. (Вероятно са пели безплатно.) Чухме обаче, че една от актрисите демонстративно свалила „националната си принадлежност“ изразена в тясна полиестерна рокля в цвят бяло, зелено, червено и захвърляйки я както змия кожата си, останала по новата си идентичност – отново полиестерна, в цветове – розово, лилаво, оранжево – несполучливо копие на дъгата.

Българите и България възвряха,

но гневът е лош съветник. Работата на гнева в съвременната политика (шествието на гордостта е политика, иначе защо политически институции застават зад него?) и гордостта е да осъществят политиката на омразата. Днес „разделяй и владей“ не са достатъчни. Днес е нужно да мразиш, защото омразата е смърт – духовна и материална, а разделението е само преодолимо състояние – временно и неосъзнато (всички сме свързани). Защо политиците предпочитат смъртта пред заслепяването е тема на друг разговор, но корените на проблема намираме в системното начало на всичко. (Доколкото системата е съвкупност от елементи – видими и невидими, и всички са част от цялото, то някои „пречат“.)

Като православни християни, обаче, по ни отива да следваме завета на Христос, който според Ваклуш Толев е най-високият лъч в осветяване на човешката еволюция със заръката да обичаме врага си, да обичаме ближния си както себе си . А какви, ако не ближни са ни българските артисти, които са се съгласили да направят нечие събитие?! И вместо да ги съдим, затваряме и глобяваме нека им простим, а те нека сторят нещо смислено за България и света. Безплатно. Без подкрепата на чуждестранни посолства. Без подкрепата на фонд „Култура“ , подпомагащ шоа на травестите на цената на няколко животоспасяващи операции за деца. Без подкрепата на Столична община, която е оставила столицата на България да прилича почти на гето, изписано с латиница. Без подкрепата на българските политици, които за 36 години докараха България до локвата на образованието, индустрията, държавността и самочувствието. (Изключвам една малка част, която все още има хоризонт и височина, и се опитва да гради.) Без подкрепа и без пари, безплатно, нека онази актриса с полиестера и нейните колеги от сцената на гордостта направят едно смислено дело за България и за света.

Нека безплатно се организират и изпълнят страната с плакати под надслов „Обичам българскиѣ език“, да застанат като рекламни лица до продуктите на всички онези български производители, които все още етикират на български, с български букви, да подканят българите да изберат стоките с надпис на български. Нека им трепне сърцето за факта, че един специален народ – българският е получил божествена азбука, която е връзка със свещеното, а значи с най-важното. Нека им трепне мозъкът, че Бог е Слово и всичко е чрез словото. Нека усетят силата на българските знаци.

Нека безплатно се организират в концерти и пеят за мир, за сваляне на оръжията, за спиране на войната, за прекратяване на убийствата. Да пеят докато не се събудят всички. Нека да им трепне сърцето за това, че умират невинни и подведени хора, за това, че зад всеки насилствено унищожен живот има поне една унищожена душа. Нека усетят силата на любовта.

Нека доброволно отидат и говорят в студиата на телевизиите за истинското насилие – насилието върху съзнанието на децата и възрастните чрез филмите, манипулациите и новини изпълнени с нарочно прожектирано насилие, омраза, лъжи и самоунищожително поведение. Нека им трепне сърцето за това, колко лесно е и колко платено (заплати и хонорари) е да съучастваш в отглеждането на бъдещия песимист, престъпник, дегенерат или просто унищожител на мира и красотата. Нека усетят силата на истината.

…

Нека им простим, защото те не знаят какво правят

Ако знаеха, щяха да разберат, че да си полиестерен, конюнктурно подкрепен, платен и мимолетен е елементарно и не поражда капка смислен интерес в съзнанието на 14-вековна България. Нека им простим, нека ги призовем да направят нещо смислено за родината и света - без гордост, а с дълбочина.

Само така ще осъзнаят, че самочувствие и уважение не може да им даде никое посолство или фирма, подкрепили участието им в някакво събитие. Самочувствие може да им даде само 7528 годишният корен (по българския календар) и Богът. Така ще осъзнаят, че да си православен, означава да вярваш в триединството на Бог, Син и Светия дух – системата на творчество, вдъхновени и сътворение, която е неизменима. Така ще осъзнаят, че да си българин означава да си Ор-фей (фея), т.е. да говориш с Бог, да си нестинар, т.е. да чувстваш с Бога, да пише с българските букви и да говориш на български, т.е. да изразяваш Бога. Така ще осъзнаят, че свободата е истината и всички ние я носим в сърцето си, без значение дали го слушаме или не.

…
Направете нещо смислено за България и света, артисти на гордостта, и бъдете простени. Заменете гордостта с любов.