Който иска да научи истината - да слуша дърветата

• Дърветата са светилища. Който знае как да им говори, който знае как да ги слуша, може да научи истината. Те не проповядват учение и предписания, те проповядват, без да се отклоняват от подробностите, древния закон на живота.

• Когато сме поразени и не можем да понесем живота си повече, тогава едно дърво има какво да ни каже: „Мълчи! Бъдете спокойни! Погледни ме! Животът не е лесен, животът не е труден. Това са детски мисли. Нека Бог говори във вас и мислите ви ще замлъкнат. Вие сте тревожни, защото пътят ви води далеч от майката и дома. Но всяка стъпка и всеки ден те водят отново при майката. Домът не е нито тук, нито там. Домът е във вас или домът изобщо не е никъде”.

• Научете какво трябва да се приема на сериозно и се смейте на останалото.
• Ако мразите човек, вие мразите нещо в него, което е част от вас самите. Това, което не е част от нас самите, не ни пречи.

• Мъдростта не може да бъде предадена. Мъдростта, която един мъдър човек се опитва да предаде, винаги звучи като глупост на някой друг... Знанието може да бъде предадено, но не и мъдростта. Човек може да я намери, да я изживее, да направи чудеса чрез нея, но не може да общува чрез нея и да я преподава.

• Който иска музика вместо шум, радост вместо удоволствие, душа вместо злато, творческа работа вместо бизнес, страст вместо глупост, той не намира дом в този наш тривиален свят.
• Бях и все още съм търсач, но спрях да поставям под въпрос звездите и книгите. Започнах да слушам учението, което кръвта ми нашепва.
• Думите не изразяват добре мислите. Те винаги стават малко различни веднага след като бъдат изразени, малко изкривени, малко глупави.
• „Когато някой търси - каза Сидхарта - тогава лесно се случва очите му да видят само това, което търси, и той не може да намери нищо, да вземе нищо, защото винаги мисли само за това, което търси, защото той има една цел, защото е обсебен от целта си. Търсене означава да имаш цел. Но намирането означава да бъдеш свободен, да си отворен, да нямаш цел“.

• Трябва да станем толкова сами, толкова напълно сами, че да се оттеглим в най-вътрешното си аз. Това е път на горчиво страдание. Но тогава нашата самота е преодоляна, ние вече не сме сами, защото откриваме, че нашето най-вътрешно аз е духът, че това е Бог, неделимото. И внезапно се озоваваме насред света, но необезпокоявани от неговата множественост, защото най-вътрешната ни душа ние знаем, че сме едно с цялото съществуване.

• Ние сме слънце и луна, скъпи приятелю. Ние сме море и земя. Нашата цел не е да си подхождаме един на друг. Това е да се разпознаваме един друг, да се научим да виждаме другия и да го почитаме за това, което е: противоположни един на друг и допълващи се.
• Винаги съм вярвал и все още вярвам, че какъвто и добър или лош късмет да ни сполети, винаги можем да му дадем смисъл и да го превърнем в нещо ценно.
• Без думи, без писане и без книги не би имало история, не би могло да има концепция за човечеството.
• Самотата е независимост. Това беше мое желание и с годините го постигнах. Беше студено. О, достатъчно студено! Но беше също неподвижно, чудесно неподвижно и необятно като студената тишина на пространството, в което се въртят звездите.

• Да си държим езика, когато всички клюкарстват, да се усмихваме без враждебност на хората и институциите, да компенсираме недостига на любов в света с повече любов в малките, лични неща. Да бъдем по-верни в работата си, да проявяваме по-голямо търпение, да се откажем от евтиното отмъщение, което може да се получи чрез подигравка и критика: всичко това са неща, които можем да направим.

• Не се въртим в кръг, вървим нагоре. Пътят е спирала - вече изкачихме много стъпала.
• Какво бих могъл да ти кажа, което би било ценно, освен че може би търсиш твърде много. Не можеш да намериш нещо, което е резултат от търсенето ти.
• Няма друга реалност, освен тази, която се съдържа в нас. Ето защо толкова много хора живеят толкова нереален живот. Те приемат образите извън тях за реалност и никога не позволяват на вътрешния свят да се наложи.
• О, любовта не е там, за да ни направи щастливи. Вярвам, че съществува, за да ни покаже колко можем да издържим.
• За великите мислители може да е важно да изследват света, да го обясняват и презират. Но мисля, че е важно само да обичаме света, а не да го презираме, не да се мразим един друг, а да можем да гледаме на света, на себе си и на всички същества с любов, възхищение и уважение.
• Така тя старателно го научи, че човек не може да изпитва удоволствие, без да доставя удоволствие, и че всеки жест, всяка милувка, всяко докосване, всеки поглед, всяка частица от тялото има своята тайна, която носи щастие на човека, който знае как да се събуди то.