Светът в теб18 септември 2024

Когато невъзможното стане възможно

Кастанеда: Нямаш никакво време и въпреки това си заобиколен от вечността

Илюстрации: Wikimedia Commons

През октомври 1974 г. излиза поредната книга на Карлос Кастанеда за учението на Дон Хуан - „Сказания за силата“. 12-те книги за мистичното учение на толтеките, разказани от първо лице, са продадени в над 28 милиона екземпляра на 17 езика. Критиците гледат на тях като на художествени произведения, но последователите на Кастанеда са уверени, че неговите писания са неподправената истина за битието, хората и смисъла на живота. Нека си припомним основните постулати от „Сказания за силата“, 50 години по-късно.

Има много неща, които един воин може да направи в определени моменти, които биха му се сторили луди преди няколко години. Тези неща не са се променили. Неговата представа за него самия се е променила. Това, което тогава е било невъзможно, сега става напълно възможно.
Ключът към шаманизма е промяната на нашата представа за света. Спирането на вътрешния диалог е единственият начин да се постигне това. Всичко друго са само приказки. Нищо, което правите, освен да спрете вътрешния си диалог, няма да промени нищо във вас или в представата ви за света.
Воинът приема съдбата си, каквато и да е тя, и я приема с абсолютно смирение. Смирено се приема такъв, какъвто е, но не като повод за съжаление, а като живо предизвикателство.
Хората около нас са черни магьосници. И този, който е с тях, също е черен магьосник. Помислете за това за секунда. Можете ли да се отклоните от пътя, който вашите близки са ви начертали? Не. Вашите мисли и действия са завинаги записани в тяхната терминология. Това е робство. Воинът е свободен от всичко това. Свободата е скъпа, но цената не е непосилна.
Воинът се смята за вече мъртъв, така че няма какво да губи. Най-лошото вече му се е случило, затова е ясен и спокоен.
Всеки път, когато вътрешният диалог спре, светът се разрушава и непознати аспекти от самите нас излизат на повърхността, сякаш преди това са били държани под интензивната защита на думите ни.

„Това е слабата страна на думите“, каза той насърчително. „Те ни карат да се чувстваме осъзнати, но когато се обърнем, за да погледнем света, те винаги ни предават и ние се връщаме да гледаме на света както обикновено - без никакво просветление. Затова магьосникът предпочита да действа, вместо да говори. В резултат на това той получава ново описание на света, в който разговорите не са толкова важни, а новите действия имат нови отражения“.
Самоувереността на един воин и самоувереността на обикновения човек са две различни неща. Обикновеният човек търси признание в очите на другите, наричайки това самочувствие. Воинът търси съвършенството в собствените си очи и го нарича смирение. Обикновеният човек се вкопчва в околните, но воинът разчита само на себе си. Изглежда, че гоните дъгите, вместо да се стремите към смирението на воин. Разликата между тези понятия е огромна. Прекалената самоувереност означава, че знаете нещо със сигурност. Смирението на воина е безупречност в действията и чувствата.
Воинът се различава от обикновения човек по това, че приема всичко като предизвикателство, докато обикновеният човек приема всичко като благословия или проклятие.
Най-доброто от нас винаги излиза наяве, когато сме до стената, когато усещаме меча да виси над главата ни.
Ако някой иска да успее в нещо, успехът трябва да дойде внимателно, с много усилия, но без стрес или мания.
Само като воин човек може да устои на пътя на знанието.
В живота на воина има само едно нещо, един въпрос, който наистина е нерешен: докъде може да стигне човек по пътя на знанието и силата. Това е въпрос, който е открит и никой не може да предвиди изхода му. Веднъж ти казах, че свободата на един воин е или да действа безупречно, или да се държи като глупак. Безупречността наистина е единственото действие, което е безплатно и по този начин истинската мярка за духа на един воин.
Всеки от нас е само отражението на тази неописуема пустота, която съдържа всичко.
Ние сме сами, но да умреш сам не означава да умреш в самота.
Нямаш никакво време и въпреки това си заобиколен от вечността. Какъв парадокс за вашата причина!

Източник