Светът в теб18 януари 2025

Ана от Болярово: Доказахме, че няма чума по животните!

Същите хора сега разиграват същия сценарий! Тогава бяха избили тихомълком едно стадо в с. Кости, вилнееха в Шарково и приближаваха насам...

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) преди шест години обяви чумна епидемия в Странджа. Ветеринарните власти умъртвиха над 4000 животни в седем „огнища на заразата“. Две българки, подкрепяни от доброволци и съмишленици, се съпротивляваха рамо до рамо докрай, убедени, че животните им са здрави. Едната от тях е Тодорка Сакалиева от с. Шарково, чийто сърцераздерателен разказ може да прочетете тук.

Другата е Ана Петрова от гр. Болярово. И двете истории са част от темата „Как да сме независими от хранителните магнати“ от брой 1/2025 г. на Списание 8.

Ана Петрова от Болярово не допусна екипи на БАБХ да умъртвят стадото є. Помним я с това, че е единствената, успяла да осъди държавата. Съдебната битка, започната през 2018 г. и водена от адвокат Николина Чакърова и адвокат Владимир Шейтанов, се увенча с успех, когато ВАС прекрати съдебното производство по административно дело № 317/2021 г. по описа на петчленния състав на ВАС – „Доказахме, че чума по дребни преживни животни няма и не е имало. Имаше интереси и пари“, казва жената. С решението на ВАС за отмяна на заповедта за заличаване на фермата и избиването на животните делото приключи в полза на Ана Петрова.

„В момента във Велинград става същото, както при мен – животните ми бяха 6 месеца на карантинен, оборен режим, затворени. Същите хора разиграват същия сценарий. Затварят ги без основание, защото нямат доказано заболяване. Тогава бяха избили тихомълком едно стадо в с. Кости, вилнееха в Шарково и приближаваха насам. Всеки нормален човек, ако животните му страдат от нещо, сам ще потърси ветеринарна помощ. Вместо това те ми се обаждат и разправят, че имам болни животни! Откъде накъде?! Казват: „Ана, в твоето стадо има 1 – 2 съмнителни реакции“. Започнах да търся подкрепа чрез социалните мрежи. Много хора ме наричаха „луда“. В един момент дори най-близкият до мен човек – съпругът ми, започна да вярва на това, което се говореше в медиите и да се съмнява в правотата ми!... Рече: „Жена, ти май много филми гледаш…“.

Заявих, че ако животните ми са болни, си слагам главата в центъра на София, да ми я отрежат! Аз живея сред тия животни, с тях съм всеки ден. Познавам ги, виждам ги. Това, че някакви си там са доктори и твърдят обратното, означава, че трябва да си изгорят дипломите! Не знам дали го правят за пари, или за да унищожат животновъдството като цяло, но 1000% съм сигурна, че избиват здрави животни! Макар че имам много работа, а нямам работна ръка, отидох за един ден до Велинград за подкрепа. Радвам се, че народът взе да се събужда!“, заявява Ана. Днес във фермата на края на града тя продължава да отглежда уживотните си и да получава европейски субсидии за тях след свалените забрани.

Прочетете цялата тема в Списание 8, бр. 1/2025 г.