Светът в тебМария Русева / 17 февруари 2025

Убеждения и изобилие в учението на Башар

Щом се отървем от отрицателните убеждения и последваме своето най-силно вдъхновение, вече сме хванали пътя към сбъдването на големите си мечти

изображения: iStock

Кое е онова, което цял живот ви се опъва? Сещате се. Винаги е имало едно нещо, което не става и не става. Имате си всичко друго с лекота – приятели, здраве, семейство, но собственият ви бизнес е винаги на крачка от фалит. Или пък там нещата вървят чудесно, успявате, пътувате, чувствате се признати, но пък сте самотни, защото любовта просто никога не се задържа? Почти всички си имаме поне една свидна мечта, която така и не можем да видим сбъдната. На пътя ни към нея се е изпречило едно мъничко, почти невидимо нещо, което отблъсква всеки наш нов опит. И се нарича убеждение.

Как убеждението има сила да влияе на толкова големи събития? То е мисъл, която толкова пъти е минала през съзнанието, че е останала в него като истина. И много често тази мисъл дори не е наша. Ние сме я получили отвън, когато сме били малки, без съмнение сме повярвали в нея, а после времето си е свършило работата и я е втвърдило в нас, давайки ù силата да управлява живота ни. Да! Действителността ни и преживяванията ни се ръководят от убеждения. Когато нещо върви гладко, то е, защото убежденията ни са създали благоприятни обстоятелства. А какво да правим, за да преобразуваме отрицателните в положителни убеждения?

В подробности всичко това е написано в книгата на Аделина Димитрова „Твоите убеждения създават твоята реалност“. Там авторката описва стъпките към живот, в който вече не си пречим да имаме всичко, за което копнеем. Методиката от книгата се позовава на законите и знанието, дадено ни от Башар – извънземно съзнание, което чрез контактьора Дарил Анка години наред изпраща послания, смятани от много американци за най-важните на планетата.

На Аделина ù отнема цели шест години да започне да прилага изцяло учението на Башар. В книгата си тя разказва за положение, в което изпада и което изглежда безнадеждно, защото се озовава сама в чужда държава с дете, без пари и близки хора. Онова, което я спасява, е, че непрекъснато си повтаря всичко, което чува от Башар, и проявява волята да остане в настоящето и да устои на притесненията и отрицателните сценарии, които се опитват да я сграбчат в лапите си.

Аделина изброява няколко примерни основни отрицателни убеждения: „Аз не заслужавам да съм щастлив“, „Провалям се във всичко“, „Не съм добре със здравето“ и др., като казва, че тези невидими сенки в съзнанието свалят нашата честота. Когато тя е по-ниска, преживяването ни също е в ниската гама. В книгата е обяснено обаче, че тези мисли и вярвания не са нашето естествено състояние, но работят дълго и упорито в нас като програма на заден фон, за да се убедим в тях. В сърцето си и на подсъзнателно ниво всеки от нас знае, че е важен, безусловно обичан и подкрепян от Вселената. Да плуваме в радост и изобилие, е нашето естествено състояние, което малко по малко се помрачава и замъглява от всички неприятни убеждения, които придобиваме към света и които са част от нашата егоструктура, създадена с цел да ни предпази.

Въпросът

За да тръгнем по пътя на изкореняване на тези убеждения, е нужно първо да ги открием. За да се получи, трябва да се запитаме „Какво трябва да вярвам за себе си, че е истина, за да се чувствам, мисля и държа по този начин?“. Този въпрос не е с еднократен и лесен отговор. Опитайте да си го зададете още днес, във всяка случка от деня ви, в която изпитвате чувства от ниска октава. Ще се изненадате от дълбочината на отговорите, които толкова време сте искали да си дадете, но никога не сте искали да „чуете“. Според написаното от Аделина е важно да запомним, че отрицателните убеждения не бива да се демонизират. Защото те са част от играта, от образа, който ние сме „слезли“ на Земята, за да изиграем.

Смисълът на цялото ни пребиваване е да преобразуваме отрицателните си вярвания в положителни, тъмнината в светлина, ограниченията в свобода. И тъй като всеки от нас е изпратен да изследва дадена област от преживяването земен живот, отрицателните му убеждения се намират именно там.

Формулата на Башар гласи: Във всеки миг действай по посока на своето най-голямо вдъхновение по най-добрия начин, на който си пособен,

без да настояваш за определен резултат, като оставаш в положително състояние, независимо какво се случва,
и редовно проверяваш и преобразуваш отрицателните убеждения в положителни.(Дарил Анка)

И въпреки че тези убеждения не са демони, са си доста хитри и коварни. Защото техен основен трик е чрез определени силни предизвикателства по пътя към целта ни да ни докажат и затвърдят истинността си дотолкова, че да ни се стори, че те са единствената възможна действителност. Според книгата има поне 25 начина, по които убежденията ни успяват да ни надхитрят и свалят на земята – впрочем това изречение „слез малко на земята“ също е основа на отрицателно убеждение, защото ни откъсва от напълно възможните ни мечти и ни вкарва в общоприето и смятано за разсъдливо поведение.

Първо вярваш, после го виждаш

Живеейки по закона „око да види, ръка да пипне“, сме загубили много. Ако искаме да заживеем като богати или обичани, или успешни хора например, според учението на Башар е нужно да започнем да се държим като такива. Във вярванията си да станем онова, към което се стремим. Всички казваме, че трябва първо да срещнем любовта и тогава ще се почувстваме щастливи. Затова много от целите ни се сблъскват с провал. Ако обаче първо влезем в състоянието, към което се стремим, и повярваме; ако действаме, сякаш желанието ни вече е истина, то неминуемо ще се сбъдне.

В същността си формулата на Башар гласи, че трябва във всеки миг да действаме по посока на своето най-голямо вдъхновение по най-добрия начин, на който сме способни, без да настояваме за определен резултат, като оставаме в положително състояние, независимо какво се случва, и редовно проверяваме и преобразуваме отрицателните убеждения в положителни.

Ако влезем в подробностите на тези няколко правила от предходното изречение, получаваме истински ключ за вратата на благополучието.

Първо – да действаш по посока на въодушевлението си, е важно, защото то – онова чувство на трепет и окриленост, е физическо проявление на честотата на трептене на нашата истинска същност и висше аз. Чрез това усещане, което ни кара да се вълнуваме и дори понякога да не можем да заспим, когато имаме голяма мечта, страст, любов или радост, нашето висше проявление ни казва „да, това е твоят път, точно така!“.
Втората стъпка от закона е да действаме към това вдъхновение по най-добрия начин, на който сме способни, докато можем да предприемем действие в тази посока. Тоест – ако например искаме да осъществим пътуване, но възникват една след друга пречки, които ни възпрепятстват, продължаваме да действаме, докато ни останат ходове. Много често духовните и хората със слаба воля се отказват лесно и приемат, че щом нещо не стане от раз, то е знак, че не е за нас. А обстоятелствата, които се изпречат пред нас, често са само следствие на отрицателните ни убеждения, които ни провалят. Важно уточнение е да правим стъпките по пътя на това голямо въодушевление, впрягайки всичките си способности, дарби и умения – всичко, с което разполагаме, и да действаме до пълния предел на възможностите си. Да почукаме на всяка възможна врата, докато не остане нищо, което не сме направили, за да постигнем целта или мечтата си.
Третото правило е това, че устремени по посоката на това въпросно свое най-силно въодушевление, ние трябва да действаме, без да предполагаме или държим на определен резултат. Защото такова настояване може да ни отнеме възможността да преживеем нещо много по-велико, което висшето ни аз ще ни осигури, ако не му попречим с ограничените си представи за щастие и благополучие. Каквото и да правим, трябва да помним, че „Това, което за физическия ти ум е таванът, за твоето висше аз е подът“, както пише Аделина.
Стъпка четвърта е за миговете, когато нещо по пътя към целта не върви, има случки или обстоятелства, които определяме като неблагоприятни и това ни разочарова. Изречение, което да държим в ума и нагласата си в тези случаи, е: „Още не знам как, но тази ситуация ще ми послужи по позитивен начин, защото аз така предпочитам“. Когато „предпочетем“ и знаем, че случката ще ни послужи, вярата ни във великия замисъл на всичко много бързо се потвърждава. Без суетене и без съпротивление можем да останем невредими, защото, както Аделина пояснява, никой и нищо не може да ни навреди или повлияе без наше позволение. А ние го даваме, когато отговаряме, обиждаме се, обезкуражаваме се или се съпротивляваме, сваляйки честотата си.
Петото стъпало изглежда най-трудоемко, но няма как дори и да си помислим да минем без него. То се отнася до съвета често да проверяваме и преобразуваме отрицателните убеждения в положителни. С нагледен пример учението ни показва, че всичко, което преживяваме, е просто плод на представите ни, защото иначе всички обстоятелства са неутрални и лишени от смисъл. Всичко носи единствено и само смисъла, който ние му придаваме.

Ако някой ни нарече с думата „ашкуда“, няма да знаем как да отговорим, защото не влагаме смисъл в нея, не изпитваме нищо, обяснява Аделина, докато ако ни кажат „глупак“, следва дълго преживяване и разсъждения върху казаното.

Ако имаме убеждение, което е вредно за нас, ние го разбираме от начина, по който се чувстваме. За да променим убеждение, трябва да го открием, проверим, заменим с ново, по-полезно, и приложим новото.

Когато се почувстваме боднати от нещо, е добре да седнем и след като сме си задали гореспоменатия въпрос „Какво трябва да вярвам за себе си, че е истина, за да се чувствам, мисля и държа по този начин?“, да вземем химикалката и да пишем онова, което съзнанието ни диктува. Когато твърдението се появи, трябва да се уверим дали то е истинно и дали лежи на здрава основа. Например ако смятаме, че сме глупави, да изследваме и върнем различни случки от живота си и да се уверим, че във всяка една винаги сме действали като глупави хора. Ако се окаже, че убеждението е неистинно, ние трябва да се съгласим, че то просто не е наше, че е безсмислено и не ни служи. Тук в този миг погребваме убеждението. То се разпада и загива. Тогава пускаме в почвата новото убеждение, като отговорим на въпроса кое е онова твърдение, което за разлика от старото наистина отразява нашата истина и би ни било полезно. Откриваме го, избираме да повярваме в него и е време да го изживеем. Намираме действие, с което да го затвърдим и да заживеем така, сякаш това вярване винаги е било нашата действителност.

Новата наша версия с новото ни убеждение има нужда от засилка, за да просъществува. Затова Аделина съветва през първите 5 – 10 минути след събуждането ни сутрин да си представим живота на мечтаното си аз в подробности – къде, как и с кого работим, какво правим вечер, как и къде си почиваме, какви са отношенията ни с другите и т.н. По-важната част от упражнението обаче е, че след това през целия ден човек трябва да играе тази уж въображаема версия. Докога продължава ли? Докато не се превърнем досущ в нея.

Огледай се, изобилието е навсякъде

С книгата си Аделина Димитрова ни води и към мечтаното от всички изобилие. Но какво е изобилие, винаги го свързваме само с пари? А те са само един от петте лъча на изобилието в учението на Башар. Ако гледаме само към парите, ние пропускаме да сме благодарни за 80% от изобилието в живота си.

Тези 80% идват и в образа на:

Размяна – когато разменяме услуга или предмет.
Подарък – когато безвъзмездно получим нещо. Това ни учи да получаваме и да благодарим, както и да доставим радост на подаряващия.
Синхроничност – когато ненадейно се натъкнем на точното потвърждение, чрез коeто получаваме разбирането, от което се нуждаем, за да продължим по пътя на най-малкото съпротивление. (Този път според Башар е най-верният, защото използва потока на живота, вместо човек да се бори с него.)
Въображение/вдъхновение – чрез него се снабдяваме с нови хрумвания и пред нас се отварят нови светове за преживяване, нови радости за изпитване, нови начини да сбъднем заложбите си и да живеем живота си, изпълнени със смисъл.

Колко често получаваме някоя от формите на изобилие и нямаме сетивата да ù се зарадваме и да благодарим, драпайки към печалбата на живота си? Разширението на понятието е и сред последните неща, които ще споменем, разлиствайки безценното четиво. В него изобилието е описано като „способността да правиш, това, което имаш нужда да правиш, в момента, в който имаш нужда то да бъде направено“. Вниманието на читателя е обърнато към разликата между онова, което искаме, и това, от което действително се нуждаем. Да искаме, значи да действаме с физическия ум, който е ограничен във възприятията си и се припознава в притежания. Той не знае кое е най-доброто за нас сега. От какво наистина имаме нужда, знае само висшето аз. От него идват нуждите, които понякога не съвпадат с желанията ни. Това не бива да ни притеснява. То отново потвърждава поговорката, че да не получиш онова, което си искал, понякога е голям късмет.

Аделина Димитрова е психолог и наставник по личностно развитие повече от 17 години. Нейният живот коренно се променя, след като започва да прилага учението на Башар. Това я вдъхновява да разгласи посланието му, за да може колкото се може повече българи да научат за него. Накратко то набляга на самоовластяването ни, като отрицателните ни убеждения за света и себе си превърнем в положителни.

През 2024 г. Аделина издава първата си книга – „Твоите убеждения създават твоята реалност“, в която споделя работещи примери как всеки може да създава собствения си живот. Скоро на пазара ще излезе и втора нейна книга – „Хората като огледало“.

Гледайте беседата с Аделина Димитрова „Душата в действие“ в залата на Софийската опера и балет или в уюта на дома си с билет за прякото излъчване на събитието ни на 8 март. Списание 8 НА ЖИВО: „Творци на бъднини“ е юбилейно издание на събитието, което провеждаме вече десета година и на което ще се насладите на магични участници, мъдри слова и шеметна музика. Очакваме ви!
Програма и билети: events.spisanie8.bg

Статията е публикувана в Списание 8, бр.2/2025