Светът в тебВесела Маркова / 26 март 2025

В огледалото не виждах никого

Изповед за пропадането и изцелението на една жена с инсулинова чувствителност

изображение: iStock

Днес съм щастлива, но дълго време не бях. На 48 години съм и това е най-красивата действителност на съществуването ми дотук. Завърнах се след дълго търсене на себе си. Цели 12 години вървях по спиралата, без да знам къде ще ме отведе, а следващите 12 дадох всичко от себе си, за да открия пътя към възстановяването си…

За проблема ми с инсулиновата чувствителност знаех, но не поставях на първо място. Просто винаги бях на режими и диети, а при всеки емоционален срив изпусках контрола. Пропадането надолу продължи и вече се питах дали ще бъда отново някога себе си. В продължение на години носех само черни дрехи и в огледалото не виждах никого.

Но не спирах да търся, не спирах да опитвам. Преломен момент за мен се оказа книгата „Петте травми“ на Лиз Бурбо. В нея разпознах себе си и изпитах истинско съчувствие към мен самата, простих си и направих промените. Преобразих се физическо и емоционално. Върнах си безценния дар да се събуждам щастлива всяка сутрин, да нося любимите си дрехи и абсолютно всеки ден да се чувствам прекрасно в кожата си.

Комбинирах принципите на периодичното гладуване с правилата от „Глюкозната революция“ и получих наистина работещ модел. Време беше да приложа всичко научено през годините и тогава разработих свой собствен режим на хранене, който добавих към вече работещия. Тъй като съм вегетарианка от 31 г. за мен въглехидратите винаги са били с превес в менюто ми, въпреки че по принцип не употребявам хляб, сладкиши или подсладени напитки. Режимът, който разработих, се основава на използването на варива, но със съвсем различен начин на приготовление. Просо, амарант, жълт грах, нахут, леблебия и т.н. Така ежедневно снабдявам тялото си с изключително ценни вещества, витамини, минерали, фибри и протеини и то съвсем здравословно приготвени с минимална топлинна обработка.

Възстанових косата, кожата, работата на стомаха и чревния тракт, енергията и имунитета си. Поддържам теглото дори без засилено спортуване.

Но първо трябваше да се променя…

На първо място казваме да на проблема и не на съпротивата!

Необходима е истинска смелост да се изправиш пред себе си и всичките си рани, защото ако си „носител“ на „титлата“ инсулиново резистентен, вече си се научил да „притъпяваш“ болката. Не става въпрос за физическата, а за тази отвъд телесната, в душата.

Когато тялото ни се превърне в отдушник за катастрофирали мечти

Някъде там, назад във времето, е заседнала една тъга или мъка, едно разочарование или едно разминаване. И като снежна топка по стръмен склон днес сме изправени под тежестта на лавината!

Кога и как разбрахте за „диагнозата“

Ако се замислите, знаците и сигналите са много и то далеч преди сблъсъка с така популярната, модерна диагноза. Вариантите оттук нататък са няколко:

започвате да обикаляте кабинетите на ендокринолозите за най-добрата медикаментозна терапия, която „да оправи нещата“;
отваряте групи, профили и дискусии, където вече вървящите по този път изсипват своите съвети… и критики, защото във всяко затворено общество е непростимо да си „невеж“;
махвате с ръка и продължавате с досегашния си начин на живот;
или… решавате да стигнете до дъното на проблема.

Това ви предлагам аз

Откровеност, най-чистата вътрешна среща със самите себе си, както и милост, както и прошка. Тялото ви е реагирало на подтиснати чувства и емоции, неглижирани дълго време. Спорт, диета, ограничения, нищо от това няма да помогне в дългосрочен план, ако си го налагате, а не ви идва отвътре, от признанието на наранената ви душа. Ако ежедневно ставате сутрин с мисълта „Днес ще съм дисциплиниран/а” това вече е загуба... Поставяте на тялото си ултиматум, истинска мъртва хватка „Ако не правиш каквото „ТРЯБВА”, нищо няма да се получи...”

В търсене на причината

Колко жалко е, че твърде често сме удивително жестоки именно към себе си и крещящото си, наскърбено „АЗ“. Забелязали ли сте какво се случва, когато един родител се разкрещи на детето си или още по-зле, започне да го обижда – то изпада в ступор, натъжава се, блокира. Така се случва и с тялото ни – автоагресията изгражда щит и тотално неразбиране на същността и мотивите зад нея. Ако всяка поета хапка храна през деня е съпроводена от „пак се оливаш”, няма да усвоите полезните вещества.

Другата важна мисъл, която е добре да разберем, е, че даденият момент е резултат от дългосрочен процес и съответно ще е необходимо време, за да завъртим колелото по здравословния път.

Няма по-голяма вреда за организма ни от непостоянството. Един ден драстична диета, на следващия – купа сладолед. Цял ден въздържане от храна, вечер пресушаване хладилника. Отговорете си на въпроса истински глад ли утолявате или това е начин да овладеете емоциите си?

На всички ни е познато – пренебрегване, студенина, строгост още от детството, изоставяне, предателство, изневяра, незачитане на правата ни, обвинения, подигравки, загуба, липса на доходи, непосилни разходи... Едно от най-бързите, достъпни и „невинни” бягства от суровата действителност е емоционалното хранене„

Започване на вътрешното общуване

Дори да звучи налудничаво, жизнено важно е да започнем да се „чуваме“ и да се „питаме“. Тялото винаги ни подсказва от какво имаме нужда. Опитва се да възстанови онзи диалог от детството, простите принципи, в които храненето е нормална жизнена потребност, а не отдушник за несбъднати мечти. Дали страдате, дали ви е скучно или самотно, а може би се чувствате необичани? Какво общо има това с храненето ви? Всички тези състояния и безбройните им нюанси просто събуждат призрака на старите ви травми и подават сигнал за помощ за липса внимание, на грижа, на любов, а не на храна!

Изборът е мимолетен, удовлетворението – още по-кратко. Седейки на дивана, пренаситени с храна, попадаме в следващия капан, този на ТВ индустрията. На красивите хора, на богатите жилища, на охолния живот, романтичните мечти и вечното препускане към уж по-доброто…

Енергията, която получава тялото ви, вместо да доведе до засищане и обезпечаване на жизнените ви дейности върши точно обратното, наелектризира ви. Отивате в двата полюса от пълна еуфория до пълно падение. Веднага или най-често на следващата сутрин вече си скубете косите от самообвинения… Бавно и системно отклоненията от нормалните дейности започват да известяват за нанесените вреди докато се стигне до деня, в който полезните ходове са изчерпани и е необходим остър завой.

Приемане на ситуацията и планиране

Най-важното е да бъдете спокойни и да се опитате да възобновите общуването с тялото ви без да предприемате необмислени и резки промени. Добре е да подредите открито и аналитично всички фактори от вашето ежедневие, да опитате да ги разделите на приемливи и такива, с които ви е трудно да се съобразявате. Още на този етап трябва да задвижите план за постепенното премахване на дразнещите обстоятелства и да насочите своята енергия към нещата, които ви носят радост. Това би могла да бъде и храна – няма нищо лошо в това да хапвате вкусно любимите си неща, стига да го правите с искрено удоволствие, а за да заглушите разрушаващи мисли.

Промяна на гледната точка

Как да обърнем отрицателното в наша полза? Дори и острият, отровен връх не попада случайно където и къде да е. Търсим причината. Много често се кълнем в правотата си без да обръщаме внимание, че отдавна сме забили в глух коловоз. И когато злите обстоятелства зачестяват и започват подозрително да си приличат – ами просто не сме забелязали предупредителните знаци. И продължавайки напред ще се озовем на най-погрешната гара в живота си

Време е да проведем откровен разговор със себе си, открито и честно да си признаем какво ни боли, защо се чувстваме нещастни и от какво ни е страх. Бягството вече не е вариант! Изправяме се и поемаме цялата отговорност за действията и за съществуването си! Прощаваме си, първо на нас, защото пред себе си сме най-виновни. След това избираме да заемем полагащото ни се място, без войни, а просто защото го заслужаваме.

Нищо не е изгубено

И така, дори и хиляди пъти да сте се опитвали да се справите с „наднорменото си тегло“, с неодобрението на останалите или с подигравките им, със собственото нехаресване на тялото и на живота си, нищо не е загубено!