изображение: iStock
Чувствате се изгубени в живота? Писнало ви е от работата, връзките ви са в най-добрия случай посредствени, приятелствата ви доскучават, празно ви е отвътре и сте загубили страстта към живота? Свързвате ли се с някое от тези чувства или преживявания? Ако е така, може би сте в тъй наречената екзистенциална криза. На кръстопът: чувствате се заседнали и копнеете за по-смислено съществуване. Добре дошли в Клуба на изгубените души. Тук мотото е: Не мога да получа удовлетворение...
Търсене на душата
Може би сте чували този термин преди, но не сте му обръщали много внимание. Това е жизненоважна част от всяко пътуване през битието. Желанието да се върнете в центъра на вашето същество. Пътешествие, за да откриете душата си и да се свържете отново с истинската си природа. Път към духовното пробуждане.
Когато сме откъснати от душите си, се чувстваме тревожни, депресирани, самотни, изолирани и хронично недоволни от живота. Местните и шаманските култури от хиляди години познават феномена на загуба на душа – пандемията на съвременното общество.
Както пише Гари Зукав: „Не сме обърнали внимание на нуждите на душата. Не сме обмислили какво й е необходимо, за да бъде здрава. Не сме я изучавали, нито сме се опитали да й помогнем да постигне това, което е необходимо за нейната еволюция и здраве. Развили сме обширни познания за физическия апарат, който душата приема, когато се въплъщава. Знаем за аминокиселини, невротрансмитери, хромозоми и ензими, но не знаем за душата.“
Причини за загуба на душата
Всичко, което заплашва нашето физическо, психическо или емоционално оцеляване и всяка пристрастяваща, едностранчива, потискаща идеология или навик, причинява загуба на душата. В резултат на това повечето от нас изпитват натрапчиво, надвиснало чувство, че нещо не е наред. Нещо липсва. Не сме доволни от себе си или от живота си, независимо колко популярни, успешни или привлекателни сме.
Ето само няколко от причините за безпътството:
- Детска травма (физическо, емоционално, психическо или сексуално насилие; развод; имиграция; смърт в семейството; изоставяне, тормоз и др.);
- Травма на възрастния (загуба на работа, бедност, изнасилване, насилие, развод, проблеми с психичното здраве, изолация, злополуки, смърт на близки, дискриминация и др.);
- Социални обстоятелства;
- Религиозно промиване на мозъци;
- Прекомерна употреба на технологии/развлечения (т.е. форма на вцепенение и бягство от реалността);
- Наследствена травма от предците;
- Материализъм;
- Научни/редукционистки ценности и структура на обществото.
Когато не са доволни от себе си и от живота си, повечето хора действат чрез егото, фалшивия аз, който е изграден още в детството, за да се защитава от непосилната мощ на Битието. Дори и да чуят копнежа на душата да се освободи и да бъде видяна, те го потискат. Те се връщат към вярванията, навиците и структурите в обществото, които засилват безсъзнателното и бездушието – защото е по-лесно, по-малко плашещо.
Но в крайна сметка копнежът става толкова силен, че те нямат друг избор, освен да се вслушат. Това е началото на процеса на духовно пробуждане.
Има обаче и междинно място: лимбо – пространството, където живеят изгубените души. В лимбо дълбоко се усеща танцът между старото, което се разтваря, и новото, което все още не се е зародило. Именно в този момент сме склонни да се чувстваме заседнали, изгубени, празни, сами и уплашени. Съществува изкушението да се върнем към старите начини на съществуване, но в същото време сме обзети от дълбока неудовлетвореност от всичко.
Пътищата
За да преоткрием душата, като първа стъпка трябва да се замислим и си зададем някои конкретни въпроси.
(Ако търсите отговори на въпроси относно ежедневни проблеми като например „каква работа ще ми подхожда“, „трябва ли да се оженя“ и т.н., тогава може би препоръките по-долу няма да ви задоволят.)
Ето няколко съвета, които ще ви помогнат за пълното потапяне:
- Сприятелете се със самотата
Самотата ще бъде вашият най-верен съюзник, когато става въпрос за търсене на душата. Не можеш да слушаш шепота й в хаотичен, шумен свят. Отделяйте редовно време и пространство, за да прекарвате време в уединение, далеч от другите – без прекъсвания от технологиите. - Изследвайте природата на вашето его
Душата ви е вашата истинска същност, а егото е вашият фалшив аз – маската, която представяте на света. Егото ви е подобно на облак. Изглежда сякаш има форма, но постоянно се променя. Записвайте мислите си, чувствата си, навици, харесвания, нехаресвания, спорни ситуации. Редовно си правете самоанализ. Прилагайте различни форми на духовна медитация. - Възстановете връзката си с детското си аз
Напишете писмо до вътрешното си дете. Представите си го точно как изглежда. Медитирайте върху този образ. Направете нещо, което сте обичали да правите като малки. Наблюдавайте вътрешното дете. Кое от това, което му е присъщо, бихте искали да вземете в сегашния си живот? - Размишлявайте, анализирайте и си представяйте
Ето една подсказка от поета и философ Марк Непо, от „Книгата на пробуждането“: „Затвори очи и си проправи път с въздух под проблемите си, както водолаз се плъзга до онази дълбочина на тишината, която винаги чака под бученето на вълните“. Сега помислете за две неща, които обичате да правите, като например бягане, рисуване, пеене, наблюдение на птици, градинарство или четене. Медитирайте върху това, което във всяко от тях ви кара да се чувствате живи. Не изпускайте от поглед общото между тях и дишайте бавно, почувствайте частицата благодат, която тези скъпи неща отразяват във вас. - Свържете се с природата и с дивото във вас
Ние сме неразделна част от природата. Нашата кръв, кости, коса, кожа и вътрешности са съставени от земни елементи: животински, плътски и телесни. Въпреки вековете на опитомяване, човешката душа все още запазва вродената си, дива природа. Всичко, което е необходимо, за да се свържете с нея, са само няколко минути на ден навън. С поглед върху дърветата, животните, облаците и слънчевите лъчи, проблясващи през тях. Когато сърцето ви е отворено, има безкрайни начини природата да се промъкне, да ви разрови, да се вплете и да поникне в живота ви.
- Въпроси за самоанализ
- Кой съм аз?
- Какво искам в живота?
- Какъв е смисълът на живота ?
- Каква е истинската ми цел?
- Какво е истинското в мен?
- Какво е неистинското в мен?
- Какво означава щастието за мен?
- Какво би ме удовлетворило истински?
- Къде е моята его пречка?
- Как мисля, че се чувства душата ми?
- Какво наследство искам да оставя?
Намерете пространството и мястото на душата си
Мястото на душата е физическо място, което ви зове дълбоко: то говори на душата ви. Може да почувствате носталгичен копнеж по това място или чувство за дълбок резонанс и почти мистично значение. Местата за душата могат да бъдат както задният двор на блока или близкият парк, така и диви местности на по-далечни разстояния. Може и да са свети места – манастири, църкви, заредени с енергията на миналото исторически паметници.
Ще познаете вашето място по усещането за широта, дълбок мир и сякаш най-накрая сте „намерили дом“.
Често обитаваме душевните си пространства в моменти на молитва, съзерцание, променени състояния на съзнанието и дълбока медитация.
