favorites basket
user

Храната за тялото не е толкова необходима, колкото молитвата за душата

Махатма Ганди: Бог никога не отговаря на молитвите на арогантните, нито на молитвите на онези, които се пазарят с Него...

Храната за тялото не е толкова необходима, колкото молитвата за душата
За него Алберт Айнщайн е казал: „На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята“. Той е бил адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост. Наречен е още „Баща на нацията“. През целия си живот (1896-1948) Махатма Ганди е бил дълбоко вярващ. Подбрахме за вас някой от най-силните думи на един от големите човеколюбци в най-новата ни история за силата на молитвата. 
  • Твърдя, че съм човек на вярата и молитвата и дори да ме разкъсат на парчета, вярвам, че Бог ще ми даде силата да не Го отричам и да твърдя, че Той е. 
  • Никое мое действие не се извършва без молитва. Човекът е същество, склонно към грешки. Той никога не може да бъде сигурен в стъпките си. Това, което може да смята за отговор на молитва, може да е ехо от гордостта му. За безпогрешно напътствие човек трябва да има съвършено невинно сърце, неспособно на зло. Не мога да предявя такова твърдение. Моята душа е бореща се, стремяща се, грешна, несъвършена душа. 
  • Дори и да бъда убит, няма да се откажа да повтарям имената на Рама и Рахим, които за мен означават един и същ Бог. С тези имена на устните си ще умра весело. 
  • Молитвата беше спасението на живота ми. Без нея отдавна щях да съм лунатик. Автобиографията ми ще ви каже, че съм имал доста от най-горчивите публични и лични преживявания. Те ме хвърляха във временно отчаяние, но ако успявах да се отърва от него, това беше благодарение на молитвата.
  • Всъщност храната за тялото не е толкова необходима, колкото молитвата за душата. Защото гладуването често е необходимо, за да се поддържа тялото здраво, но няма такова нещо като молитвено гладуване...
  • Бог никога не отговаря на молитвите на арогантните, нито на молитвите на онези, които се пазарят с Него...
  • Молбата, поклонението, молитвата не са суеверие; те са действия, по-реални от действията на хранене, пиене, седене или ходене. Не е преувеличено да се каже, че само те са реални, всичко останало е нереално.
  • Такова поклонение или молитва не е просто полет на красноречие, не е почит само на думи. Тя извира от сърцето. Следователно, ако постигнем тази чистота на сърцето, когато то е „изпразнено от всичко освен любов“, ако поддържаме всички акорди в правилна мелодия, те „треперещи в музиката изчезват от погледа“.
  • Молитвата не се нуждае от думи. Сама по себе си тя е независима от всякакви чувствени усилия. Нямам и най-малко съмнение, че молитвата е безпогрешно средство за пречистване на сърцето от страсти. Но тя трябва да бъде съчетана с най-голямо смирение. 
  • По-добре е в молитва да имаш сърце без думи, отколкото думи без сърце. 
  • Молитвата е невъзможна без жива вяра в Божието присъствие вътре в нас. 
  • Молитвата е първият и последен урок в изучаването на благородното и смело изкуство на саможертвата в различните сфери на живота, кулминиращо в защитата на свободата и честта на собствената нация. Несъмнено молитвата изисква жива вяра в Бога. 
  • Както храната е необходима за тялото, така и молитвата е необходима за душата. Човек може да издържи без храна в продължение на няколко дни – както Мак Суини е правил повече от 70 дни – но вярвайки в Бог, човек не може, не бива да живее нито миг без молитва. 
  • В първата шлока на Ишопанишад, която се повтаря всеки ден в началото на молитвата, човек е помолен да посвети всичко на Бог и след това да го използва в необходимата степен. Основното условие е човек да не пожелава това, което принадлежи на друг. Тези две максими съдържат квинтесенцията на индуистката религия.
  • В една от сутрешните ни молитви се казва: „Не искам светска власт, не искам да отида в рая, нито дори да постигна Нирвана. Това, което искам, е да мога да облекча болката на онези, които страдат.“ Болката може да бъде физическа, психическа или духовна. Духовната болка, дължаща се на робството на страстите, понякога е по-силна дори от физическата.
  • Но Бог не слиза лично, за да облекчи страданието. Той действа чрез човешката сила. Следователно, молитвата към Бог, за да може човек да облекчи страданието на другите, трябва да означава копнеж и готовност от нечия страна да се труди за това.
  • Истинската медитация се състои в затваряне на очите и ушите на ума за всичко друго, освен за обекта на нашата преданост. Следователно затварянето на очите по време на молитви е помощно средство за такава концентрация. Човешката представа за Бог е естествено ограничена. Следователно всеки трябва да мисли за Него като за нещо, което най-много му допада, стига представата да е чиста и възвишена. 
  • Какво значение има тогава дали един човек се покланя на Бог като Личност, а друг като Сила? И двамата постъпват правилно според собствените си виждания. Никой не знае и може би никога няма да знае кой е абсолютно правилният начин да се моли. Идеалът винаги трябва да си остане идеал. Човек трябва само да помни, че Бог е Силата сред всички сили. Всички други сили са материални. Но Бог е жизнената сила или духът, който е всепроникващ, всеобхватен и следователно е отвъд човешкото разбиране. 
  • Бог отговаря на молитвите по Свой начин, не по нашия. Неговите пътища са различни от пътищата на смъртните. Следователно те са неразгадаеми. Молитвата предполага вяра. Никоя молитва не е напразна. Молитвата е като всяко друго действие. Тя дава плод, независимо дали го виждаме или не, а плодът на сърдечната молитва е далеч по-силен от така нареченото действие. 
Източник
ПОДКРЕПИ НИ

Още по темата:

Абонирай се за нашия бюлетин

Не забравяй да се абонираш за нашия бюлетин, който ще те уведомява за активни промоции, нови продукти и случващото се при нас.