Снимка: Wikimedia Commons
Има една история, която разказвал прекрасният мъдрец Рамакришна, и която с присъщия си артистизъм пресъздава Садгуру. Тя е за здравите като вериги робски нишки на съзнанието, които пречат на духовната храна да достигне до нас.
Имало двама приятели, които всяка събота се виждали за вечеря в ресторант. Хапвали, пийвали и по традиция отивали при проститутка. Една такава вечер, докато вървели към нейната къщата, чули, че един гуру изнася духовна беседа наблизо. Единият приятел решил да не отива при проститутката, защото предпочитал да чуе лекцията за духовните възможности. Спътникът му го оставил там.
Избралият да се просвещава духовно седял в лекционната зала, но мислите му били там, където отишъл приятелят му. „Ех, защо не отидох и аз! Сигурно моят човек си прекарва страхотно на онова място. Аз седя в тази задушна зала и трябва да слушам проповеди.“ Помислил си, че другият мъж е по-интелигентен в избора си, че е по-добре при проститутката, отколкото на скучна духовна беседа.
А умът на другия мъж пък бил изпълнен с мисли за решението на първия. „Ами това е истината – моят приятел се оказа много по-извисен от мен. Той избра пътя към освобождението, като е предпочел духовния разговор пред плътските удоволствия. А аз в какво се забърках...“
Поуката на Садгуру: Мъжът, избрал духовната беседа и мислещ за случващото се в къщата на проститутката, плаща висока цена като трупа лоша карма. Той страда, не другият мъж. Ти не плащаш, защото си отишъл при проститутката, а плащаш, защото си хитър. Все още искаш да отидеш там, при плътските удоволствия, но си мислиш, че като избереш духовната беседа ще бъдеш с една крачка по-близо до рая. Тази хитрост ще те отведе в ада. Мъжът при проститутката знае, че е безполезно да се кахъри и търси нещо друго. Неговата карма е добра. Така че не става въпрос какви са действията ни, а мотивите за тях.
