В петъчния ден ви подаряваме откъс от една приказна нова българска книга, изтъкана от стари народни песни. Даровитата и вдъхновяваща Мария Македонска ще представи „Бели ветрове“ на 11 март 2026 г. от 19:00 ч. в клуб „Грамофон“.
Надяваме се откъса да ви окрили, точно както книгата стори с екипа ни.
Надяваме се откъса да ви окрили, точно както книгата стори с екипа ни.
„Небето се разкъса. Слънце освети събраното множество, притиснало подивялото момиче. Чу се шум като от свистящи криле, стотици криле. В небето се въртеше вихрушка. Тя танцуваше сред облаците напред-назад и се уголемяваше, идваше точно към тях.
Няколко жени писнаха. Магда протегна ръце нагоре и изкрещя от дъното на съществото си:
- Не ме е страх.
Всички около нея, освен Димка, се разбягаха.
- Магдо, съвземи се, скрий се във фургона! – тресеше раменете й старата жена.
Магда свали ръцете й надолу и я прегърна. Допряла лице до сбръчканата й тъмна кожа, прошепна:
- Не ме е страх.
Димка я отблъсна.
- Отивай тогава. Той идва да те вземе.
Магда въздъхна с облекчение. Беше дошъл. Не я беше излъгал. Погледна нагоре. Вихрушката вече се въртеше бясна току над тях. Тя не беше вихрушка от вятър и прах, а от криле, ръце, очи и дълги преплетени змийски тела с човешки лица.
Най-отгоре светеше неговото лице. То беше златно, бузите му бяха покрити със сребърна гъста брада. Очите му олово – се разтапяха по голото й тяло. Тя усети себе си лека, отпусна се и почувства как тялото й се издига нагоре, привлечено от невидима сила. Демоничният й любим се измъкна от преплетените тела на сватовниците. Тялото му не беше от този свят – дълго, змийски проточено, то се виеше във въздуха, описвайки осморки. Всичко от главата му надолу беше покрито със златни люспи. Те отразяваха слънчевите лъчи, дошли с вихрушката. А той светеше и блестеше, и трептеше, а уродливото му за другите тяло, неумолимо привличаше Магда и тя плуваше във въздуха към него. Той я пое в ръцете си като в люлка.
Звукът от вихрушката се превърна в музика. Спокойна. Нежна. Златния сложи длан на коляното на момичето и въздъхна с някакво облекчение. Змейската вихрушка се завъртя около тях, нашепвайки магьосни думи.
Летяха нагоре. Силните му ръце я държаха близо до тялото му, звуците от вихрушката и съскането на размахващите се криле не спираха нито за миг. Магда изпадаше в състояние на странно опиянение, което я приспиваше, направо я вцепеняваше.“
Ето какво ни сподели авторката Мария Македонска за порива да напише „Бели ветрове“:
„Не си спомням време, в което около мен не са звучали народни песни. Майка ми пееше красиви пирински мелодии в детските ми дни - тогава, когато всяка дума и звук остават завинаги в сърцето и ума.
От пиринския край идват не само моите родители, но и любовта към фантастичните истории. Ако имате щастливата възможност да се изгубите в полузабравените села около Разлог и Гоце Делчев, може да чуете историите, които бабите там разказаха и на мен - за змейове, за самодиви и горски същества.
В тези истории има много от магията на миналите времена.
Тази магия ме водеше, докато пишех романа „Бели ветрове“, а за да създам вълшебната му нишка аз вплетох в него думите от народните песни, които срещах по време на своите пътувания из България.
Българските народни песни са били създавани често, за да опишат реални неща, случили се на хората. И ако в тези народни песни понякога се пее за змейове и самодиви, то кой знае - може би наистина в старите времена магичното е живяло заедно с хората.
Мария и нейните „Бели ветрове“ опознай отблизо на представянето на книгата на 11 март!