Снимка: Дарко Джурин, лиценз CC CC0 1.0 Universal Public Domain Dedication, Wikimedia Commons
Почти на всеки се е случвало. Боли ви стомах или корем, постоянна болка, неприятна, тревожна. Отивате на лекар, той свива рамене: „Органите и резултатите от изследванията са ви в норма, няма причина за оплакванията ви“. Но болката продължава и вие оставате сам с нея и с недоумението си какво се случва. А обяснението за причината не може да бъде открито в медицинските досиета. Да поговорим за психосоматиката на коремната болка.
Стомахът е хранилище на всичко, което не сте изрекли на глас.
Помните ли как като дете ви се е свивал стомахът преди контролно? Или как след кавга с любим човек усещахте тежест, сякаш сте глътнали камък. Това не е метафора. Милиони нервни окончания живеят в стените на червата ви, директно свързани с частта от мозъка, отговорна за страха, гнева и тъгата. Учените наричат това „ос мозък-черва“. Връзка между това, което чувстваме, и това, което смиламе, е мощна и животоопределяща.
Неизразените чувства
Постоянната болка без видима причина почти винаги означава едно нещо: някакви чувства са заседнали в стомаха ви.
Може би става дума за непреработено негодувание, което сте преглътнали, вместо да изплюете. То гори в коремната област. Може да е страх от промяна или нуждата да се откажете от връзка с някого или нещо. Често е неизразеният гняв, който се трупа, подува корема и пречи на отпускането. (Та нали цял живот са ви учили: „не крещи“, „бъди учтив“, „бъди търпелив“.) · Уморили сме се да бъдем добри, да правим всичко за другите, забравяйки за собствените си желания и потребности. Тази умора боли в областта на пъпа, защото пъпната връв е първата връзка със света, когато сме зависели от тялото на мама.
И не, коремът не си отмъщава. Той се опитва да стигне до теб. По неговия си начини.
Как да облекчим болката?
Тези техники не обещават бързо „оздравяване“. Те предлагат нещо друго: да приемете и пообщувате с болката си не като с враг, а като с уплашено дете.
- Дишане в „коремната купа“
Легнете по гръб, поставете едната си ръка на гърдите си, а другата на корема си. Затворете очи. Представете си, че вътре във вас има топла, дълбока купа – това е коремната ви кухина. Докато вдишвате, нежно насочвайте въздуха не към гърдите си, а към тази купа. Оставете ръката на корема ви да се повдигне, сякаш се надувате отвътре от слънчева светлина. Докато издишвате - продължително и тъжно - оставете стомаха си да се спусне. Правете това в продължение на 5-7 минути. Не очаквайте болката да отшуми веднага. Просто прошепнете тихо: „Тук съм. С теб съм. Дишаме заедно.“
- Неизпратено писмо
Седнете удобно с тетрадка или бележник. Поставете ръката си върху мястото, където ви боли. Затворете очи и се запитайте: „Ако тази болка можеше да говори, какво би казала? Какъв би бил гласът й – детински, уморен, ядосан?“ След това пишете от името на болката. Не редактирайте. Например: „Аз съм горчивината, която... бях заключена тук преди година.“ След това напишете отговор от по-възрастното си, по-добро аз: „Чувам те. Имаше право да си ядосан/тъжен. Сега ще те пусна оттук.“ След това разкъсайте писмото и кажете: „Спомням си всичко, но вече не го нося в себе си.“
- Пренасочване на вниманието (игра с котенце)
Тази техника е за онези моменти, когато болката стане непоносима и паниката нараства. Спрете да проучвате стомаха си. Намерете три места по тялото си, където изобщо не ви боли – например, ушната мида, върха на носа, петата на левия крак. Превключвайте вниманието си между тях, сякаш галите три въображаеми котенца: „Здравей, ухо. Здравей, нос. Здравей, пета.“ Това заблуждава мозъка ви: той не може едновременно да се паникьосва за стомаха ви и да се чувства в безопасност. След 2-3 минути болката няма да изчезне, но хватката й ще се разхлаби. И това вече е победа.
- Разрешение за гняв (възглавница за сподавяне на вик)
Болката в коремната област често се случва на хора, които се страхуват да не обидят някого или да не се изложат пред другите. Застанете на колене пред дивана. Вземете възглавница. И започнете да я удряте. С всичка сила. Бъдете шумни. Първо прошепнете тази фраза, после я кажете на висок глас, ако имате нужда - изкрещете я: „НЕ, няма да го направя“, „Няма да го търпя“, „Боли ме!“ Ако ви се плаче, плачете. След това издишайте и кажете с нормален глас: „Имам право да се ядосвам. Тялото ми няма да плати за това.“
Тази болка няма да изчезне, когато докажете, че сте добре. Тя ще изчезне, когато си позволите да се чувствате неудобно. Позволете си понякога да се уморявате, да казвате „не“, да сте тъжни без причина и да ставате от масата или да излизате от ситуацията, ако стане напечено.
Вътрешните ви органи не могат да четат мислите ви – те усещат живота ви. Когато животът стане по-топъл, по-честен, по-свободен, по-любвеобилен – стомахът спира да крещи.
Опитайте да направите само едно нещо днес: легнете, сложете ръка на болезненото място и прошепнете: „Съжалявам, че не съм те чувал толкова дълго. Сега ще го направя.“
И просто дишайте.
