Изображение: Георги Илиев
Рамана Махарши (1879–1950) е индийски духовен учител и един от най-влиятелните представители на Адвайта Веданта през XX век. Известен е с метода на себепознанието „Кой съм аз?“ (Self-Inquiry), чрез който насочва търсещите към прякото преживяване на истинската им природа.
Рамана Махарши учи, че Чистото Съзнание не е нещо, което трябва да бъде постигнато, а самата ни истинска природа – Атман. Висшето Аз (Атман) е чисто Битие, а не съществуване в една или друга форма, казва той. Човек не притежава съзнание - той самият е съзнание. То не трябва да бъде развивано, усъвършенствано или завоювано. Нужно е само да престанем да се отъждествяваме с онова, което не сме.
Не можете да видите Битието, защото самите вие сте Битието. Методът на Махарши учи как да престанем да търсим, да останем в тишина и да открием, че онова, което винаги е било, сме самите ние. Това е толкова просто, че умът отказва да го приеме, пише мъдрецът.
- Вашето лично себеосъществяване е най-великото добро, което можете да направите за света.
- Щастието е твоето естество. Не е грешно да го желаеш. Грешното е да го търсиш навън, когато то е вътре в теб.
- Твоят дълг е да бъдеш, а не да бъдеш това или онова. „Аз съм това, което съм“ обобщава цялата истина. Методът е събран в думите „Бъди неподвижен“. Какво означава неподвижност? Означава да унищожиш себе си. Защото всеки облик или образ е причина за затруднения. Откажи се от мисълта, че „Аз съм еди-кой си“. Всичко, което е нужно, за да осъзнаеш Аза, е да бъдеш неподвижен. Какво може да бъде по-лесно от това?
- Каквото не е предопределено да се случи, няма да се случи, колкото и да се стараеш. А каквото е предопределено да се случи, ще се случи, колкото и да се опитваш да му попречиш. Това е сигурно. Затова най-добрият път е да останеш в мълчание.
- Да искаш да промениш света, без да откриеш истинския си Аз, е като да се опитваш да покриеш света с кожа, за да избегнеш болката от ходенето по камъни и тръни. Много по-лесно е да носиш обувки.
- Можеш да спреш потока от мисли само като откажеш да се занимаваш с него.
Нека дойде каквото дойде.
Нека си отиде каквото си отиде.
Разберете какво остава.
- Ако умът заспи, събудете го. След това, ако започне да се лута, успокойте го. Ако достигнете състояние, в което няма нито сън, нито движение на ума, останете неподвижни в това естествено и истинско състояние.
- Най-голямата грешка на човека е да мисли, че по природа е слаб или зъл. Всеки човек е божествен и силен в истинската си природа. Слаби и зли са неговите навици, желания и мисли, но не и самият той.
- Осъзнаването не е придобиване на нещо ново, нито усвояване на нова способност. То е само премахване на всяко прикритие.
- В края на краищата всичко, което човек е научил, ще трябва да бъде забравено.
- Следвай светлината, която ти е дадена, и тя ще те отведе до твоя Учител. Защото, докато ти го търсиш, и той търси теб.
- Прави това, което е правилно в дадения миг, и след това го остави зад гърба си.
- Ако задържите чувството за „аз“ достатъчно дълго и достатъчно силно, лъжовното „аз“ ще изчезне, оставяйки само ненарушеното осъзнаване на истинското, иманентно „Аз“ — самото съзнание.
- Знай, че изкореняването на отъждествяването с тялото е благотворителност, духовна аскеза и ритуално жертвоприношение. То е добродетел, божествено единение и преданост. То е небето, богатството, мирът и истината. То е благодатта, състоянието на божествена тишина и безсмъртната смърт. То е джнана, отречение, окончателно освобождение и блаженство.
- Съсредоточаването ви трябва да идва толкова леко, колкото дишането. Насочете вниманието си към едно нещо и се опитайте да го задържите върху него. Всичко ще се нареди. Медитацията е придържане към една мисъл. Тази единствена мисъл държи всички останали мисли надалеч. Разсеяният ум е знак за слабост. Чрез постоянна медитация той придобива сила.
- Забравя ли мъжът, който играе женска роля на сцената, че е мъж? По същия начин и ние трябва да играем ролите си на сцената на живота, но не бива да се отъждествяваме с тях.
Бхагаван: Има само два начина да победим съдбата или да бъдем независими от нея. Единият е да се запитаме чия е тази съдба и да открием, че само егото е обвързано от нея, а не Азът, и че егото не съществува. Другият начин е да убием егото, като се отдадем напълно на Господа, осъзнавайки своята безпомощност и казвайки през цялото време: „Не аз, а Ти, о, Господи“, отказвайки се от всяко чувство за „аз“ и „мое“ и оставяйки на Господа да прави с нас каквото Му е угодно. Отдаването никога не може да се счита за пълно, ако преданият иска това или онова от Господа. Истинската отдаденост е любовта към Бога заради любовта и нищо друго, дори не заради спасението. С други думи, пълното заличаване на егото е необходимо, за да се победи съдбата, независимо дали постигаме това заличаване чрез Самоанализ или чрез бхакти-марга.
