Коста Тодоров (kostatodorov.com) е психотерапевт с дългогодишен опит в областта на семейната, фамилната и сексуалната терапия в Хановер, Германия. Успоредно с клиничната си работа повече от петнадесет години работи в училищната и извънкласната педагогика в образователната система на провинция Нидерзаксен, както и в областта на интеграционната помощ за хора с психични затруднения. Понастоящем предлага и онлайн психотерапия за българско- и немскоговорещи клиенти от цял свят.
– До каква степен интуицията е следствие от натрупания житейски опит и до каква – от несъзнавани процеси?
– Интуицията е бърз несъзнаван „информационен“ процес, базиращ се на събраните познания, възприятия и емоционална памет на всеки отделен човек. Това „шесто чувство“ е възможно поради способността на мозъка да „подрежда“ подобно на интернет търсачка и да „сервира“ огромна част от възприетото, почувстваното и наученото в живота ни. Оценъчната система при вземане на първоначалното решение е много стара – „добро“ или „лошо“, „бяло“ или „черно“. Тук липсват нюанси. Мозъкът ни казва: „Това вече си го правил и беше добре, не се страхувай, повтори го“ или „Откривам в миналото нещо подобно, което имаше лош край, по-добре е да не рискуваш“.
Известният невробиолог Антонио Дамазио твърди, че „соматичният маркер“ насочва вниманието ни първо към възможните опасности, които причиняват неприятни чувства в стомаха. Свързаните с тях избори биват автоматично премахвани. След това се разглеждат „маркери“, свързани с положителни реакции. След анализ на „ползите“, от тях избираме най-доброто решение. Тоест колкото повече сме общували, възприели, мечтали, фантазирали, преживели, чувствали и научили, толкова по-интуитивни ставаме.
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СМЕ ОБЩУВАЛИ, ВЪЗПРИЕЛИ, МЕЧТАЛИ, ФАНТАЗИРАЛИ, ПРЕЖИВЕЛИ, ЧУВСТВАЛИ И НАУЧИЛИ, ТОЛКОВА ПО-ИНТУИТИВНИ СТАВАМЕ
– Има ли приложим начин човек да различава интуитивно усещане от емоционалната си реакция?
– Ние не знаем кога интуицията ни е задействана. Това е несъзнателен процес, който се случва може би по няколко секунди дневно, най-вече ако сме в опасност. Иначе конкретно на въпроса: да, можем. За да има емоция, се нуждаем от усещане. Дали то е интуитивно, можем да разберем впоследствие. Моето съкровено желание е да не разделяме нито практически, нито теоретически усещанията, чувствата и емоциите от постъпките си. Някои „модерни“ хора са стигнали дотам да вярват, че могат да обичат без чувства и емоции, просто така – механично.
– Може ли мозъкът да „разпознава модели“, без човекът да го осъзнава?
– Ние определено знаем повече, отколкото си мислим. Човешкият мозък постоянно и неосъзнато създава ред чрез разпознаването на вече познати модели в обкръжението си. И когато не ги намери, си ги произвежда по образ и подобие, които познава. Ако случайно си намерим партньорка, която не прилича на майка ни, защото съзнателно не я харесваме, ние често несъзнателно я подтикваме да се държи като нея. Тоест ние създаваме модела, който познаваме, и нерядко напускаме партньорката си с обвинението, че тя е станала същата като майка ни...
РАЦИОНАЛНОТО МИСЛЕНЕ, УЧЕНЕТО И ИНТУИЦИЯТА ИЗСМУКВАТ ДО 70% ОТ ЖИЗНЕНИЯ РЕСУРС НА ОРГАНИЗМА, ЗАТОВА МОЗЪКЪТ НИ ПРЕДПОЧИТА ДА РАБОТИ В ПЕСТЕЛИВ РЕЖИМ
– „Този човек ми е симпатичен/не ми харесва“ още в първите минути – възможно ли е това да е по-скоро бърза оценка на поведение, отколкото интуиция?
– Това е типичен пример за „пренасяне“, което служи като основен инструмент в психоанализата. Чрез пренасянията извеждаме стари, нерешени конфликти, страхове и фантазии от миналото си навън. Интересно е, че полът в тях не играе никаква роля. Тоест един мъж може подсъзнателно да ви напомни на баба ви и обратно. Пренасянията се задействат в различни аспекти, примерно на ниво възприятия: глас, визия, походка, миризма, жестове, мимика и пр.
Понеже мозъкът ни записва информацията много по-цялостно от всеки информационен носител на земята, само вглеждането в едни очи, чуването на една песен или комплимент, или дори вкусването на една гозба може да възстанови чувства, които пораждат несъзнателно и спонтанно мъка или радост, омраза или възхищение, доверие или недоверие. Това е интуитивна оценка, при която сте стигнали до етапа добро или лошо, приятно или неприятно. Тази фаза е достатъчна на някои хора да сключат брак, да се размножат и после да съжаляват, а на други да нанесат удар, да влязат в затвора и пак да съжаляват. За да се осланяте на интуицията си, е нужно още малко време.
Прочетохте част от статията „ТЯЛОТО ЗНАЕ, ПРЕДИ УМЪТ ДА Е ВЗЕЛ РЕШЕНИЕ“ от новия брой на Списание 8, посветен на интуицията. Купете Списание 8, брой 8/2026 от тук или от търговската мрежа в страната.
