– Психолозите твърдят, че интуицията е натрупан житейски опит – мозъкът обработва огромно количество сведения за части от секундата и ни подава отговор, без да осъзнаваме как е стигнал до него. Как езотериката обяснява това шесто чувство?
– Запозната съм с научните изследвания и дори съм ги разглеждала в един подкаст. Науката действително показва, че мозъкът обработва информацията изключително бързо. Преди още да се включат логическото мислене и съзнателният анализ, натрупаният емпиричен опит може за милисекунди да даде решение. Именно това много учени наричат интуиция и аз няма да споря с науката. Но за мен интуицията е нещо повече.
Интуицията е онази мисъл, за която не можеш да кажеш защо. Не можеш да довършиш изречението: „Ще направя това, защото…“. Просто знаеш, че е правилно. Знаеш, че това е твоето действие и че моментът е настъпил. В мига, в който започнеш да обясняваш откъде идва това решение и защо е правилно, вече се намесват логиката, натрупаният опит и егото. Затова казвам, че гласът на висшия аз и на душата идва като един мигновен импулс – без обяснения и без доводи.
Всъщност има два въпроса, които изобщо не бива да си задаваме, когато усетим интуитивен проблясък. Първият, както вече споменах, е: Защо да го направя? Интуицията никога няма да ти даде обяснение. Тя просто казва:
„Направи го“. Все едно е GPS навигация: „Завий наляво“. Не ти обяснява какво има след три километра и какъв ще бъде крайният резултат. Просто те насочва.
Вторият въпрос е: Добре, но сега ли? Колко често ни идва внезапно мисълта: „Обади се на този човек“. Или: „Отиди на еди-кое си място“. И веднага започваме да отлагаме. Ако тази мисъл е дошла сякаш от нищото, ако буквално те е „гръмнала“, най-вероятно именно сега е времето да действаш.
– Значи интуицията винаги ни дава само следващата стъпка?
– Точно така. Ако анализираме интуитивните послания, ще видим, че те най-често са само три вида: „Обади се на еди-кого си“, „Отиди еди-къде си“, „Направи еди-какво си“. И толкова. Няма обяснение защо трябва да го направиш, кога ще се случи резултатът и какъв ще бъде той. Това е една от големите разлики между интуицията и логическото мислене. Логиката винаги планира. Тя мисли за средства, време, хора, бюджет. Винаги вижда крайната цел и иска да знае как ще стигне до нея. Интуицията не работи така. Тя никога не ти показва финала. Показва само следващото действие.
– А когато срещнеш човек и нещо ти подскаже, че не трябва да работиш с него, това интуиция ли е, или натрупан опит?
– Според мен това също е интуиция.
– Интуицията чува ли се?
– Ако хората искат да чуят нещо, ако очакват душата да им проговори с гръмовен глас и да им разкрие съдбата, ще ги разочаровам. Интуицията не е звук. Тя не идва отвън през ушите. Тя идва отвътре като усещане. Интересното е, че различните хора я усещат на различно място в тялото. В английския език има израз gut feeling – усещане в корема. При някои хора наистина е там, при други е в стомаха, при трети – в областта на слънчевия сплит, а при четвърти – направо в сърцето.
Първо идва усещането. След това умът го превръща в мисъл. Това става за части от секундата. А после идва третият етап – егото. Точно тогава започва спорът.
„Защо да го правя сега? Имам работа. Нямам време. По-късно ще го направя. Не е важно.“
Интуицията ти казва: „Отиди в парка“, умът отговаря: „Не мога. Имам други задачи“.
Интуицията казва: „Обади се на този човек“. А умът веднага намира десет причини защо не трябва да го правиш точно сега.
Но това е много добър знак – щом умът започне усилено да спори с някое усещане, значи именно това емоментът да действаш.
Има една много интересна идея на психоложката Мел Робинс. Тя казва, че имаш осем секунди, за да предприемеш действие. Ако в първите осем секунди направиш дори най-малката първа стъпка – да запишеш идеята, да се обадиш на някого или да отидеш на определено място – процесът вече е започнал и действието ще те доведе до много добър резултат. Ако не я предприемеш обаче, вероятността изобщо да не я направиш става много голяма. И аз виждам, че често става така. Понякога интуитивният импулс се повтаря ден след ден. Идва отново. После пак. Но ако три-четири пъти последователно го пренебрегнеш, той просто спира.
– Знаеш ли защо? Защото някой друг ще извърши това действие?
– Представям си го като огромна мрежа от светлина. Душата ти получава послание: „Това е твоето действие“. Но ако не го направиш, възможността се дава на някой друг. И именно той ще създаде новия бизнес, новата услуга, новата стока или новата идея.
– Затова ли много открития се случват почти едновременно на различни места по света при хора, които никога не са се срещали?
– Да, когато дойде времето определена идея да се прояви, различни хора получават един и същ интуитивен импулс. Въпросът е кой ще предприеме първата крачка. Представете си планетата Земя като едно цяло информационно поле. В него постоянно се пораждат идеи и възможности. Някои хора са по-отворени и по-чувствителни към тези импулси – независимо дали ще го наречем чувствителност към енергията, към светлината или просто способност да слушат гласа на душата си. И така се случва няколко души едновременно да направят откритие или да изобретят нещо.
Прочетохте част от интервюто „ИМАШ 8 СЕКУНДИ ДА ДЕЙСТВАШ!“ от новия брой на Списание 8, посветен на интуицията. Купете Списание 8, брой 8/2026 от тук или от търговската мрежа в страната.
