Аня Пенчева: Ванга спаси очите ми

Озовах се в Петрич на студентска бригада. Бях 18-годишна. Дали от любопитство, или по внушение – местните момчета и момичета разправяха невероятни неща за „ясновидката Ванга“ и реших да отида при нея. Но за цял месец, докато ни траеше бригадата, успях да се добера само до едно дафиново дърво в двора є. Отчупих си клонче и си го нарекох за талисман. Дълги години го пазех.

Продължих да се интересувам от възможност за среща с Ванга. Първият човек, който ме свърза с нея, бе Кети от Петрич. Вече бях актриса в Младежкия театър. Годината беше 1985-а. Отидохме с Кети на гости в една петричка къща, където щеше да дойде за обяд Ванга. Казала бе, че є се яде смилянски боб и домакините го бяха приготвили специално за нея. Впечатли ме, че тя харесва храни, каквито и аз обичам, въпреки че още не бях станала вегетарианка. Седнахме на масата, а Ванга ми вика: „Ти защо си дошла?“. Казвам: „Ами, защото ме поканиха“.

Нищо особено не запомних от тази наша първа среща. Ванга ми каза съвсем общи неща, които всеки човек с повече житейски опит би могъл да каже на по-млад. До необикновената є дарба се докоснах по-късно.

Едно лято, беше 40-градусова жега, пристигам в Петрич. Върнала съм се току-що от Сингапур и нося на Ванга „миризливи сапуни“ и „шарени хавлийки“, каквито ми поръча да є купя оттам. Много щастлива, че съм успяла с малкото пари, които ни позволиха да обменим, да є взема тези подаръчета. Заставам пред къщата є. Държа пакета, увит с някаква хартия, и стоя в очакване да ме повика. А жегата е адска – по потник и къси панталони съм и пак ми е горещо. 

Ванга, като ми се развика: „Що си ми дошла голъ, ма! Голъ, голъ, ми дошла!“.

Викам: „Щото е много топло навън“.

„А, топло, топло... За другите хора оти не е топло?“

В нейния си стил тя продължи да ми говори: „И да не се караш с хората! Само добро ще правиш и добро няма да чуеш, но ще си силна само ако правиш добро. Колкото повече зло ти правят на теб, толкова ти по-напред ке бъдеш“. Точно така става в живота ми.

Ванга ми каза и още нещо: „Никого няма да слушаш! Някоя като ти каже, че си курва, няма да викаш – не съм. Ще викаш курва съм, ама ме обичат. Жените много ще те мразят, а мъжете много ще те обичат и думата ти ще се чува“.

Не знам защо, но от този път всяка наша следваща среща започваше с кавга. На градус, който след няколко минути се отлагаше. Веднъж така ми се накара, че съм є пратила един човек – не му щяла кръста... Но никога не ме е критикувала за поведението ми. Нито за голите снимки, нито за сцените в киното.

Една година се случи нещо изключително. Едновременно играехме представления с Емилия Радева – тя в Театъра на армията, аз – в Младежкия. След постановките и двете се разгримираме с дегримьор, който се оказа престоял и получихме възпаление на очите. Моето беше много силно, болките невероятни – имах чувството, че ще ослепея.

Заведоха ме в ИСУЛ, намазаха ми очите с мехлем, но цяла нощ стенах от болка. На сутринта с Нешка Робева звъннахме на Ванга по телефона и преди още да є известим за какво я търсим, тя каза: „Веднага да отиде при

д-р Балабанова, тя я чака“.

Мъжът ми (става дума за Сашо Диков), който е абсолютен неверник – с Нешка все се опитвахме да го убедим в способностите на Ванга, – сега се замисли. „Ами къде, вика, да я търсим тази Балабанова?“

Сети се да отвори телефонния указател и намери телефон под името доц. д-р Констанца Балабанова. Позвъни на номера и докторката нареди: „Идвайте, чакам ви!“.

Отидохме. Попитахме я знае ли кой ни праща – все пак за първи път се виждахме. Тя се усмихна и каза:

„Знам – Ванга“. Сашо, недоумяващ, вика: „Ама как така, откъде знаете?“. „Ами знам – казва тя, – усещах. Нещо ме караше да стоя до телефона, защото ще звънне. Не сте първият случай.“

Доц. Балабанова ме отведе в кабинета си в Окръжна болница. Сложи ме да легна на един диван и цял ден и цяла нощ бдя край мен. И ме спаси. Но излекуването на очите си дължах преди всичко на Ванга, защото без нейния съвет нямаше да попадна точно на тази изключителна специалистка.