Врагът в живота

Изпитания и опасности ни очакват на всеки ъгъл, във всеки човешки живот. Дори когато животът ни е увенчан с духовен път, те не приключват. Човек живее с любопитната илюзия, че благодарение на материалните си усилия ще бъде издигнат като с въздушен балон там, където няма опасности и изпитания. Но колкото и добре да гримираме вътрешния и външния си живот, от младостта през зрелостта до старостта той е изпълнен с противоречия, болка, конфликти, борба и вражда.

Задачата на тези учения е да ни помогнат да се трансцендираме над тях. Това не означава да оставим неприятните неща да се случват на самотек. Напротив – ако не умеем правилно да се извисяваме над болката, изпитанията и опасностите, няма да успеем да ги разрешим градивно.

Ще споделя една малка тайна. Почти всеки втори, а в най-добрия случай всеки трети човек е сигурен, че някъде и по някакъв начин е бил подложен на негативно въздействие. И тези хора не грешат – всички сме се срещали с негативни въздействия. Заблуда е обаче да смятаме, че негативното окултно въздействие непременно означава магически причинена вреда.

Когато в живота ни има един, двама, а понякога и повече хора, които постоянно изпитват недоброжелателност към нас, ние се сблъскваме с умерено силно окултно отрицателно въздействие. Много зависи от това кой точно е недобронамерен и какви са психичните му ресурси. Познавам хора, които само по този начин са поболели мнозина около себе си. Има и други, чиято енергийна слабост се оказва от полза за околните, защото не им достига ресурс да причинят големи щети.

Как работят тези механизми? Нека погледнем към опасностите и изпитанията по нашия път по нестандартен начин, като ги разделим условно на групи.

В първата група са незримите опасности и изпитания, показани в картината на едно древно тайнство, което принадлежи към т.нар. сумрачни учения. Наричаме ги така, защото разказват за сумрака в човешката душа – за междинното състояние между светлината и тъмнината. Задачата им е да покажат на душата пътя в здрача.

Когато над душата се сгъсти тъмнината – а над всяка душа рано или късно тя се сгъстява, – човек трябва да разбира какво се случва и какво го заплашва. Само тогава може да намери изход.

Вълкът и кучето са символите в тази картина. Срещаме кучето, което вие като вълк, и вълка, който е притихнал и лежи наежен. Тези два персонажа символизират група изпитания, наречени „враговете на пътя“.

Първо срещаме вълка и кучето като външни врагове и външни фалшиви приятели.

Успяваме някак да се приспособим, да преминем през изпитанията, да ги преодолеем. Но след това ги срещаме отново – вече като вътрешни врагове и вътрешни фалшиви приятели.

Въздъхнали сме свободно. Справили сме се с най-лошите си навици, отказали сме пушенето, алкохола, 

разврата – нашите фалшиви приятели. Възтържествували сме над гнева, омразата, враждата. И изведнъж всичко отново се срутва, защото виждаме самите себе си в ролята на кучето и вълка.

Така е, докато не разпознаем ситуациите, които влачим като котви през живота – онези моменти, в които самите ние сме били нечии врагове, мразили сме някого.

Кучето олицетворява нашите фалшиви вътрешни приятели, а вълкът – очевидните ни вътрешни врагове. Не е необходимо да бъдем трансцендентни мистици, за да разберем кои са очевидните вътрешни врагове: гневът, примитивните страсти, разрушителните навици – алкохолът, пушенето, наркотиците. Всеки знае, че са вредни. Всеки знае, че това са вълци, които ни изяждат.

С кучето е по-сложно. Човек почти не подозира, че вътре в него живеят други персонажи, които го изяждат още по-ефикасно.

Един прекрасен фалшив вътрешен приятел например е злословието. Никой не иска да си признае, че злослови или клевети околните, но го прави. Защо това е фалшив приятел? Защото, когато обсъждаме и „ръфаме“ ближния, изпитваме патологично задоволство. Това е наркотик.

Подобни фалшиви приятели в душата ни са много. Друг пример е яростната мъдрост. Такива са и фанатизмът, и сляпата убеденост, че сме по-добри от другите.

Нима човешкият живот – от първия вик до последния дъх – е обречен на борба, вражда, ненавист, гняв, ревност, завист и горчива злоба? Тези демонични създания на света на тъмнината незабележимо превръщат живота в ад. Дори позитивни и ярки хора, започнали да обслужват тези слуги на тъмата, постепенно попадат в ада на отчуждението и подозрението – отначало в здрача, а после в гъстата тъмнина.

Колкото по-дълго човек живее и се изморява по своя път, толкова по-лесно се превръща в скептик, циник или просто в апатичен, изтощен човек. Слугите на света на тъмата изпиват кръвта ни незабележимо. А на нас през цялото време ни се струва, че някой друг ни е причинил това.

Другите действително могат да участват в разрушаването на живота ни, но забравяме нещо важно: винаги има някой, който отваря дверите отвътре.

Най-добре укрепените крепости са падали именно така. Винаги има някой, който укрива шпионите. Винаги има някой, който отваря дверите за врага. И така ще бъде, докато врагът е извън стените, а ние – вътре зад тях.