„Не само поведението променя структурата на мозъка чрез невропластичност. Самото мислене или представяне на определени поведения също може да промени структурата на мозъка.“ Това пише Джон Б. Арден в книгата си Rewire Your Brain („Препрограмирай мозъка си“). В нея той разказва как невропластичността, навиците, вниманието и междуличностните отношения влияят върху психичното благополучие.
В трудовете си американският психолог Джон Б. Арден съчетава съвременни открития от невронауката и психологията с практически техники за справяне със стреса, тревожността и негативните мисловни модели.
Когато се усмихваме или пък се мръщим, изпращаме към мозъка си сигнали, съответстващи на щастливи или тъжни усещания. Много психолози вече са категорични, че дори само ако се опитваме да изглеждаме радостни и щастливи, без това да е така точно в този момент, може да ни помогне да се почувстваме по-добре.
Друга препоръка, за да достигнем високи нива на невропластичност, е колкото се може по-често да насочваме вниманието си към възможностите, а не към ограниченията. Когато човек насочва вниманието си към възможностите, вместо да използва обичайните невронни връзки, подсилващи неприятните емоции, в мозъка започват да се изграждат нови връзки между невроните.
Арден пише и колко е важно да се изправим пред страховете си. Според него трябва да устоим на изкушението да избягваме неприятните положения, дори когато ни се струва, че така е по-добре за нас. Той нарича това „преодоляване на привидното противоречие“. Вместо да избягваме страховете си, трябва да ги осветим и да насочим вниманието си към тях. Когато умишлено се поставя в не съвсем приятни положения, човек постепенно свиква с тях и чувството му на тревожност и неудобство отслабва.
Какво да правим с болката? Преди всичко да изненадаме себе си, като вместо да се опитваме да не мислим за нея, я приемем. Болката намалява. Практиката на осъзнатостта променя работата на мозъка и повишава прага на болка. Когато наблюдавате и приемате болката, по привидно противоречив начин се отдалечавате от нейната сила.
Ако продължително време човек се отдава на определено настроение, то изгражда устойчив начин на възприемане на всички събития. Превръща се в основна емоционална нагласа, нещо като настроение по подразбиране. И става средоточие на целия душевен свят на личността, като съответно привлича още и още от същите емоции. Голяма част от случващото се в живота се основава на тази нагласа и се върти около нея. Затова съветът е: упражнявайте се възможно най-дълго да поддържате емоционалната нагласа, в която искате да пребивавате постоянно. С времето това ще ви се отдава все по-леко, докато стане несъзнателно и започнете да го правите без усилие.
Колкото по-често съзнателно предизвиквате в себе си определено състояние, например спокойствие или надежда, толкова по-голяма е вероятността то да се превърне в навик. Колкото по-често се задействат невроните, отговорни за него, толкова по-лесно ще бъде състоянието да бъде предизвикано отново и затвърдено като навик.
Ако тъгата, потиснатостта или гневът са постоянното емоционално състояние на човека, това прилича на надраскана грамофонна плоча. Иглата попада в драскотината и една и съща музикална фраза започва да се повтаря безкрайно. Трябва да повдигнете иглата и да я преместите. Ако човек е потънал в униние, тъга или гняв, той трябва да намери начин да „премести иглата“.
Прекаленото желание да управляваме събитията и чувствата си само засилва тревожността ни. Натрапчивата нужда всичко да бъде под наш надзор води до избягване на действителността. Непрекъснатите опити бъдещето да бъде предварително подредено така, че да се избегнат възможните опасности, предизвикващи безпокойство, ни вкарват в нов капан – избягващото поведение. Цялата ни енергия отива за планове как да предотвратим нещо, което може никога да не се случи.
Ако сте склонни към депресивни състояния, трябва да задействате лявата челна област на мозъка, като се заемете с нещо градивно. Това ще помогне трайно да промените неблагоприятната емоционална нагласа.
Важно за пренастройката на мозъка е да развиете у себе си ненаситна любознателност. Всяка среда, в която попадате, ще събужда любопитството ви. Ще се превърне в източник на нови впечатления и знания. Това подпомага невропластичността на мозъка.
