Снимка: MI PHAM, Unsplash
Екхарт Толе в основополагащия си труд „Нова земя“ разказва за една жена в последен стадий на рак, чийто любим наследствен пръстен изчезва и тя обвинява в кражба асистентката, която я обслужва. Тази случка кара Толе да задава на болната въпроси, които да я насочат към осъзнаването на клопките на его и начините за освобождаване от тях. Нека си припомним тази поучителна история.
„Бързината на реакцията й, гневът и отбранителната й нагласа в гласа й показваха, че й липсва самочувствието, за да се вгледа в себе си и да отдели реакцията си към събитието от самото събитие, наблюдавайки и двете“, пише Толе. Според него тези проявления ясно показвали, че егото все още говори чрез нея.
Той я попитал дали разбира, че съвсем скоро ще се раздели с този пръстен. Предложил й да се замисли, дали ако го пусне предмета тя ще стане по-малко значима за този свят.
Жената обяснила, че отговорът на ума е категорично да. После се опитала да чувства, не да мисли, като отново си задала същия въпрос: „Ставам ли по-малко значима ако се примиря със загубата?“. Изведнъж усетила природата на нейното „Аз Съм“. Споделя, че никога преди не била усещала нищо подобно.
„Това е радостта от Битието“, отговорил Толе. „Можеш да я почувстваш само когато излезеш от главата си. Битието трябва да се усети. То не може да се помисли. Егото не знае нищо за него, защото се състои от мисли. Всъщност пръстенът беше в главата ти под формата на мисъл, която обърка за твоето „Аз Съм“. Мислеше си, че „Аз Съм“ или поне част от него е в пръстена.“
„Всичко, към което егото се изкривява и се привързва, замества Битието, но егото не може да го усети. Може да цените нещата и да се грижите за тях, но ако се привържете към тях, знайте, че това е егото в действие. В действителност вие не сте толкова привързани към самото нещо, колкото към мисълта, която съдържа „аз“ или „мое“. Като приемате тази загуба напълно, вие превъзхождате егото и тогава се появява това, което сте - „Аз Съм“ - самото съзнание.“
През последните две седмици от живота си, жената успяла да се освободи от много притежания - включително и от гнева си към набедената асистентка. Толе разказва, че с всяко пускане тя ставала все по-сияйна, сякаш светлина струяла през нея, радостта й ставала все по-дълбока, макар да знаела, че краят е близо.
След смъртта й, близките й открили пръстена в банята. Толе казва, че няма значение дали е бил изпуснат или все пак откраднат и върнат. „Само едно е сигурно: животът ви дава само преживяванията, които най-добре допринасят за еволюцията на вашето съзнание. Как да разберете от кое преживяване се нуждаете? Много просто - това, което преживявате в момента“, пише той.
И припомня, че все пак егото не е нещо грешно - то е несъзнателност. Като наблюдавате егото в себе си, вие го превъзхождате. Не го приемайте твърде сериозно. Когато забележите егоистично поведение в себе си, усмихнете се. Понякога това може дори да ви разсмее. Най-важното е да осъзнавате, че егото не сте вие. И да се отнасяте към него като към свой личен проблем е още по-егоистично.
