Изображение: Г. Илиев
Той оставил след себе си стотици аудиозаписи с мъдрите си слова. Десетки са и публикациите на негови статии под псевдонима „М.Т.Ум“ (игра на думи - на английски е M.T. Mind - празен ум - бел.ред.). Той наричал себе си ученик на Рамана Махарши, но не е бил такъв в традиционния смисъл на това понятие. Пробуждането му станало на 45 г. и малко по-късно той тръгва за Индия, за да поеме в сърцето и душата си свещеното знание.
Робърт Адамс (1928-1997) бил необикновен човек, разказват тези, които са имали щастието да общуват с него. Те го определят като неземен. Едновременно присъстващ и отсъстващ. Непознат и непознаваем. Избягвал публичното внимание и затова е бил малко известен приживе. Но имал много ученици. В последните си години боледувал и живеел с много малко средства.
Адамс определял състоянието си като присъствие в Сахаджа Самадхи. Последователите му казват, че това е Турия - четвъртото състояние на вечен покой в истинския Аз, където нищо не съществува в места, лица и неща отделени от него. Безкрайният свят и хората не съществували за него. Изповядвал философията Адвайта Веданта.
Предлагаме ви част от неговите прозрения за оковите на воинстващия ум, как да търсим истинското си аз и защо в самопознанието е задължителна безмилостната честност.
Наблюдавайте. Вижте как ставате воинствени и умът ви започва да обяснява защо се чувствате по този начин. Вие казвате:
„Партньорът ми ме измами с десет милиона долара, сега съм без пари. Имам уважителна причина да бъда агресивен.“
Не, нямате такава. Нещо ще ви пошушне, че така е било предопределено. Или пък може да кажете:
„Миналата седмица блъснах чужда кола. Забравих да си направя застраховка. Колата беше нова и вината е на другия шофьор, но трябва да платя десет хиляди долара за нова кола.“
Случайности няма, трябва да го разберем. Нищо не се случва просто така. Всичко е предопределено, всичко е фиксирано. Само това би трябвало да ви кара да се чувствате добре. Защото осъзнавате, че човекът, който ви е наранил, или човекът, когото сте наранили - това също е било предопределено. С осъзнаването гневът и агресивността изчезват.
Какво се случва, щом се смирите с това? Всеки път, когато правите това, вие отслабвате ума си. Умът ви става толкова слаб, че можете да практикувате самоизследване и той няма да се меси в този процес. Но преди това да се случи, трябва сами да се изправите лице в лице с всяка ситуация в себе си. Трябва да си го признаете. Трябва да си признаете:
„Аз не съм добро момче. Непрекъснато крещя на хората. Винаги чертатая схеми и планирам. Все си мисля, че нещо някъде не е наред. Подозирам хората и техните мотиви.“
Бъдете безмилостно честни със себе си, това е първата стъпка. И тогава става съвсем ясно:
„Кой е подозрителен? Кой се съмнява? У кого се появяват тези чувства? Кой ги изпитва? Аз. За кое „аз“ говорим? Къде е източникът на „аз“? Откъде се е появило то? Кой го е породил? Съществува ли „аз“? Ако съществува, къде съществува?“
Докато мислите за това, „аз“-ът ще потъва все по-дълбоко и по-дълбоко във вашето сърце. И заедно с него ще си отиде всичко останало.
Робърт Адам. Автор: Edward Muzika, обществено достояние, Wikimedia Commons.