Колко хора днес се осмеляват да кажат истината?

Децата ни не са го чували, но всеки един от нас, който преди около 30-35 години е отправял взор към звездите в нощното небе и си е задавал въпроси от рода на – Сами ли сме във вселената?  Има ли друг разум?  Извънземни?  Мислите ни могат ли да градят и да създават материя? В какво се крие тайната на човешкото здраве? Къде са корените на народа ни? и т.н., го помни с умиление – списание ,,Космос”. На неговите страници са ме вдъхновявали не една и две статии за човека, за вселената, за света, в който живеем  и са ме карали да вярвам в необятното. В него срещнах например преди много години ,,петимата тибетци”, които продължават да ми помагат безкористно и до днес. Списание ,,Космос” беше една широко отворена с любов врата към видимия и невидимия свят.

…

И ето, че след толкова много години изведнъж се появиха създателите на ,,Списание 8”. Като бели лястовици. Като поникнали кълнове от семето, пръскано с мисъл за човека някога от списание ,,Космос”. Да ни кажат толкова много истини за самите нас, които ние не знаем и които някои хора не искат  да  знаем. Например кои сме, какво можем и къде са пределите на възможностите ни. Като хора, като човешки същества, като създадени от Бог по негов образ и подобие. Да ни кажат, че можем да носим с високо вдигната глава името българин, да ни помогнат да повярваме в себе си и в това, че можем да помогнем и на другите.

Аз лично им свалям шапка с поклон до земята за смелостта, за дерзаенето, за непреклонността им да говорат истината за толкова много неща в живота ни. Колко хора днес се осмеляват да кажат истината – за храната, с която се храним, за лекарствата, с които се лекуваме, за живота, който живеем, за това какво можем да постигнем  с вяра и с любов.

За мен беше чест и празник тази среща в залата на библиотека ,,Захарий Княжески” в Стара Загора  със създателите на ,,Списание 8” и лично с главния му редактор Ганета Сагова. Която случайно е от Стара Загора. Как мислите? Дали тя е случайно от Стара Загора? Случайни неща в живота няма. Всички са нарочни. За доброто и благото на всеки човек. Въпреки, че понякога ни е много трудно в момента да го разберем. Само времето ни го показва, ако имаме достатъчно мъдрост да го видим.

…

Случайно се оказах седнал до един от хората, поканени от ,, Списание 8” да споделят своята философия за живота и за това какъв според тях той би трябвало да бъде -,,българският холандец” Патрик Смитьойс. За случайните неща вече споменахме. Патрик изнесе реч, след която няколко човека дойдоха до него да му благодарят, да му стиснат ръката и да му кажат, че той е много повече българин от много такива в тази страна. Думите му бяха пропити от загриженост за хората в България, за природата и  за онова, с което Бог ни е дарил. Думи, предлагащи реални възможности за развитие и просперитет, представени след обстоен анализ от негова страна на наличните реалности. Патрик говореше за парче от баницата, която други държат и от която ще оставят естествено за себе си най-сочните и апетитни парчета, а за нас визирайки и себе си като един от хората в тази страна (Патрик Смитьойс живее и работи в момента в България) най-вероятно ще оставят трохите. Аз обаче си мисля, че и с трохи и с няколко сухи парчета от тази баница може да се живее. Не съм убеден, че онези, които се ползват от най-сочната част на материалното изражение на баницата са непременно щастливи. И дали само едно сочно парче от тази баница ще ни даде всичко от което имаме нужда. Мисля си, че по-скоро трябва да се тревожим  до нас да не достигнат  само трохите от нематериалното изражение на баницата, които да решим, че  ни стигат. Смятам, че в духовно отношение българинът винаги е разполагал, разполага и ще разполага  с  много богата духовна трапеза. Такава за каквато много от тия, които държат най-сочната част от  материалната баница могат само да ни завиждат.

…

Наложи ми се да изляза и пропуснах филма на Христо Смоленов – ,,Сакралната спирала на българите”, но ще направя всичко възможно да го открия и да го видя. Хванах обаче навреме беседата ,, Как се сбъдват мечтите” на алпиниста планинар Атанас Скатов. Много са нещата записани като ,,за първи път”пред името му. За първи път в България…, за първи път в света…

Изключително  интересно е да слушаш човек, бил два пъти на ,,Покрива на света”, човек, самоук в катеренето, веган, човек срещал не веднъж очи в очи смъртта, ако такава изобщо има, човек с реална представа за своите сили и възможности и за тези на природата и планината. Човек, който говори за планината като за Нея. Човек, който изглежда толкова обикновен и за какъвто той се мисли. Само дето той е наистина необикновен. Едно необикновено българско момче, един син на земята, в която живеем. Беше запитан от зрител в залата: ,, Планината за Вас наркотик ли е?” след думите му, че вече няколко пъти си е обещавал поредното изкачване да бъде последно и винаги нещо необяснимо и неудържимо го дърпа нагоре. ,,Не, не е наркотик, просто и аз не знам какво е?”- беше отговорът.

Може би това е полетът на човека към красотата, към необятното, към мечтите, може би към света от който си дошъл и към който те тегли нещо необяснимо, така  както те тегли винаги копнежът по родния дом. Не случайно планините са били считани винаги за дом на богове и много хора са вярвали, както вярват и днес, че там живеят боговете. Не могат да не те  впечатлят  отговорите на Атанас Скатов на въпроси от рода на ,,Какво мислите за алпинизма, за покоряването на върховете и има ли такова след Райнхолд Меснер?”. Отговорът на човек, който е изкачвал два пъти Еверест и общо седем осемхилядника до момента, човек започнал да се занимава с алпинизъм и със спорт чак на 33 г. възраст едва през 2012 г, след като преди това изобщо не е ходил в планина и при един поход ,,Ком-Емине”  планината го омагьосва, беше този:,, Аз се имам  за турист, за  планинар, алпинист ми звучи  неестествено. Аз съм човек, който е отишъл на среща с планината, с тайната надежда, че тя ще ми разреши да се докосна  до красотата и и до нейното  величие. Колкото до думичката покоряване” такова няма. Единствено от планината зависи дали тя ще ти разреши да стигнеш там, за където си тръгнал и да се завърнеш жив при хората, които обичаш”. Атанас Скатов е разбрал тайната, която знаят, в която вярват и с която живеят шерпите в Непал – тези невидими герои от поднебесните простори. ,,Те вярват, че планините са въплъщение на техните божества и въпреки многобройните си изкачвания те никога не казват, че са покорили планината. Те вярват, че Тя им е позволила да стигнат до върха”- списание ,,Explorer”, бр. 12,  2018 г. До същата мъдрост е стигнал и българинът Атанас Скатов благодарение на своята смиреност и уважение към  силите на природата, към планината и към живота. Той  каза същите  думи като шерпите: „За мен планината е живо същество.” И може би в това е тайната на неговата взаимна любов с Хималаите – планината, в която си най-близо до Бог .