Събития29 август 2019

Пътят към сърцето с Адам Чаксфийлд

Духовният учител идва за четвърти път в България

Адам Чаксфийлд е професор по политическа философия, но на 33 г. преживява „пробуждане” и вместо университетски преподавател... става духовен учител. Роден е в Англия, понастоящем живее в Сан Франциско. През 2010 г. с помощта и подкрепата на учителя си Питър Фенър Адам започва да води индивидуални и групови семинари в Северна Америка и Европа, лични и онлайн консултации. Основател е на Центъра за недуална осъзнатост в САЩ. Създател на обучителните програми Falling Open и WE Relating.

През септември Адам Чаксфийлд идва за четвърти път в България благодарение на хора, които са се докоснали до неговото знание и опитност. Според тях Адам притежава изключителна дарба за изцеление чрез отваряне на съзнанието и сливане с потока на енергията на любовта и състраданието. Учениците му споделят, че чрез медитативни техники той успява да потопи съзнанието им отвъд решетките на илюзорното възприятие. Така човек може да се освободи от оковите на дуалността и да се наслади на естественото състояние на изобилие, радост, мъдрост и любов. Адам Чаксфийлд ще проведе през септември две срещи на 10-ти и 11-ти, а между 6-ти и 10-и ще се състои ритрийт в Боровец. А цялото интервю с него ще откриете в априлския брой на Списание 8.

- Привет, Адам! Бихте ли споделили с нашите читатели кое бе онова, което ви накара да отместите фокуса си от политиката и философията и да станете духовен учител?

- Скоро след като станах университетски професор по политическа философия, преживях духовно пробуждане, което избистри представата ми, че дори един-единствен любящ момент струва много повече от всички сложни идеи, които бях култивирал. Стана ми ясно, че всички ценности от моя живот са лишени от каквато и да било стойност в сравнение с истинската Любов. Тя преливаше от истина и разкриваше фалша и празнотата на всичко останало. Тази любов бе достъпна за мен в моментите, в които се обръщах към нея, но старите ми привички не ме напускаха. Затова насочих вниманието си към това да въплътя тази истина и се посветих изцяло на духовно търсене. Бях натрупал спестявания благодарение на академичната си кариера и напуснах работа, превръщайки се в „пенсионер“, живеещ по доста оскъден начин.

Продължих да срещам трудности в духовното си търсене, опитвайки се да осмисля противоречията в различни учения. Тогава, четири години след моето „пенсиониране“, се натъкнах на изследване на недуализма от Питър Фенър, което сложи край на тези мои усилия. Умът ми най-накрая се разтвори в необятността, осъзнавайки, че не би могъл да схване истината с помощта на определена система от вярвания, идеи или представи.

В опит да споделя това пробуждане с приятели започнах да водя подобни разговори с тях, насърчавайки ги да изследват същността си. Бях поразен от начина, по който те успяваха да постигнат същото осъзнаване. Това бе далеч по-директен метод от това да караш хората да практикуват медитация.

Давайки си сметка колко много се наслаждавам да споделям преживяното и осъзнатото от мен, отидох да се обучавам при Питър Фенър и с негова подкрепа събрах група в малкия си град. Не след дълго започнах да получавам покани да преподавам и на други места и така моята практика на преподаване се разрасна по естествен път.

- Защо много хора по света медитират с години, като се стремят да постигнат пробуждане, но не успяват?

- Нашето духовно развитие и пробуждане не е обвързано с броя часове, които посвещаваме на практиката си, или на някакво друго специално нещо. Вече сме осъзнати, така че е безполезно да практикуваме в убеждението, че искаме да се превърнем в нещо, което не сме, или да се опитваме да достигнем преживяване, което не е тук и сега. Но медитацията е възможност да прекъснем навиците си, да се върнем към себе си като осъзнаване и да се разтворим за дълбините на преживяванията, които често биват пренебрегвани. Припознавайки себе си все повече като светлината на съзнанието и позволявайки на тази светлина да разкрие нашата обусловеност, ние даваме възможност на условните модели, които доминират живота ни, да започват да изплуват и да се разтварят. Пространството, което се образува, на свой ред ни позволява още по-пълнокръвно да въплътим съзнанието. А когато станем по-свободни и живи, ни се разкриват нови сили и възможности. Така от познатата перспектива на времето и идентификацията с нашите спомени е полезно да видим просветлението като покана за все по-дълбоко отваряне към истината. И в същото време можем да осъзнаем във всеки един момент, че ние сме безкрайното поле на съзнание, посредством което възникват и преминават всички преживявания.

- Как помагате на хората да открият своята истинска същност?

- На организираните от мен събития и индивидуални срещи подкрепям хората, като се явявам в открито съзнание и съм на разположение да се срещам с тях, където и да се намират. Често те се оказват резониращи с това и се отварят съвсем естествено. По време на тези срещи разговаряме, но за всички е ясно, че споделяме много повече от изказаното с думи.

- Как бихме могли да поддържаме това състояние в напрегнатото ежедневие?

- Това, което споделям и към което насочвам, е нашето естествено състояние, така че то не изисква никаква поддръжка. То е просто онова, което се разкрива, когато преустановим да се подчиняваме на идеите ни за наша идентичност и за това кои сме. Така че отворената покана към всички ни е да се освободим от усилията си да защитаваме нашите истории и вярвания и вместо това да потърсим лично преживяване. И тогава, вместо да се опитваме да променяме, отричаме или да се придържаме към това, което чувстваме, ние сме поканени да бъдем интимни с това, което наистина е тук и сега, с любопитство и любов.

Как дефинирате просветлението? Недуалността същото нещо ли е?

- Недуалността е дума за реалност. Красотата в използването на тази дума е, че тя е отрицание и следователно има много малко значение, което ни оставя в отвореност към това, което всъщност е тук, преди да добавим смисъл.

Предпочитам да говоря за отваряне и пробуждане, а не за просветление. Ако вярваме, че сме „просветлени“ или „непросветлени“, тази идентичност само ще се изправи на пътя към разтварянето ни към това, което наистина е тук. Да говорим за отваряне и пробуждане, ни позволява да отчетем и може би да споделим малки или радикални промени в нашия мироглед или начин на преживяване, без риск да се отъждествяваме с тях. Думите „отваряне“ и „пробуждане“ също така допускат това, че могат да се случат по-дълбоки отваряния и пробуждания. Те не предполагат крайна точка за нашата еволюция по начина, по който го прави думата „просветление“.

- Как да познаем кои учители са истински? Има ли опасни духовни учения?

- Основната опасност от духовните учения се корени в това, че хората биха могли да се усъмнят в своя собствен опит или да го разберат погрешно поради някои учения. Това може да бъде много вредно, да накара хората да отричат и да се борят срещу прекия си опит, вместо да стават по-близки с него. Би могло също така да се стигне до случаи, при които хората да станат зависими от даден учител или парализирани от липсата на доверие в себе си.

Най-висш авторитет за всички нас трябва да бъде нашият собствен директен опит. Ние сме в състояние да забележим кога има резонанс с определен учител и кога няма. Това не означава непременно, че учителят, с когото резонираме, е по-добър от учителя, с когото се разминаваме вътрешно, в някакъв абсолютен смисъл, а по-скоро, че този учител е по-добър за нас, поне в този момент на нашето пътуване. Но дори последното да не е абсолютно вярно, трябва да приемаме само учения, които резонират с нашия пряк опит.

Повече за Адам можете да научите във видеото, както и в неговия сайт.

През септември духовният учител ще проведе три събития в България. Прочетете подробна информация за тях в линковете: