С второто издание на конференцията организаторите
искат да наблегнат и на темата за устойчивостта и да разкажат защо
реално „добавянето“ като процес и технология всъщност означава
намаляване и оптимизация на текущите процеси.
Не на последно място конференцията дава възможност
на представители на бизнеса да обменят опит и контакти на експо зоната,
където ще бъдат представени най-големите компании в страната и водещи
компании от чужбина, които утилизират 3D технологиите.
- Г-н Пехливанов, как решихте да се занимавате с 3D принтиране?
- През 2014 г. двама колеги от университета ми споделиха, че има технология, която ти позволява изграждането на реални 3D обекти в произволни форми, пласт по пласт. Моментално това значеше за мен един нов свят, в който можем да вдъхнем живот на въображението си. Като архитект, който бе изучавал математика с компютърни науки, и като човек с интереси в множество сфери - от изкуства и култура, през науките за космоса и човешката същност, за мен тази технология обединяваше всичко необходимо за реализацията ни в материалния свят. В същото време тя позволява да се доближим до своята същност и природа на творци.
Представях си и продължавам да го правя всеки ден, как вече имаме възможност да създадем по-леки, по-красиви, по-функционални продукти и нещо, което стана на първо място по-важност за мен: че можем да произведем толкова детайли, колкото са ни необходими, там, където са ни необходими, и с необходимите качества и индивидуална спецификация, които ни вършат най-добре работа. Всичко това води до оптимизиране на ресурси и изцяло нови възможности. И удивителното е, че 3D принтирането може да се използва във всички сфери! Звучи като нещо логично и на място - точно за новата епоха, в която сме.
- Но не звучи ли прекалено хубаво, за да е истина? Не е ли прекалено скъпо все още това удоволствие?
- Естествено всичко все още е процес. Самите 3D принт технологии се подобряват всеки ден, материалите, с които работят - също, софтуерите също. Но цялата тази екосистема претърпява много бурен растеж - среден ръст 26% за последните 30 години (Wohlers report 2019).
Тази технология е адекватното ни бъдеще поне по две причини. Първо, производството е локално (т.е. с по-малко въглеродни емисии). И второ, пести се материал - правейки определен обект, ние наслагваме пласт по пласт там, където е нужно, както работи природата. Тя наслагва. И всяко нещо си е на мястото, нито по-тежко, отколкото е необходимо, нито по-леко. Формата следва функцията. Досегашните технологии или отнемаха материал - от кубче метал се изрязва излишното, или се ползват скъпи матрици за хиляди бройки от един и същ продукт, които седят по складове.
В новата епоха се връщаме към времената преди първата индустриална революция, когато нещата са се правили по мярка. Например, обущарят взема мярка от клиентите си и им ушива обувки точно за тях. Така е най-удобно, прави се с локални материали и конкретно за нас, спрямо нашия бюджет. Има вложен личен елемент и отношение.
С 3D принтирането правим същото: персонално изработване, но автоматизирано и с много широки възможности. 3D принтирането е част от 4-ата индустриална революция, която се случва през последните няколко години и преходът към нея ще продължи още няколко години. Първата индустриална революция освободи човечеството от нуждата да използва животинска сила, втората даде началото на масовото производство, а третата дигитализира живота ни.
- И какво да очакваме от четвъртата?
- Ще си позволя да цитирам думите на проф. Клаус Шваб, основател и изпълнителен директор на Световния икономически форум. Той казва, че „четвърта индустриална революция е коренно различна. Тя се характеризира с редица нови технологии, които сливат физическия, дигиталния и биологичния свят, въздействат върху всички дисциплини, икономики и индустрии и дори търсят отговор на въпроса какво означава да си човек.“
- Как по-точно 3D принтирането слива физическия, дигиталния и биологичния свят?
- Ще ви дам пример. 3D принтирането използва принципите, заложени в природата – имитира биологични сруктури, механизми и принципи, които в крайна сметка ни довеждат по-близо до нея. Има цяла наука - биомимикрия. Например, ако разрежем човешка кост, виждаме, че тя не е плътна. Би било изключително тежка, ако беше така. Тя има решетъчна структура, която я прави здрава, но в същото време ни дава възможност да се движим, тичаме и скачаме. Това е принцип, които се използва за запълването на вътрешността на обектите и в 3D принтирането. В миналото е използван от някои конструктори, но за по-малки обекти това не е било възможно заради ограниченията на технологиите за производство.
Друг пример. 3D позволява да използваме по-отговорно ресурсите. При строенето на къщи чрез принтиране могат да се ползват локални материали като пръст и люспи от ориз (
в Африка). Научни екипи принтират с
водорасли и много други примери показващи използването на интересни и екзотични материали в нови приложения и ескперименти с биомимикрия и структури и принципи на дизайн вдъхновени от природата.
- Кои са по-интересните приложения на 3D принтирането?
- 3D принтирането е много полезно в космоса. Астронавтите вместо да товарят инструменти и приспособления, могат да си произведат всичко нужно на място.
- А как се получава материалът за 3D принтирането?
- Обикновено е на ролка, нишка от пластмаса, смола или пудра - това са най-разпространените начин. Но има различни видове с различни свойства - гъвкави, инженерни, биоразградими, биосъвместими, енергопроводими, керамика, различни метали. Може да си представим как космонавтите тръгват с килограм, 2-5, и могат да си произведат почти всичко. Включително къщи на Марс. Стоварва се с кран 3D принтер, който е като метално скеле, и екструдер. Материалът трябва да се подготви от човек, но после принтирането може да се контролира от разстояние. Италианците правят такива къщи в Африка с местна почва. Добавят й люспи от ориз, които се слагат като фибри, за да заздравят материала, след като се втвърди. Самият материал не е скъп, но трябва да се натрупа знание, защото все още е на експериментално ниво. Все още обикновен човек не може да си купи такъв принтер и да си построи къща. И операторът трябва да е компетентен. Доста настройки се правят - колко бързо да се наслагва материалът, колко време да изсъхва или да стои влажен, за да се залепи следващият пласт. Всеки материал има различни настройки.
- Вие по какви проекти сте работили с 3D принтиране?
- От 5 години внасяме принтери на различни марки и ги инсталираме, а също така обучаваме хората как да работят с тях. 3D принтирането в България се ползва основно от различни инженери, зъботехници, в образованието. А също така от архитекти, дизайнери, които създават умалени модели и макети, които дават много по-добра представа от 2D моделите или визуализациите. Дизайнерите пък например могат да си принтират цели мебели или специфични детайли от всеки интериорите.
- Какви други шантави употреби има в света?
- Напоследък Chanel, които правят спирали за мигли, изместват механичното „поставяне” на косъмчета и власинки с 3D принтиране. С помощта на големи и индустриални принтери те произвеждат по 35 000 бройки дневно от една машина само! Говорим вече за масово производство. Доскоро 3D принтирането се използваше в прототипната фаза, когато се разработваше нов продукт. Сега има доста примери на масово производство. Нов модел Boeing излетя с 600 принтирани части в корпуса от полимери и различни метали. Чрез голям принтер за полимери например се изработват 75% от цели подводни скутери.
(Вижте ги на www.bigrep.com.)
В медицината са едни от най-полезните приложения. Правят се персонални ипмланти след сканиране на травма. 80% от слуховите апарати в света също се принтират. Сканира се ушната мида на пациента и се изработва. Реално всички сме подобни, но и специфични като геометрия на частите от тялото ни и това са нови уникални възможности, които подобряват живота ни.
- Кажете ни какво ще видим и какво ще научим на събитието, което организирате?
- Направили сме 4 модула: медицина, инженерство, архитектура и дизайн и образование. За да се научат хората да прилагат 3D принтирането. То може да даде възможност да се развият производства в малките населени места, спестява ресурси и време на поточни линии и производства във всички сфери, спестява разходи за транспорт. Доста се работи и в посока създаване и използването на рециклируеми материали. Лекциите са на 21-и и 22-и в София Тех Парк, (петък и събота), а в петък, събота и неделя имаме работилници, на които ще показваме как сe моделира, сканира и принтира.