Медитирайте всеки ден с Патрик Сан Франческо

Патрик Сан Франциско ще провежда всеки ден от 27 март до 13 април 20-минутни медитации, които ще помогнат за справяне с глобалната криза. Той ще свърже всички участници от цял свят със специална енергийна нишка по време на сесиите. Участието е безплатно.
Връзка към медитацията с български превод

- Когато бях на 4 години, брат ми се разболя много тежко. Лекарите бяха категорични, че ще умре. Но аз не бях съгласен. Тогава бях малък и си мислех, че Бог е на небето. Затова отидох в градината, погледнах нагоре и започнах да му се карам и да настоявам да излекува незабавно брат ми... И той се оправи, още същия следобед вече беше добре. Тогава никой не ми обърна внимание. Но когато някой от семейството се разболееше, аз отново излизах в градината, започвах да говоря на Бог... и болестта си отиваше. Така хората в града решиха, че Бог чува молбите ми, и започнаха да прииждат у дома. Това не ми харесваше, защото другите деца играеха, а аз трябваше да лекувам. В смисъл, че излизах в градината и карах Бог да се оправи с болестта.
- Когато бях на 17 г., паднах и си ударих на две места врата. Доктори от различни места казаха, че ще остана на легло завинаги. Като чух това, започнах да се смея. Те си помислиха, че е от истерия. Но аз им казах, че искам да говоря с баща ми. Тогава го попитах: „Тате, ако имаш много скъпа кола и тя се счупи, къде ще я закараш на сервиз: при механика покрай пътя или в завода, където са направили колата?“ Той ми отговори, че щом е скъпа, в сервиза на завода. Аз му обясних, че за мен докторът е механикът покрай пътя и аз избирам да отида в завода. Просто погледнах към Бог и му казах: „Ти ме създаде, сега ме оправи“. След месец вече можех да ходя.
- Не съм завършил медицина, те се шегуват.
- Бях алчен като другите хора и тъй като можех да предвиждам цените на акциите, изкарвах много пари. През октомври 1987 г. борсата се срина и загубих почти всичко, един ден след рождения ми ден. Бях на 21. Тогава осъзнах, че имам тази сила, за да я използвам за другите, а не за себе си. Бог ми показа, че не трябва да съм алчен, не трябва да съм егоист.
 
- А как лекувате? Все така ли продължавате да си говорите с Бог в задния двор...
- Не. Един приятел отваряше нова фабрика. Отидох на тържеството и в един момент започнах да виждам някакви странни цветове. Помислих си, че може би имам нужда от кафе. Но цветовете останаха. Попитах хората около мен, но никой друг не ги виждаше. Реших, че се дължи на това, че гледах огъня. Или че някой ми е сложил наркотици. Помислих си, че може би ми трябва свеж въздух. Отидох в градината и тогава видях цветовете в природата. Единия цвят го видях там, където листата се закрепват за стъблото. Казах си: този цвят мога да използвам като лепило, за да лекувам счупвания. Другият цвят се появява, когато цветовете се разтварят, разбрах, че мога да го използвам за релаксиране на мускулите... Бог ми показа тези цветове, за да мога да лекувам с тях. Всеки може да ги ползва, а моята мисия е да покажа на хората как да лекуват себе си и другите с тях.
- Не, не ги управлявам. Други се занимават с тях. Много хора идват да ми благодарят, че съм ги излекувал. И ме питат как да ми се отблагодарят (Патрик не взема пари за лечение – бел. ред.). Тогава аз ги насочвам към фондацията. Така хората могат да дарят, да станат доброволци или да помогнат по друг начин. Даването на хляб на гладните също е лекуване. Образованието също. И даряването. Лекуват себе си, лекуват и другите.
- Има много причини за болестите. Начинът на живот, бактериите и вирусите, стресът и негативните емоции... Има много причини. Като лекувам, не лекувам само симптомите, а и източника. Ако някой ми каже, че има диабет от стрес, лекувам стреса, като се насочвам към източника му. Стресът е основната причина за болестите на XXI век. Той причинява рак, сърдечносъдови, психически заболявания...
- Хората са различни. Някои искат да имат нещо общо, други идват само аз да ги лекувам, а трети - защото някой ги води. Идват и ми казват: „Искам да спра да пуша“. Аз питам: „Наистина ли?“. Казвам на жените им да напуснат стаята и ги питам отново. Тогава ми казват: „Не.“ Ако наистина искат да спрат да пушат, мога да ги излекувам веднага. Но съм много търпелив с всички. Казвам им, че мога да ги лекувам, но не мога да ям вместо тях и не мога да спортувам вместо тях. Трябва сами да се справят с това.
 
- Има промяна. Преди всички искаха материално щастие, но разбраха, че това не е достатъчно. Сега искат нещо по-дълбоко: затова започват да ходят на йога, на медитации, търсят нематериалните духовни съкровища. Това ми показва, че съм на правилното място в правилното време, за да помагам на хората.
- Първият принцип е важното в живота, а именно – да лекуваш себе си и света. Научени сме да сме хора, които се грижат само за себе си. Забравяме за света около нас. Първият принцип е да живеем отвъд себе си.
- Като съм пример за тях, а не като просто говоря. Когато децата ти бяха малки - имаш деца нали - ти ги учеше, че лъжите са лошо нещо. Но когато някой ти звънне днес по телефона и на теб не ти се занимава, ти казваш ли на детето да вдигне и да каже, че не си вкъщи? Можеш да говориш много неща на детето си, но ако не ги правиш, няма файда. Примерите са най-ценни. И много хора вече ме следват.
- Да, мнозина започнаха да лекуват като мен. И имат много добри резултати.
- Учението за лечение е само 4 часа... Най-важните неща в живота са прости. Важното не е сложно. Не е: прави това, прави онова, яж това, не онова. Когато те боли нещо, какво правиш? Хващаш с ръце мястото. Когато някой ти говори лоши неща, кръстосваш ръце, за да предпазиш слънчевия сплит – мястото, което поема стреса. Лекуваш се сам. Когато си удариш пръста, си го слагаш в устата. Хората не знаят, че слюнката е антибактериална, но знаят да си сложат пръста в устата. Аз просто пробуждам инстинктите в хората. Събуждам това, което е в тях по рождение. Когато бебето плаче, го вземаш на ръце и започваш да го галиш по гръбчето. Така го успокояваш. Има жлези, на които влияеш, на бъбреците – също, и бебето се успокоява. Хората ги знаят всички тези неща, но не ги осъзнават. Затова ти казах в първото изречение, че не съм специален. Аз съм човек от улицата.
- В Индия има много йоги и гурута, които лекуват. Там това е нормално и затова хората ме приемат. Но когато започнах да лекувам в Гоа, този щат е контролиран от католици, и свещеникът не ме харесваше. Затова ме пребиваха от бой. Бият ме, на другия ден аз отново лекувах със счупени кости. Пак ме бият, но аз пак се връщам и лекувам. Накрая видяха, че няма да излязат на глава с мен и ме оставиха на мира.
- Да, но това не ме спря. И знаете ли, че днес свещеникът, който ме биеше, идва да го лекувам.
- Държавата ме приема, защото си плащам данъци, само някои хора не ме приемат... Но има случаи, при които нищо не помага да се излекува човек. Тогава подготвям хората за горното ниво. Успокоявам болката. Правя ги щастливи, за да си отидат с мир.
- Досега не съм срещал болест, която да не мога да лекувам. От ХИВ до рак, всичко.
- Бях на 12. Близо до църквата видях болен човек. Казах му да се прибира, че ще завали. Той ми отговори, че няма дом. Техните го изхвърлили, защото ги било страх от болестта му. След това говорих с баща ми и той ми обясни, че проказата е опасна и заразна и затова пъдят хората, които я имат. По това време правех торти, така си събирах пари. С тях наехме с баща ми къща под наем. Там го настанихме. И започнахме да се грижим за болните. Държавата също помогна, даде терен и в крайна сметка създадохме най-големия дом за прокажени – за 4000 души с тази болест.
- В Лос Анджелис имаше ветеран в инвалидна количка от 25 години. Беше ранен от куршум. Идваше на лекциите ми. Той ми каза: чувам те какво казваш и това са пълни глупости. Никой не може да ми помогне. Тогава му казах: „Стани! Ако можеш да станеш, ти подарявам очилата си.“ Той стана. Казах му: „Давай, направи стъпка, това не е достатъчно...“ И той проходи за първи път от 25 години.
- Най-важното нещо е да живеят в настоящето. Да не съжаляват за миналото и да не се страхуват от бъдещето. Казвам на хората: гледай назад с разбиране, гледай в бъдещето с надежда, а в настоящето с любов. Всяка сутрин, когато се събудя, си казвам: нов ден, нова страница. Днес ще напиша една щастлива история на тази страница. Всеки може да е като мен.
- Аз съм изцяло свободен. Защото в крайна сметка нищо няма значение - всички постижения, всички придобивки стават кръгла нула. Всички отиваме в гроба.
- След като умра, ще видя какво следва, ще се върна и ще ви кажа какво е.
- Религията те учи на идеята за рая. Но тя създава грешни нагласи у хората. Правиш неща, за да отидеш в рая, а не заради самото добро. Религиите са били полезни навремето. Обаче хората са се възползвали от тях. Не ти трябва посредник между теб и Бог! Има хора, които казват: ела при мен и ще имаш място в рая. Защо? Всички сме Божии деца. Моята религия са хората. Виждам Бог във всеки човек. Той е във всеки. И аз не мога да съм несправедлив с теб, защото Бог е в теб.