Снимка: iStoсk/valio84sl
Според основните писмени извори за живота му, множеството жития, получилият по-късно духовното име Йоан, по името на свети Йоан Богослов, е роден в село Скрино в Руенската планина, над меандрите на река Струма. Днес го познаваме основно като свети Иван, макар никъде в писмените извори да не се споменава с това име.
Загубил твърде рано родителите си, раздал цялото им имущество и се отдал на строг аскетичен живот сред суровата природа и дивите зверове. Хранел се оскъдно с диви треви и основно със слантутък, растение от семейството на нахута. Вода пиел, колкото да утоли жаждата си, и непрестанно се молел. „Днес може да ни се струва немислимо, но за тогавашното време е било естествено и нормално да се отделиш от хората, за да си по-близо до Бога“ – казва епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир. Още повече, че по онова време е бил жив примерът на други аскети отшелници, наричани още подвижници, пустинници и иноци.
„С появата на Арабския халифат на Изток идват трудни времена за християните и за подвижниците. Последователите на св. Макарий, св. Антоний, св. Пахомий и др. започват постепенно да се изместват все по на запад през Кападокия и Мала Азия и към времето на свети Йоан Рилски за първи път такъв голям пустинник се появява на Балканите.“ – обяснява доц. Павел Павлов.Първоначално живеел в пещера над родното си село, но след нападение от разбойници се отправил към още по-отдалечени места. Знае се, че е скитал из Витоша, из Конявската планина, където над село Гърбино е втората припозната пещера на подвижника, и из други планински райони. Накрая се установил в Рила, или Рилската пустиня, както той сам я нарича в своя завет. Там живеел в ствола на кух дъб, а по-късно в пещерата с провиралото, днес намираща се до параклиса с гроба му и аязмото, които всички знаем на около час път пеш от Рилския манастир. Подвижникът бил толкова образцов в аскетизма и в любовта си към Бога, че около него започнали да се случват чудеса и изцеления още приживе и славата му бързо се разнесла.
„
Не може да се укрие светлина, която е на високо, затова около него винаги се събирали хора“ – казва доц. Павлов. Проф. Иван Дуйчев, признат за найзадълбочения изследовател на светеца, обрисува идващите да търсят лек и помощ или поучения и послушание при пустинника като „откъснато планинско население, вероятно все още не християнизирано“. „Полудивите и полуезичници“ открили в дебрите на планината „отшелника, служител на живия Бог“, пише още проф. Дуйчев. Приемал ги кротко, гощавал ги с простата си храна, казвал молитва и ги изпровождал с благословение.
...Не може да се укрие светлина, която е на високо, затова около него винаги се събирали хора“ – казва доц. Павлов. Проф. Иван Дуйчев, признат за найзадълбочения изследовател на светеца, обрисува идващите да търсят лек и помощ или поучения и послушание при пустинника като „откъснато планинско население, вероятно все още не християнизирано“. „Полудивите и полуезичници“ открили в дебрите на планината „отшелника, служител на живия Бог“, пише още проф. Дуйчев. Приемал ги кротко, гощавал ги с простата си храна, казвал молитва и ги изпровождал с благословение.
Славата на рилския инок била толкова голяма, че сам цар Петър I пожелал да се срещне с него. Тази среща е описана в повечето от житията, включително в т.нар. народно, което е и найстарото, както и в написаното от св. Патриарх Евтимий.
За срещата не се споменава в иначе много подробното житие на византиеца Георги Скилица, управител на Средец при император Мануил I Комнинпо време на византийското робство и сам излекувал се от неизлечима болест благодарение на мощите на рилския светец. Този пропуск има своето обяснение: макар т.нар. пространно житие на Скилица да има големи заслуги за разнасяне славата на светеца, като византиец той пропуска всички онези подробности и факти, напомнящи за българската държавност, подчертава проф. Дуйчев. И допълва, че търсенето на подобна среща отстрана на боголюбивия цар Петър напълно съответства с други негови дела: например писмената кореспонденция на владетеля с един от прочутите по онова време византийски отшелници св.Павел Латърски.
По войници владетелят пратил до непристъпната Рилска пустиня дарове на отшелника – плодове и злато. Свети Йоан приел плодовете. Богатствата върнал с пояснение, че царят има много повече нужда от тях, за да се грижи за държавата. Според едни извори пустинникът отказал да се срещне лично с царя, пратил заръки и наставления по войниците. Според други – двамата се видели от разстояние – всеки на един непристъпен баир и така разговаряли над рилските бездни. Със срещата се обясняват и топоними като Царев връх и Царев вир в околността. Как точно е било, на този етап не ни е отредено да знаем със сигурност.
