СъбитияМария Бончева / 19 октомври 2022

Днес почитаме св. Иван Рилски

Светецът бди над народа български - нетленните му мощи чудотворят и до ден днешен

Снимка: iStoсk/valio84sl

Малко преди зората на Златния век на България, преди повече от хиляда години, непосредствено след покръстването, по времето на велики личности като княз Борис I, цар Симеон Велики, цар Петър I, Климент Охридски, Константин Преславски и др., в 876 г. се ражда момче, чието светско име не знаем. Но неговият живот бил отреден да надмине по слава и подвизи делата на владетели и книжовници.
Според основните писмени извори за живота му, множеството жития, получилият по-късно духовното име Йоан, по името на свети Йоан Богослов, е роден в село Скрино в Руенската планина, над меандрите на река Струма. Днес го познаваме основно като свети Иван, макар никъде в писмените извори да не се споменава с това име.

Загубил твърде рано родителите си, раздал цялото им имущество и се отдал на строг аскетичен живот сред суровата природа и дивите зверове. Хранел се оскъдно с диви треви и основно със слантутък, растение от семейството на нахута. Вода пиел, колкото да утоли жаждата си, и непрестанно се молел. „Днес може да ни се струва немислимо, но за тогавашното време е било естествено и нормално да се отделиш от хората, за да си по-близо до Бога“ – казва епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир. Още повече, че по онова време е бил жив примерът на други аскети отшелници, наричани още подвижници, пустинници и иноци.

„С появата на Арабския халифат на Изток идват трудни времена за християните и за подвижниците. Последователите на св. Макарий, св. Антоний, св. Пахомий и др. започват постепенно да се изместват все по на запад през Кападокия и Мала Азия и към времето на свети Йоан Рилски за първи път такъв голям пустинник се появява на Балканите.“ – обяснява доц. Павел Павлов.

Първоначално живеел в пещера над родното си село, но след нападение от разбойници се отправил към още по-отдалечени места. Знае се, че е скитал из Витоша, из Конявската планина, където над село Гърбино е втората припозната пещера на подвижника, и из други планински райони. Накрая се установил в Рила, или Рилската пустиня, както той сам я нарича в своя завет. Там живеел в ствола на кух дъб, а по-късно в пещерата с провиралото, днес намираща се до параклиса с гроба му и аязмото, които всички знаем на около час път пеш от Рилския манастир. Подвижникът бил толкова образцов в аскетизма и в любовта си към Бога, че около него започнали да се случват чудеса и изцеления още приживе и славата му бързо се разнесла.

„
Не може да се укрие светлина, която е на високо, затова около него винаги се събирали хора“ – казва доц. Павлов. Проф. Иван Дуйчев, признат за найзадълбочения изследовател на светеца, обрисува идващите да търсят лек и помощ или поучения и послушание при пустинника като „откъснато планинско население, вероятно все още не християнизирано“. „Полудивите и полуезичници“ открили в дебрите на планината „отшелника, служител на живия Бог“, пише още проф. Дуйчев. Приемал ги кротко, гощавал ги с простата си храна, казвал молитва и ги изпровождал с благословение.

...
Славата на рилския инок била толкова голяма, че сам цар Петър I пожелал да се срещне с него. Тази среща е описана в повечето от житията, включително в т.нар. народно, което е и найстарото, както и в написаното от св. Патриарх Евтимий.

За срещата не се споменава в иначе много подробното житие на византиеца Георги Скилица, управител на Средец при император Мануил I Комнинпо време на византийското робство и сам излекувал се от неизлечима болест благодарение на мощите на рилския светец. Този пропуск има своето обяснение: макар т.нар. пространно житие на Скилица да има големи заслуги за разнасяне славата на светеца, като византиец той пропуска всички онези подробности и факти, напомнящи за българската държавност, подчертава проф. Дуйчев. И допълва, че търсенето на подобна среща отстрана на боголюбивия цар Петър напълно съответства с други негови дела: например писмената кореспонденция на владетеля с един от прочутите по онова време византийски отшелници св.Павел Латърски.

По войници владетелят пратил до непристъпната Рилска пустиня дарове на отшелника – плодове и злато. Свети Йоан приел плодовете. Богатствата върнал с пояснение, че царят има много повече нужда от тях, за да се грижи за държавата. Според едни извори пустинникът отказал да се срещне лично с царя, пратил заръки и наставления по войниците. Според други – двамата се видели от разстояние – всеки на един непристъпен баир и така разговаряли над рилските бездни. Със срещата се обясняват и топоними като Царев връх и Царев вир в околността. Как точно е било, на този етап не ни е отредено да знаем със сигурност.

Цялата статия може да намерите в Списание 8, брой 11/2020 г.