СъбитияД-р инж. Гинка Стоева, снимки Добрин Кашавелов / 14 октомври 2022

Тя се върна заради нас

Св. Петка напуска обителта си в Египет, за да лекува и да остави целебните си мощи у нас

Животът на света Петка е изпълнен с лишения, изпитания и добротворство. Отива си от този свят в самота и забравена от всички. Мощите й обаче излъчват невероятна духовна сила, която обединява религии и преклонява царе през вековете. Дори и днес света Петка се моли за всички нас.

Едва ли има друга наша светица с толкова много имена. Различни народи са я припознавали като „своя“ заради чудесата, случвали се по техните земи. Затова е известна като Параскева Епиватска, Петка Българска (на гръцки името Параскева означава петък), Сръбска (Белградска) Молдовска (Яшка), Млада /Нова Петка Параскева, Майка Параскева, Параскева Балканска... Тя живее през втората половина на Х и началото на единадесетия век. Времена размирни, а вярата силна. Родителите ù са заможни българи от градчето Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград, където се е родила – затова понякога я наричат Епиватска.

„Иначе не мога да живея!“
Всичко започва един ден, когато по време на църковна служба Параскева чува думите на Иисус Христос от Евангелието: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“. Още с излизането си от храма момичето съблича скъпата си дреха и я подарява на бедняк. После започва да раздава и други вещи на сиромаси, въпреки неодобрението на родителите. „Иначе не мога да живея!“, отвръща то. След смъртта на родителите си Параскева остава сама вкъщи, защото по-малкият ù брат Евтимий бил вече монах. Раздава наследственото имущество на бедните, обхожда светините на Константинопол и става монахиня в скромната обител „Покров Богородичен“ в квартал Ираклия, където тя следва апостолски живот. Отдава се на пост, молитва и служене. След 5 тежки години, решава да се поклони на светите места в Йерусалим и Божи гроб – главното светилище за християнския свят (по свидетелството на преп. Никодим Светогорец). А след това, подражавайки на живота на боговидеца Илия и светицата Мария Египетска, се заселва в Йорданската пустиня, където живее в отшелничество. Храни се само веднъж на ден, след залеза, само с трева. Както се казва в житието ù, „трупала подвиг след подвиг“. Понася лишения, горещини и студ. „Заживя духовен и ангелски живот“, пише Патриарх Евтимий. Изнурява плътта си, за да очисти разума и чувствата си от телесните стремежи, за да придобие пълнотата на Светия Дух.

„Върни се в родното място!“

В Йорданската пустиня Параскева прекарва много години и стига до старост. „През една нощ, когато беше се отдала на обикновената си молитва и умолително беше си издигнала ръцете към небето, тя вижда някакво божествено видение: един светъл юноша ù се явява, като ù казва така: „Напусни пустинята и се завърни в родното си място, защото за тебе е прилично там да оставиш тялото си на земята, а духа си да пренесеш в небесните селения“, пише Патриарх Евтимий. Според него света Петка се отправила към родния Епиват, но в преданията за житието на св. Терапонтий се твърди още нещо. Богородица като видяла, че Параскева е добър и състрадателен човек, ù се явява лично. Заръчва когато иска да помогне някому, да се помоли на Божията майка. Така отшелницата добива необикновени дарби и започва да цери с молитва. Преди да се завърне в родния Епиват, обиколила българските земи, за да помага на хората и да укрепва вярата им.

„Тя е легенда приживе!“

„Св. Петка се превръща в легенда за обикновените хора още приживе заради многобройните чудеса на изцеление чрез молитва“, разказва Кирил Марков, бивш директор на историческия музей в Трън - район, който пази много предания за светицата. Според едно от тях по нейно време в този край върлувал мор сред децата. Откликвайки на призива на местните за помощ, светицата пристига от Северна Македония в Трънско и с молитвите си излекувала страдалците. Според друго – тя спасява стадата от селото при връх Руй. Стопанинът им бил богат човек, със суров нрав и най-невярващ от всички... Но животните му се поболели и започнали да измират. Отишъл при Параскева и започнал да я моли за помощ. Три дни светицата нижела молитви със сълзи на очи и чудото се случило. Животните оздравели, мъжът приел в сърцето си вярата Христова, а мълвата за чудесата ù се разнесла навред. „Появили се клеветници и завистници, които твърдели, че е „вещица“. За такова прозвище наказанието в онези времена е отсечена ръка или посечена глава“, разказва Кирил Марков. Признателните трънчани обаче укрили лечителката в пещера. Там тя продължавала да им помага – било със съвети, благословии или молитви, а те ù се отблагодарявали кой с каквото има – брашно, яйца, мляко, плодове.

„О, българи, гордейте се!“

Един ден потеря от преследвачи тръгнала да залови Параскева, но тя вече знаела за тях. Тъкмо била опекла питка. Отчупва парченце от нея и се изкачва по скалата, за да дири спасение. В това вре ме преследвачите нахлуват в тайната обител. Виждат хляба, но щом посягат да си отчупят, питката се вкаменява... И до днес каменната пита е там, за да пази вярата на християните.

Според местното предание, което обаче трудно се вписва в датировките на историците, цар Асен разпорежда да не я преследват повече и я кани в двореца, за да се увери сам в силата на Божията благодат. По това време първата съпруга на Асен I – Мария, от болярски род, но без царски произход, е болна. Някои от болярите също са на легло. С молитвите си Параскева ги вдига на крака. Благодарен, царят ù подарява сребърен медальон с лика на Богородица и надпис на гърба: „О, българи, гордейте се! Иван Асен дарува на Параскева“. Твърди се, че точно по този медальон е идентифицирано тялото ù, когато е намерено години по-късно. Според друга версия медальонът е спомен от майка ù, който тя взема със себе си, напускайки родния си дом. Общото между двете твърдения е наличието на реликва, пазена от Параскева до сетния миг.

Скалният параклис на св. Петка край Трън

„Слепи проглеждат,хроми прохождат“

Предусещайки смъртта си, Параскева се завръща в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след две години тихо изгасва, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече няма нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребват монахинята вън от градските стени като чужденка.

На същото място години по-късно погребват моряк, чийто труп се разлагал. През нощта двама християни, независимо един от друг, имат сходно видение, в което се появява Параскева с царски одежди, заобиколена от Христови воини, и моли да извадят мощите ù, за да я спасят от смрадта. Когато разкопават гроба, тялото се оказва нетленно! Гробокопачите се уплашват и се обаждат на епископа. Тогава тялото е извадено и положено благоговейно в съборния храм „Св. апостоли“. При светите мощи стават много изцеления. Разчува се как слепи проглеждат, хроми прохождат, болни от тежки, неизлечими болести оздравяват.

Светица покровителка на България
След битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II завладява Балканите и изисква мощите ù от Латинската империя. Нарежда те да бъдат пренесени в столицата Търново и поставени в специално построен храм за тях. Според царската хроника това се случва през 1238 година, на 14-ия ден от месец октомври. Денят на освещаването на храма с нейните мощи е обявен за празник, а тя е канонизирана за светица. Датата поставя началото на зимните празници, сгледите, годежите и сватбите. Параскева е обявена за закрилница на Търново и е наречена Параскева Търновска, покровителка на българската държава.

Мощите остават в Търново 155 години. Името на светицата се споменава в държавни и международни актове. В договора с Венеция от 1347 г. цар Иван Александър се заклева „в името на Бога, света Богородица, в кръста... и в светата Параскева Търновска“.

Градът попада под обсадата на турците. Според описанието на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново, крепостта била „отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева“.. Въпреки подвига на защитниците през 1393 г. столицата е превзета от турците. Трънска легенда гласи, че османците два пъти издигат минарета, за да превърнат храма в джамия, но кулите се срутват. Накрая те се примиряват и го използват за склад на припаси.

Мощите на преподобна Петка са пренесени във Видин, който по това време все още е свободен. Синът на цар Иван Срацимир - Константин II Асен, измолва мощите от султана и ги пренася там. Остават във Видин до 1397 г., когато султан Баязид I ги подарява на сръбския княз Стефан Лазаревич.

Почитана от християни и мюсюлмани
„Били пренесени в Белградската крепост, в специално построен храм. Светите мощи са седели там до 1521 г. За многото чудеса, станали чрез тях, има сръбски документален филм. Сюлейман Великолепни възнамерявал да унищожи града. Тогава един от приближените му казва, че ако избие хората безсмислено, св. Петка ще отмъсти за тях. Султанът се разколебава, но за да унизи християните, отсича едната ръка на светицата публично. Ръката пада, но от мястото потича миро, а мечът се строшава. Впечатлен, владетелят взема парчетата от меча и ръката на св. Петка и помилва града. Отнасят мощите в цариградския палат. Двете религии започват да я почитат. Накрая официално ги подаряват на Вселенската патриаршия“, обяснява Кирил Марков.

Тогава молдовският княз с български произход Василий Лупу (Ио Василий Воевод, родом от с. Арнауткьой, днec село Пороище, Разградско), се намесва и ги откупува със злато. Цариградската патриаршия изпраща светите мощи през 1641 г. в столицата му Яш, където се пазят и до днес. Пояснението, на база на преданията за житието от св. Терапонтий, указва как точно се случва това: „Лупу организира нощен таен поход, изнася мощите и ги укрива в манастир. Вселенският патриарх официално съобщава, че са изчезнали. По-късно ги изваждат пред миряните за поклонение“. Това става според положения надпис в храма „Свети Три светители“ на 13 юни 1641 г. На 27 декември 1888 г. мощите на света Параскева са пренесени в новата митрополитска катедрала на града „Сретение Господне“, където почиват и до днес. Пътят на мощите е път на вярата и спасението.

Там, където са пренощували мощите, се съграждал параклис или църква. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XII в. Те са осветили територията на цялата ни страна в над 130 църкви, манастири и параклиси. Затова от древни времена на Петковден в православните храмове се извършва празнично богослужение, а християните се събират, за да отправят молитва към онази, която дори след смъртта си не спира да моли Бога за всички нас.

Статията е от Списание 8, бр.10/2021
Купете броя от тук