"На всеки 50 деца, водени в Центъра за функционална оценка с поставена диагноза аутизъм, само едно е наистина с разстройство от аутистичния спектър. Другите са с екранна зависимост!"- казва д-р Стоян Везенков. Стъписващата истина за това какво се случва с децата ни, можете да прочетете ТУК, а подробни данни за предстоящия двудневен семинар, посветен на проблематиката на екранната зависимост, има по-долу. 

Предлагаме ви интервю на неговия колега и съмишленик Виолета Манолова. Тя е доктор по икономика и управление, магистър по бизнес икономика, магистър по приложна психология, сертифициран биофийдбек невротерапевт и обучител с дългогодишен терапевтичен опит. Обучител и терапевт на екранни деца в Центъра за приложни невронауки, където работи заедно с д-р Стоян Везенков.

"Половината мъници от първа група на частна детска градина – тригодишни – нито могат да говорят, нито разбират. Учителките се чудят какво да ги правят"

Другото, за което ми се обадиха от частна детска градина миналата година в средата на октомври, беше, че половината деца в първа група са невербални, не могат да говорят! И не само че не говорят, но и не разбират, т.е. специалистите по никакъв начин не могат да общуват с тях.

Преподавателите не могат да върнат децата, защото вземат едни хубави такси от 5000 - 6000 лв. на година, затова трябва някак си да се справят. Но минава септември, октомври – положението не се подобрява. И те ни търсят и питат: Какво да ги правим тези деца? Нямаме никаква комуникация с тях. Тригодишни – нито говорят, нито разбират. Какво да ги правим? Аз им казвам – отваряме кабинети, ще има в София и в страната, насочвайте ги. „Ама ние на родителите не можем да им кажем, че състоянието на децата е свързано с тях и е от екраните. Това трябва вие да им го кажете. Те, нашите родители, са много специални.“ Тук е важно да кажа, че ако някой реши да води детето си при нас на терапия, а вкъщи продължават да му дават екрани, няма никакъв смисъл, няма да има резултат.

 - Психиатрите не разбират ли какво става?
- За да се постави диагноза, психиатърът, ако прави обследване за аутизъм, симптоматично изследва може ли детето това, не може ли, има ли зрителен контакт, няма ли. Симптомите на екранната зависимост и на аутизма са едни и същи... Невролозите пък, всички невролози, правят ЕАГ пред екран – за да се укроти детето и да му сложат шапка и сензорите, му пускат екран. Това означава, че няма чисти изследвания в световен мащаб! Д-р Везенков е единственият, който прави изследвания без екран. Той прави и с екран, и без екран, за да може да хване разликата. Но всички невролози правят изследванията пред екран. Даже си го пишат в докладите!

- Как се чувствате, като осъзнавате всичко това?
- Мен истински ме боли за децата. Жестоко е. Просто е жестоко. Брутално. Чувствам гняв и ужас от това, което виждам. Защото този аутизъм, който в някои страни вече стига до 20% от децата, не е вроден, не е генетичен. Той е настъпил, придобит е от едното неглижиране на проблема. Виждам деца, които... как ще ги върнем изобщо?!... Всички деца са пред екран и в училища, и в детски градини, но за това не се говори.

- Това ли е причината за всеобщото затъпяване, за което говорят преподавателите?
- Разбира се. По улиците е пълно с екранни хора. Сега вече, като знаете, ще започнете да ги виждате и вие. Те не са аутисти, те долу-горе нещо са поизучили – като тесни специалисти могат някъде да работят... Но социалното им поведение е пълна скръб. Има 20 - 25-годишни, които не могат да намерят един адрес! Половин час ми звънят по телефона: „Ама къде сте, не мога да ви открия?!“. Закъсняват и не очаквайте да ви се извинят или да са се подготвили предварително – да са проверили, да са прочели нещо. Те си живеят в някакъв техен изкуствен свят. Това, че, не дай си, Боже, вървейки по улицата, не ги е сгазила кола, е върховното постижение в живота им. Разбирате ли? Те са толкова изключени, че изобщо не разбират ние, от нашето поколение, как гледаме на тях по начина, по който се държат.

А ще става още по-зле. Знаете ли, че вече има франчайзинг, в който си купуваш „територия“ – примерно Дюселдорф или Франкфурт – и правиш там виртуален парк, където хората след работа „идват“. С VR-ите си разхождат кучетата, срещат се един с друг, правят си аватарите, чуруликат им канарчета... След като цял ден си ходил и си бил със социалните мрежи, с електронно банкиране, в електронно кафене, после се разхождаш в електронен парк...

Така цял ден – откогато се събудиш, докато си легнеш – ти си във виртуална илюзия. Това е тенденцията. И примерно за един град от порядъка на 100 хил. души този франчайзинг струваше около половин милион евро. Представете си какви суми се дават, за да се правят такива неща, където всички хора да се бутнат вътре?! Те влизат с такса от 10 евро на месец примерно абонамент. Тези, които са родени след 2010 година, известни още като поколението алфа, тези, които са на екранни устройства нонстоп, те копнеят за това нещо, за тях истинската гора я няма.

- Срещали ли сте се с министъра на образованието?
- Нямам никаква надежда, че ще има някаква политика в тази посока. Според мен грижата е на всеки родител и на всяко семейство да си пази децата. Нали знаете – „щом в ЕС е направено, кои сме ние, че няма да го правим?“. На ниво ЕС те гледат в Америка какво се прави – има ли такива политики, има ли такива програми. В Русия са по същия начин. Не са съхранени, няма и да се съхранят. Просто там има други подформи и други потоци. Няма политика в това отношение, защото целият бизнес се е преориентирал в тази посока. Битката е за всяка душа.

Запишете се за семинара 

"Екранна култура"

• терапевти
• психолози
• логопеди
• специалисти по детско развитие
• учители и възпитатели
• родители

• Какво представлява екранната зависимост?
• Какви са измененията и нарушенията в мозъка и нервната система?
• Общото и различното при деца и възрастни
• Възрастови особености, стаж и тежест на проблема
• Нарушения на развитието
• Свързани нарушения, ХАДВ, аутизъм и "псевдоаутизъм"
• Епилепсия и скрита епилепсия
• Депресия и депресивност
• Нарушения на автономната нервна система
• Нарушения на съня и храненето
• Поведенчески разстройства
• Учене и когнитивни дефицити
• Психотични епизоди и психотично функциониране

• какво е екранната зависимост, кога се развива зависимост и кога не, защо и как може да бъде причина за проблеми в развитието
• как да комуникирате проблема правилно с колеги, родители, деца
• как да разпознавате белезите и кога е необходима намеса на терапевт
• как да бъдете максимално полезни на себе си и близките си в ерата на екранна дигитална революция