Събития4 февруари 2025

Нов симфоничен оркестър поставя творби на Шуберт и Шуман

Заповядайте на 25 февруари 2025 г. в зала „България“ от 19:30 ч.

На 25 февруари, в зала „България“, Нов симфоничен оркестър представя Трета симфония от Франц Шуберт и Четвърта симфония от Роберт Шуман. Ще дирижира Росен Миланов.

От 1997 до 2013 г. той е бил музикален директор на Нов симфоничен оркестър, с който е поставил десетки концерти в София. Сега, дванадесет години по-късно, младите музиканти от оркестъра ще имат възможността да работят с един от най-големите диригенти в света.

Росен Миланов е музикален директор на „Калъмбъс симфъни“, Охайо, „Читакуа“, Вашингтон, Симфоничния оркестър на Принстън и Принстънския фестивал, Ню Джърси. В продължение на 17 години е бил музикален директор на Нов симфоничен оркестър и понастоящем е негов почетен музикален директор. Ръководил е също симфоничния оркестър на Българското национално радио, оркестър „Симфония в до“ (Symphony in C) в Ню Джърси, оркестъра на Княжество Астурия в Испания и оркестъра на словенското радио и телевизия в Любляна.

Солисти в негови концерти са били Йо-Йо Ма, Ицхак Пърлман, Джошуа Бел, Рене Флеминг, Мидори, Кристиан Тецлаф, Хилари Хан, Доун Ъпшоу и Андре Уотс. По време на единадесетгодишния си мандат с Филаделфийския оркестър Миланов дирижира повече от 200 концерта. Под неговата палка са прозвучали първите изпълнения на произведения на съвременните композитори Дерек Бермел, Мейсън Бейтс, Каролайн Шоу, Филип Глас, Ричард Даниелпур, Николас Мо и Габриел Прокофиев.

Програма:

Франц Шуберт – Симфония №3, ре мажор, D.200
Роберт Шуман – Симфония №4, ре минор, оп. 120

Десет години след смъртта на Шуберт, Роберт Шуман пише: „Ако плодовитостта е главен признак на гения, то Франц Шуберт (1797–1828) е един от най-великите. За малко повече от трийсетте си години живот, той създава изключително много. От всичко това обаче е отпечатано едва половината…“. Творческата самота и бедността на Шуберт са били очевидни за неговото обкръжение. Музиката му е останала непозната, интересът на издателите към нея слаб, защото е „недостъпна за широката публика“. А бедността на Шуберт е била пословична: по време на една от премиерите на негово произведение, след бурни ръкопляскания, композиторът е бил приканван многократно на сцената, но той не искал да излезе заради износените си дрехи. Потресаващо е, че това е съдбата на автора на шедьоври като „Аве Мария“, „Горски цар“, „Серенада“, „Смъртта и момичето“; на девет симфонии, първата от които написана на 9-10-годишна възраст и наречена по-късно „звезда от първа величина на небосклона на световния симфонизъм“.

Син на търговец на книги, Роберт Шуман (1810–1856) много рано показва способностите си на пианист, интерес към композирането, както и литературните си наклонности. През 1821 г. заминава за Лайпциг, за да учи право. От огромно значение в този период е срещата му с Фридрих Вик, при когото взема уроци по пиано и учи композиция. През 1834 г. Шуман започва да издава музикален журнал „Ново списание за музика“, на което е главен редактор и основен автор в продължение на десет години.

Сърдечните връзки играят важна роля в живота на Шуман. През 1835 г. той се влюбва в дъщерята на своя учител Вик – Клара, но баща й прави всичко възможно, за да ги раздели. Те прекарват твърде много време разделени, поради което Шуман изпада в тежки депресии. Едва в 1839 г. двамата предприемат законна стъпка да прескочат съгласието на Вик и след редица съдебни дела получават правото да се оженят.

Шуман и неговото изумително творчество – около 150 песни, включително знаменитите цикли „Любовта и животът на жената“ и „Животът на поета“; симфониите, прекрасните поетични творби за пиано и невероятно красивата камерна музика – му отрежда място на композитор от световна величина.

През 1850 г. Шуман заема поста музикален директор на оркестъра на град Дюселдорф. Това е първият и единствен щастлив период в неговия живот – пише изразителният Концерт за виолончело, Симфония №3 („Рейнска“) и Четвърта симфония.

През 1852–1853 г. здравето на Шуман се влошава. През 1854 г. започва да страда от халюцинации, прави опит за самоубийство и постъпва в приют, където умира през 1856 г.

Концертът е част от дългогодишното начинание на Нов симфоничен оркестър „Да си върнем музикалните таланти на България“. Изпълнението е включено в сезон 2024/2025 на оркестъра, който се провежда под почетния патронаж на Н.Пр. Симон ван дер Бург, посланик на Кралство Нидерландия.

Билети тук