снимки Светла Ганева
Юбилеят на „Сити Марк Арт Център“ беше отбелязан на 14 февруари в изискана и сърдечна атмосфера. Под светлините на прожекторите цяло съзвездие от утвърдени творци изразиха своята признателност. Семейство Кирови остана извън сцената – както често правят онези, които предпочитат делото да говори вместо тях.
– Десет години са кратък миг в историята, но цяла епоха в човешкия живот. Какво научихте за времето и хората?
– Ако трябва да бъда честен – научих, че всъщност нищо не се учи по начина, по който си мислим. Животът не е урок, който се запаметява. Той е преживяване, което се натрупва. И в един момент разбираш, че не знанието е най-важното, а паметта на сърцето.
През тези десет години осъзнах, че едно културно пространство не се изгражда от стени, а от спомени. Спомените, които се раждат тук – между хората, между погледите, между мълчанията. Те са истинският капитал. Десет години могат да изглеждат малко в исторически план, но в рамките на един човешки живот това е време, в което се раждат поколения, идеи, посоки. Това е време, в което се проверява дали нещо е просто проект, или е мисия.
– Какво е основното послание на „Сити Марк Арт Център“?
– Любовта. Няма друга сила, която да събира хората така, както любовта. Няма друга сила, която да ги кара да се въздигат и същевременно да се смиряват.
Любовта обаче не може да се складира. Тя трябва да се дава. Въпросът е как. Начинът определя дали ще бъде приета. За мен ключът е смирението. Това е нещото, което като че ли липсва в нашата визия като общество. Защото ние свикнахме и се научихме да бъдем първи, да се съревноваваме. И по този начин позагубихме това, което е много важно за обикновения човек – смисъла да съществуваме със съзнание. В смирението има сила. Когато човек, който е постигнал нещо не е надменен, а покаже че го е направил с любов, тогава той докосва. Това се опитваме да правим – да даваме на хората други очи, за да видят скритото.
– Живеем в епоха на ускорение – информация, технологии, пазар и повърхностно потребление. Как се устоява дълбочината на скритото в такъв свят?
– Днес имаме ускорено развитие на технологиите и много бърз пазарен темп, но успоредно с това има изоставане на духа. Този дисбаланс е очевиден. Инвестициите естествено се насочват към онова, което носи бърза печалба. А дълбокото, трайното, невидимото остава на заден план.
Ние избрахме да работим точно в тази „забавена“ зона. В изкуството, както и в живота, можеш да разчиташ на висока технологичност или на дълбочина. Технологичното впечатлява бързо. Дълбочината дава плод след време. Това са т.нар. „дълги инвестиции“. Първо има количествени натрупвания – малки, почти незабележими. В един момент настъпва качественото изменение. Изведнъж се проявява промяната. Това пространство се изгражда именно така – чрез натрупване. Не чрез ефект, а чрез постоянство, което изгражда духовна среда.
– Вие често говорите за „среда“, а не просто за културен център. Каква е разликата?
– Културното пространство е място. Средата е състояние. Тук хората усещат единомислие, близост, общност. Всеки идва със своите грижи, със своята забързаност, със своите планове. Но когато се съберем и си кажем неща – понякога не с думи, а само с поглед – тогава става магията. Това усещане за единство „се осребрява“ не само във финансов смисъл. То се материализира в преживяване. В чувство за принадлежност. И това е по-ценно от всичко.
– Как се съчетава бизнесът с културната мисия?
– Идеите са водещи, парите са вторични. Да, за да съществува този обект, всеки месец влагаме сериозни средства. Но ако идеята е силна, ресурсите се намират. И това е урокът – всичко започва с любов и смисъл, а парите идват след това. Ако някой дойде и каже: „Имам идея, но нямам пари“, аз казвам: „Покажи ми идеята. Ако тя носи смисъл, начин ще се намери“.
През 90-те години се занимавахме активно с бизнес. Разпродадохме всичко и вложихме парите в недвижимия имот. Днес много от колегите ни са финансово по-богати от нас, но щастието не е на Карибите. Щастието е в това да видиш как нещо, което си създал от любов, променя хората.
– Как се променяше публиката през годините?
– Ние носим отговорност за нивото, на което поставяме летвата. Ако я снижим, хората се радват от това, което могат да постигнат лесно. Ако я вдигнем, някои не могат веднага да я прескочат, но желанието да го направят ги кара да растат.
Това беше нашият критерий – да не подценяваме публиката. И най-важното – обърнахме се към най-малките и към онези, които мнозина смятат за „загубени“ – тинейджърите. Днес те идват на репетиции, правят плакати за представленията, участват, съпреживяват. Това е най-голямата награда. Сякаш садиш семена и виждаш, че са попаднали в добра почва.
– Ако погледнете към следващите десет години?
– Очаквам още по-хубави неща. Младите хора, които идват тук, ще продължат това, което сме започнали. Те са бъдещето. Истинската годишнина не е броят на годините, а качеството на връзките, които се родиха през тях. И ако трябва да кажа едно изречение като послание: има неща, които не са временни. Те са постоянни. Вечни. Нашата задача е да ги извадим на светло и да ги покажем по начин, който докосва. Всичко друго може да си отиде. Театърът, изкуството – не.
Десет години „Сити Марк Арт Център“ е пространство за смисъл – място, където любовта се споделя, паметта се натрупва, а духът расте. За неговите основоположници – Христо Киров и арх. Теодора Джерманова-Кирова, това не е просто проект или бизнес, а посвещение на ценности, които не се измерват в пари, а в доверие, памет и обич.
