Да стигнеш до морето за три дни. Ден 2.

Отдавна си мечтая да обикалям България без точен план, само с палатка, газово котлонче и широко отворени очи. И мечтата ми най-сетне се сбъдна. В тази кратка поредица ще ви разкажа как. Имах 3 свободни дни, през които да стигна от Якоруда до Созопол...

Домът на Боговете, сравняван с Мачу Пикчу в Перу и скалния град Петра в Йордания. Мястото, където плодовете на въображението зреят между всеки камък и зад всeки ъгъл.

Перперикон (или Перперѐк) носи съвременното си име от интерпретацията на проф. Овчаров заради множеството открити златни монети перпера, известни като златица в средновековна България на територията на обекта. Археологическият комплекс се намира в Източни Родопи на по-малко от половин час от Кърджали, с най-близко населено място село Мургово.

Въпреки че скалният град е познат на учените от 30-те години на миналия век, разкопки не са правени веднага. Първите такива са на чело с научния ръководител Стоян Михайлов чак в края на 60-те години, началото на 70-те години. Нови разкопки започват през 2000 година, които продължават и до днес. Очевидци твърдят, че през 90-те години гробниците били ограбени, където сега, на тяхно място, седят само още загадки.

Още с паркирането се запътих към един от продавачите там, този с най-дясното магазинче. Човекът беше изключително отзивчив и веднага се зае с даването на съвети и впускане в историята на мястото. Чудих се дали да не разгледам древния град с екскурзовод, но бях настроена за по-интровертно преживяване. Човекът ми показа няколко различни книжки, две от тях и с актуални карти, които съдържат достатъчно информация, написани са от Николай Овчаров (настоящия водещ на археологическия екип), за да можете да се ориентирате сами и да научите нещо на достъпен език. Избрах една от тях и започнах пътешествието си във времето (дори да пътувате в друго измерение, правете го с шапки, вода и слънцезащитен лосион и по възможност не по обяд, когато слънцето е най-силно… както аз не съобразих).

Докато се катеря по централната алея си мисля за всичките гущерчета, които се пързалят ловко по скалите и как имаме нещо общо – предците ни са стъпвали тук така, както и ние днес. Но толкова неща са се променили. За траките обектът е бил едно от главните им светилища. Древногръцкият историк Херодот описва град с прорицалище на древния тракийски бог Дионис-Загрей. Според легендата той е син на Великата богиня майка и всяка година траките са празнували неговото възкресение с пиене на вино, подрязване на лозата и възстановки на неговата смърт, включващи и кукери. На Перперикон са се състояли и много ритуали за пророкуване от жриците. Боравели с огън, пален в глинени съдове, чиито следи си личат и до днес. Именно там било предречено на Александър Македонски, че ще завземе половината свят. Смятало се, че според големината на пламъка по време на ритуала се виждала и съдбата на човек.

След десетина минути вече съм на сянка (поне за малко). От дясната ми страна са новите разкопки, там е и изследователският екип. Разглеждат и коментират малки предмети, които не виждам отдалеч. Перперек е бил градски център на Тракия по време на Римската империя, в разцвета си е по време на късната Античност, а първите му обитатели са от преди 8000 години, в епохата на Халколита. През Средновековието бил важен административен център, до него открили и богати златни рудници, които поддържали района и били причината за не една война между България и Византия между XIII-XIV век. В официален турски документ от 1627г. се споменава, че скалният град тогава все още е обитаван от българи християни, което не много след това се променя.

Нещо се носи във въздуха, тук на скалите. Сякаш животът, който е кипял там оживява, но на едно ниво, което окото не може да види. Кръвта започва да кипи по-различно, по-смело, краката стъпват по-здраво, сетивата се разгръщат. Силно ви препоръчвам да бъдете изключително отворени за това, което можете да почувствате там, идете без очаквания. Усетете, преди да прочетете за отделните забележителности, опитайте се да попиете с очи древните камъни, поразителните Родопи и отвъд тях, и след това, ако сте си закупили пътеводител, можете да дадете храна на въображението си, което умело ще сътвори прочетеното.

Зад мен, водена от един от пътеводителите на Николай Овчаров, се намират подземията на голяма сграда, в далечината улица с колонади, резиденцията на средновековните управители и полигоналната „кула-донжон“ на замъка със западната порта.

Бъдете любопитни през време на разходката си и вижте какво ще намерите отвъд на пръв поглед разхвърляните камъни. За мен това беше по-скоро духовно преживяване, което, както всяко мое пътуване из България, ме накара да си спомня думите на Алеко Константинов: „Опознай родината си, за да я обикнеш“.

И въпреки, че накрая се наложи да бързам към паркинга, и този ден спечелих гоненицата с бурята.

Вижте статията ми за Ден 1 от 3: Тук.