Да стигнеш до морето за три дни. Ден 3: Мисията успешна.

Поемам пътя към морето. Следващата ми спирка е Черноморец, искам да се гмуркам около скалите там. Денят е горещ, правият участък между Кърджали и Хасково, като че ли все повече и повече се смазва от горещината, маранята оживява и сякаш рисува картина пред мен. Няма никой друг на пътя.

Виждам нещо пред себе си, движи се, дали не е поредният танц на маранята? Шипобедрена костенурка е! Здрава, но пресича шосето, а както може би знаете те са защитени. Отбивам внимателно, няма други коли на пътя. Хващам я и от средата на платното я пренасям в тревата, накъдето се беше запътила. Надявам се тя да няма съдбата на котките, кучетата, лисиците и таралежите, които видях през последните дни...

Ако ви се случи да намерите костенурка, ако е безопасно й помогнете да пресече, като я преместите в посоката, към която се е запътила. Никога не ги прибирайте у дома, тъй като се разболяват ако не са в естествената си среда, а ако са ранени се свържете с фондации като „Геа Челониа“ или Регионалния инспекторат по околната среда и водите! Те се занимават с обгрижването и връщането на земноводните в хабитата им. Не ги спасявайте от природата! Разгледайте сайта на фондацията, където можете да откриете истински истории за последствията от подобни „спасявания“ и съвети за справянето в такива ситуации, като намирането на яйце и т.н. Те са диви животни, които имат нужда да бъдат свободни и да живеят в условията, за които са създадени. Позволете им го.

Продължавам пътя си, качвам се в  колата точно когато на хоризонта ми се е появил тир, който не бих искала да ме изпревари на еднолентовия път. Над мен летят мишелови, търсят си храна в полето, а аз се наслаждавам на красивия им полет. Моят съучастник в пътуването ми казва: „Има един точно над нас!“. ПРАС.

Силен звук се разпръсна в колата… Да, това се случи точно в същата секунда. Не видяхме какво падна, но бе или  камъче или… по ирония на съдбата… коруба на изпусната костенурка от грабливата птица. Недалеч оттам е Маджарово, вторият най-малък град в България след Мелник, където се намират защитени и изчезващи видове скални и грабливи птици. Затова е нормално тук да са много. Пукнатината е изключително необичайна, не се усеща нито отвън, нито отвътре. Така продължаваме пътя си с напомненото: По-малки сте от природата. Да, така е.

Вечер, Черноморец. Този южен морски град със залези, които се разстилат по брега и го оцветяват като картина на Марио Жеков. Хващаме въдици, плавници, шнорхели, маски. Водата е топла, скалите са покрити с любопитни рачета. Струваше си дългият и изморителен път, въпреки че стигнахме чак по залез. Осъзнах че няма да успея да разгледам морското дъно, както обичам, защото под водата е пълен мрак, а водораслите са само още един знак, казващ: „Недей“. Доплувах до една скала малко по-навътре и се потопих в друго море. Това на безвремието. Нито риба, нито гмуркане имаше в този момент. И нямаше нужда. Беше вълшебно наслаждението... обгръщането от цветовете, миризмата на морето, появата на страхливата осмокрака публика, която леко потракваше по скалите и напомняше за себе си, но се скриваше и при най-малкото намерение за допир.

Решението е взето, изгревът трябва също да бъде уважен. 5:30 ставане, 5:50 сме вече на морето, този път при други скали. Спектакълът започва, ще има и драма – малко облаци за вкус. Не прилича на представлението от предишния ден. 

Морето постепенно от спокойно става все по-бурно (вече не е за влизане, тук е и по-опасно за гмуркане), облаците крият слънцето, цветовете са само леко загатнати. А риболовът върви! Рибка след рибка, нямаме си никаква идея какво влиза в живарника, но са толкова красиви и с приказното име… лапина. Сякаш изрисувани с водни бои или кристали – елмаз, тюркоаз, цитрин… Горди сме, имаме достатъчно улов, за да можем да си направим обяд. Един рибар ни каза обаче, че само местните ги ядат… И то на чорба. Не ставали.

И ние ги опитахме. Не стават. Малката лапина, с кости като за двамина. Ако сте много гладни и упорити, чопленето на малката рибка може да се окаже и смислено, но ако търсите риба за обяд... По-добре ги пуснете обратно в морето. Не казвам, че не ги изядохме, но със сигурност трябва да внимавате, ако решите и вие да опитате зеленушка (другото име на този вид лапина), поискайте и рецепта от местен за чорба!

Третият ден от това пътуване беше спокоен като сутрешно море, буря зад ъгъла нямаше, само синьо, понякога с малко облаци за драма...

Надявам се това тридневно приключение с мен да ви е било не само интересно, но и полезно. Споделете в коментарите, ако имате подобни преживявания или искате да разкриете за някое приказно място, на което ви предстои да пътувате или вече сте били!

Ден 1 и Ден 2 можете да намерите тук.