Подкрепете ни!




Улови мигаНайден Колчев, снимки Найден Колчев / 29 септември 2018

Капана Фест в Пловдив - няма как да останеш безпристрастен (част I)

Допреди десет години Капана е квартал, в който не е хубаво да замръкваш. Сега, през 2018 г., тук идват хиляди млади хора.

Капана Фест в Пловдив - няма как да останеш безпристрастен (част I)


Допреди десет години Капана е квартал в центъра на града, в който не е хубаво да замръкваш. Сега, през 2018 г., тук идват хиляди млади хора, вкл. много чужденци, които, особено по време на Капана Фест, не искат да си тръгнат. Ето пътеписът на нашия автор, който, въпреки своите усилия, не успя максимално обективно да предаде впечатленията си от фестивала, състоял се в периода 28-30 септември. Първоначалният замисъл бе той да бъде единствено наблюдател, но не му се получи. Явно по време на Капана Фест няма как да останеш безпристрастен.

Заради своя топъл климат Пловдив е идеалното място за фестивал по това време на годината, мисля си, докато крача по главната на града, на път за Капана. Пловдив отдавна е свикнал с прииждащите туристи и чужденци по време на фестивала, така че двайсетината японци, снимащи се настървено около Джумаята („пъпа” на града), не правят впечатления на абсолютно никого.



Спускам се към тесните улички на Капана и първото, което виждам, са насядали хора навсякъде – по столове, възглавнички или просто на бордюра по улиците. Говорят, смеят се, някои си танцуват в такт с музиката от съседния магазин или ателие, отпиват бира или някакви неопределени на пръв поглед напитки. Навсякъде, поне в подстъпите към Капана, е пълно с деца – въобще още в началото се усеща тази приятелска атмосфера, където хората може да са истински щастливи, да се чувстват спокойни и в същото време приятно превъзбудени. В някои моменти имам чувството, че някои от присъстващите преиграват или направо се опитват да наврат в лицето ми настроенията от типа: „Вижте колко готино съм си седнал на паважа, аз съм над всичко, а уличното куче до мен ме обожава”, но като цяло това е крайно позитивно място. Тук хората не се притесняват да покажат своите емоции и от това, че някой може да нахлуе в личното им пространство.



Един от символите на Капана фест са малките триъгълни знаменца
, които ще видите навсякъде. Те не само създават усещането за панаирност и уникалност на събитието, но и маркират границите на квартала. Отсега обаче да ви предупредя – Капана Фест не е място за социопати и хора, които страдат от клаустрофобия или пък енохлофобия (страх от големи тълпи). Колкото по-късно става, толкова движението се затруднява и на моменти направо е невъзможно да продължиш – тогава човек няма начин да не си припомни името на квартала –попадаш в капана на малките улички. В тази връзка може би най-неуместната гледка тук е майка с напрегнат поглед, която пробива път през тълпата с детска количка, а детето вътре реве, та се къса. Съветът ми е, ако искате да се насладите на всички арт ателиета, дюкянчета, сергийки и др., от които тук изобилства, да оставите това за през деня, когато е по-спокойно и светло. Вечерта е време предимно за пиене на бира и други напитки, опитване на интересни и странни храни, и за слушане на музика от трите музикални сцени.



Ставайки въпрос за музика ми прави впечатление, че тази година базарът
за грамофонни плочи се е преместил и вече заема по-голяма площ на доста по-удобно място. Отбелязвам си наум, че ще дойда на следващия ден по обед, когато на спокойствие ще разгледам не само тях, но и онзи щанд с люти чушки, паста от люти чушки и въобще всякакви най-люти неща, които може да си представите.



И тук може би е време да споделя за щандовете с храни.
Проблемът е, че наистина не знам откъде да започна. Основното, което прави впечатление е, че тук няма да намерите така обичаната в България комбинация кебапче+хлебче, за местонахождението на която да се ориентирате по миризмата и дима. Ако искате такива удоволствия, то Капана Фест наистина не е вашето място, а например фолклорният фестивал в Юндола.

Наистина има какво да опитате, но ви предупреждавам
– подобно на всеки фестивал, не е евтино. Ако мислите, че ще се нахраните с 3 лв., това няма как да стане. Не е и безбожно скъпо, така че си заслужава – мисля си, докато отпивам от поредната крафт бира.

Спускам се към щандовете с храните
и първото нещо, което си купувам оттам, е една меденка с лика на Дарт Вейдър за подарък. Спестявам безумния си въпрос към жената отсреща дали този продукт е с платени авторски права към Уолт Дисни (компанията, държаща правата на всички продукти с марката „Междузведни войни”) и отивам при щанда с тайландска храна, където чета, че се продават тайландски пилешки шишчета и тайландски скаридени „шичета”. Допускам, че второто е просто печатна грешка, а не характерен за тази държава продукт, и продължавам нататък. Повярвайте ми, има какво да се види и опита.

Всичко е ръчно направено в ограничени количества
– тахан халва, видове чай, органични бисквити и др. Няма начин да подмина веганската луканка, която е от сушени домати, слънчоглед, ленено семе и какво ли още не. Също така обаче няма начин да я опитам и продължавам нататък.



А там ме очакват торти от лимец, авторски сладка от малина, сироп от бъз, мед (където имаше дори малък кошер с пчели), и най-невероятни видове шоколад. Не устоявам на изкушението и купувам един с плодове на… черницата, които в някои краища на България се наричат със звучното „бобонки”.



Хубавото навсякъде е, че
реално хората зад щандовете не са продавачи, а самите производители, които са напълно наясно с продуктите, които предлагат. Накрая опитвам от пуканките с кокосово масло, след което се отправям към бара с малиново вино.



Срещам тук там в тълпата хора, пиещи някакви неща от чаши със сламки
, носещи странни очила и ретро дрехи, и няма начин да не се сетя, че много гости на Капана го наричат „Хипстърския фестивал в България”.
Дали това обаче е мястото, където тази субкултура наистина процъфтява и нейните представители тук се чувстват като у дома си? Задавам въпроса си на глас на моя спътник – Божидар Михайлов, което освен близък приятел пловдивчанин, има и наистина дълбоки корени в пловдивската аристокрация. „Нее, не е хипстърски. Може би в началото имаше такъв привкус, но сега това е празник на всички. Тук виждаме хора от доста широки кръгове, така че не е хипстърски.” Възползвам се от възможността да науча гледната точка на кореняк пловдивчанин, която може да е различна от тази на един обикновен турист, например.

Защо ли харесва Капана Фест, питам го аз. „Градът се променя, всички по-хубави неща се концентрират в едно по-малко и приятно за всички пространство. Има израстване и развитие. Все по малко „бира и скара”, все повече хубава бира, интересна храна. Хората знаят, че два пъти в годината ще открият интересни неща, пак казвам, събрани на едно място. Това е очарованието на Капана фест. Кривите улички, духът на старото време.”



Какво обаче не ти харесва, няма начин да няма такова?
„Еми малкото място е едно от хубавите неща на Капана, защото всичко е накуп, но в същото време понякога става доста тясно. Това е неприятно, но няма друго решение – не може да се направи на площада или на главната, ще се загубят духа, емоцията и смисълът.” Някои хора недоволстват, че и цените са малко по-високи? „Нормално е в такова място, което предлага нещо по-интересно и ексцентрично, и цените да са по-високи. Това е ексклузивно, случва се два пъти в годината, не е ежедневие и повечето хора сякаш са съгласни и го приемат.”



В този момент се спираме пред двама странно облечени възрастни господа,
които свирят весело мексикански песни. Единият носи подобие на сомбреро, а другия е сложил сламена каубойска шапка. Хората им пускат по някой лев, защото така е в Капана…
Очаквайте втората част от пътеписа, където ще ви срещнем с организатора на феста, с продавачи, и с всичко останало, което не остави автора безпристрастен.
З0 дни на Бали (част I) Улови мига

З0 дни на Бали (част I)

Островът на чудесата посреща всеки търсач на истината, като най-голямото чудо е човек да открие собствената си чиста природа

Полярен мечок спечели наградата People`s Choice Улови мига

Полярен мечок спечели наградата People's Choice

Фотографът любител на дивата природа Нима Сарихани грабна сърцата и гласовете на публиката

Да облечеш кимоно за 15 минути без огледало Улови мига

Да облечеш кимоно за 15 минути без огледало

Изкуството бързо и красиво да се надипли върху тялото традиционната дреха се изучава 5 месеца

Виена посреща 2024-а без фойерверки, но с много музика, танци и шоу Улови мига

Виена посреща 2024-а без фойерверки, но с много музика, танци и шоу

От 2011 г. Албена Данаилова е концертмайстор на Виенската филхармония, но за първи път ще води Новогодишния концерт

Пътешествие до сърцето на България Улови мига

Пътешествие до сърцето на България

С луксозния Haval покоряваме Великата стена – Стара планина, и се прехвърляме във вълшебния Тетевенски Балкан

Крилатите сърчица на Бали Улови мига

Крилатите сърчица на Бали

Притча за птицата, която не знаела, че е птица

Пътешествие във времето в Пулия Улови мига

Пътешествие във времето в Пулия

За пет дни се пренасяте в миналото, за да се срещнете с древната душа на Италия

Анадола от дърво и камък Улови мига

Анадола от дърво и камък

В Мала Азия все още можеш да чуеш ехото от отдавна изчезнали цивилизации

От 40 до 500 долара награда за снимка на фолклорна тематика дава Wikimedia Commons Улови мига

От 40 до 500 долара награда за снимка на фолклорна тематика дава Wikimedia Commons

Можете да изпращате изображения за фотоконкурса до края на март

Кладенецът на Тор в Орегон изглежда като портал към подземния свят Улови мига

Кладенецът на Тор в Орегон изглежда като портал към подземния свят

Водните „експлозии“ в кладенеца достигат до 6 метра

Капри - дантела от история, морска пяна и лято Улови мига

Капри - дантела от история, морска пяна и лято

Тук са търсили вдъхновение Дебюси, Малер, Равел, Климт, Уайлд, Айседора Дънкан, Франсис Бейкън, Анна Павлова...

Най-плоската планина в света Улови мига

Най-плоската планина в света

Плато вместо връх - това е тепуи

Лас Палмас - изгорените мостове към зимата Улови мига

Лас Палмас - изгорените мостове към зимата

Вгледани в квадратчетата на делника си, изгубен в карираните задачи, пропускаме Живота

Пустинята - другата планета Улови мига

Пустинята - другата планета

Тук си и Малкият принц, и жадуващата любов лисица, и себе си

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика Улови мига

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика

ТравълМакс ще ви отведе във вълшебната „Земя на дърветата” и красивия „Богат бряг”

Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102 Улови мига

Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102

Великата актриса е живяла над 40 г. в омагьосаната сграда до Ийст Ривър