От Беласица по-юбава нема

Стягаме раниците и връзваме здраво обущата, че върховете вече ни чакат. Тръгнали сме не да покоряваме, както ни учат мъдрите и опитните, а да се примолим на планината да ни разкрие своите гледки и тайни. Наш водач и помощник в умиротворяването й ще бъде не друг, а алпинистът Атанас Скатов, който ни разкрива тънкостите на общуването с непокорния й нрав. Заедно се отправяме към южната граница, за да  идем при царя на Беласица, най-високия й връх Радомир, издигащ величествената си снага над три държави. Там прескачаме телените огради, за да видим красотата отвъд пределите на географията, а ветровете отдалеч привикват напевно с рефрена „от нашенско по-юбаво нема“...

...

Мощното ни червено возило Opel Crossland X захапва уверено пътя към уречената посока. И ето, настане вечер, табела изгрее... показваща зачертания надпис „София“. Тъй арна е, както биха казали местните, чудната планина, дето ни посреща. Беласица със стръмно величествено било, но и меки топли извивки. Може зиме да се люти, но наесен е кротка и пъстра, а от пръснатите в полите є села се носи уханието на печени кестени.

По план трябва да нощуваме в една от двете хижи, за да може сутринта да атакуваме Конгур и Радомир. Но всичко се случва наопаки и точно както си му е редът....