Улови мига6 април 2020

Шибам - „Пустинният Манхатън”

Небостъргачи от кирпич се издигат в пустинята

снимки: iStock

Шибам е град, разположен в централно-западната част на област Хадрамаут (в Йемен), в пустинята Рамал ал-Сабатеин и е известен със своите извисяващи се небостъргачи от кал. Той е сравнително малък, с около 7000 жители и 500 къщи от кал, с от по 5 до 10 етажа. Височината на постройките достига до около 100 фута (30,48 метра) и те са изцяло направени от кирпич. Високите сгради придават интересен силует на града и именно той спечелва на Шибам прозвището „Пустинният Манхатън“.

Хората често наричат Шибам „най-старият град с небостъргачи в света“ и го възприемат като един от най-древните примери за градоустройствен план, базиран на принципа на вертикалното строителство. Формата му е трапецовидна, почти правоъгълна и е заграден със стени от земна маса, в рамките на които се простират група жилища, също издигнати от пръст.

Шибам е основан още през III век сл. Хр., но повечето къщи, които се виждат на снимките, датират от около XVI век. Причината за това е опустошителното наводнение, което застига града през 1532-33 г.

Въпреки това някои стари къщи и други по-големи сгради са запазени от първите векове на Исляма, като например Петъчната джамия, построена през 904 г. и Дворецът от 1220 г.

Приземните етажи на къщите обикновено са без прозорци и се използват за съхранение на житото, пространствата над тях - за домашните нужди, а най-горните - за семейството и заниманията им през свободното време. Основната стая на втория етаж е предназначена за срещите на мъжа с външни хора и често е с прекрасно изработени мазилки и декорирани дървени колони, които поддържат тавана. За жените са отредени пространствата на по-горните етажи, обикновено третият или четвъртият. Най-високите стаи сe използват за общи цели от цялото семейство. В повечето случаи мостове и врати свързват отделните къщи на горните нива. Тези приспособления имат както защитна, така и практична функция, особено за възрастните хора, на които им е трудно да се разхождат непрестанно нагоре и надолу.

През годините къщите са имали нужда от възстановяване. Дъждът и корозията се оказват голяма заплаха за сградите. За да защитят домовете си, жителите трябвало да уплътнят фасадите и покривите си и да се уверят, че са добре поддържани и редовно обновявани. Тези, които не можели да си позволят всичко това, боядисвали къщите си, за да ги предпазят от термити.

През 1982 г. Шибам става част от Световното наследство на ЮНЕСКО.