Улови мига28 май 2024

Кое е най-високото място на Земята, където живеят хората?

Жителите на Ла Ринконада са изправени пред невероятни предизвикателства

снимки: iStock

По света над 80 милиона души живеят на най-малко 2500 метра над морското равнище, главно в Южна Америка, Централна Азия и Източна Африка. Сред някои от намиращите се най-високо населени места са Венгуан в китайската провинция Qinghai – на зашеметяващите 4870 м над морското равнище, и Корзок в Индия - на около 4572 м над морското равнище.

Едно място обаче се извисява над всички. Сгушен в пазвите на перуанските Анди е градът, който носи прозвището „раят на дявола“. Официално наречен Ла Ринконада, неговите 50 000 жители живеят

буквално във висините на света – между 5000 и 5300 м над морското равнище.

Животът в Ла Ринконада е изключително труден. Няма течаща вода, канализация и сметоизвозване. Храната се внася от райони с по-ниска надморска височина, а електричеството е инсталирано в града едва през първите години на 21 век.

Градът е известен с добива на злато. Оформил се е като населено място преди повече от 60 години като златодобивно селище. Но за да добиват благородния метал и да изкарват прехраната си, хората тук трябва да живеят в екстремни условия. Най-тежкото от тях е ниското налягане на кислорода.

Ако не сте родени на голяма надморска височина и сте се осмелили да достигнете височини като тази на Ла Ринконада, една от първите промени, които ще усетите, е учестяването на дишането и сърдечната честота. Това е така, защото във въздуха има по-малко кислород, така че белите дробове и сърцето трябва да работят по-усилено, за да подхранват тъканите.

„Докато сте на около 4500 метра, същата глътка въздух, която поемате на морското равнище, съдържа около 60% от кислородните молекули, така че това е голям стрес“, пояснява Синтия Беал, професор по антропология в университета Case Western Reserve в Охайо.

Първоначално процентът на хемоглобина (протеинът в червените кръвни клетки, който пренася кислород) в кръвта също ще спадне. Колкото по-висока е надморската височина, толкова по-силни ще са тези ефекти.

Някои хора може да развият състояние, наречено остра планинска болест (AMS), тъй като тялото се опитва да се приспособи към по-ниски нива на кислород. Това може да причини симптоми като главоболие, умора, гадене и загуба на апетит.

Обикновено след около седмица или две на голяма надморска височина, сърдечната честота и дишането на човек ще се успокоят леко, тъй като тялото започва да произвежда повече червени кръвни клетки и хемоглобин, за да компенсира ниските нива на кислород във въздуха.

Въпреки тeзи сложности, планинците, като тези, живеещи в Ла Ринконада, изглежда са се приспособили към среди с ниско съдържание на кислород по различни начини. Има много доказателства от цял свят, че белите дробове на хора, изложени на голяма надморска височина, особено преди юношеството, са леко или повече увеличени, казват учените.

Планинските жители на Андите обикновено имат висока концентрация на хемоглобин в кръвта си, което прави кръвта им по-гъста. Това им позволява да носят повече кислород в кръвта си, но пък те са склонни към развитие на състояние, наречено хронична планинска болест (CMS). Това се случва, когато тялото произвежда прекомерно количество червени кръвни клетки.

CMS сполетява хора, обитаващи селища с надморска височина над 3050 м в продължение на много месеци или години. Симптомите си умора, задух и болки в различни части на тялото. Смята се, че един на всеки четирима жители на града страда от CMS. Най-доброто лечение е да отидете на по-ниска надморска височина, казва Татум Симонсън, доцент по медицина в Калифорнийския университет в Сан Диего. При невъзможност за напускане на местообитанието помагат редовното кръвопускане и приемането на лекарство, наречено ацетазоламид, което намалява производството на червени кръвни клетки.

А тибетците не страдат от планинска болест
Интересен факт е, че тибетските планинци, въпреки че също живеят на голяма надморска височина, нямат повишени концентрации на хемоглобин и почти нямат планинска болест, защото са се приспособили към средата с ниско съдържание на кислород и имат по-висок кръвен поток през тялото си, добява Беал.
Тибетците носят мутация в ген, наречен EPAS1, който понижава количеството хемоглобин в кръвта. Мутации в EPAS1 също наскоро бяха открити в група от планински жители на Андите, които учените сега се опитват да проучат допълнително.

Източник