Още с влизането в Багри се потапяме в една по-различна среда: кори за яйца и мрежи за кокошки са в ролята на полилеи, престилките на персонала са изработени от стари дънки, ръчно направени чинии, декорирани с ядливо злато, а сега очакват и сламките си от картофени обелки. Това е само първото впечатление. Създаването на ресторанта, според управителя му Димитър Николов, имало идеална цел - подкрепа на малките производители в България, а „Багри” дошло от цветовете на сезоните.
Сезонните менюта обаче не са 4, а от 20 до 40 годишно, в зависимост от реколтата и възможностите, които се предлагат. Идеологията им от „от семка до чиния” не позволява употребата на продукти, чийто произход не може да се проследи.
С идването на студения период Багри засилва процеса на ферментация както на зеленчуци, така и на плодове. Един интересен пример е техният „кюкърмелън” - хибрид между краставица и диня. Менюто с напитки също подлежи на непрекъснати промени - дори сезонни коктейли. Всъщност само бирата и виното не са лично производство на заведението.
Основната философия на Багри е в „истинската храна”. Те залагат на балансираното хранене, с което да си набавяме нужните хранителни вещества и поддържането на локалните производители. Смятат, че е тяхна отговорност да запазят традициите на българската кухня, но пречките за това не са малки. „В България в момента културата на бързото хранене има голяма сила. Това ограничава мисленето на клиента относно какво може да яде.”
В Багри всеки има възможност да се докосне до приготвянето на храната - главният готвач е на разположение да отговори на всички въпроси.
„Това е нашата цел - хем да дадем поле за изява на малкото стопанство, хем да напътстваме клиентите за това какво смятаме ние за натурални продукти и естествено хранене”
