Снимка: Dr Jean Fortunet, лценз: CC BY‑SA 3.0., Wikimedia Commons
Нови изследвания поставят под въпрос резултатността на модерния напоследък режим на периодично гладуване или както го наричат повечето от практикуващите го фастинг. Това съобщава ScienceAlert, цитирайки публикация в Science Translational Medicine на екип учени от Германския институт по човешко хранене в Потсдам-Ребрюке. Проучването е посветено на „времевото ограничено хранене“ (TRE).
В основата на идеята за периодичното гладуване стои простата мисъл, че ако човек яде само в определени части от деня и остава „гладен“ през останалото време, това ще подпомогне метаболизма му и ще е ползотворно за здравето. Учените се съсредоточили върху въпроса дали самото ограничаване на часовия прозорец за хранене има положително въздействие или всичко се дължи на факта, че по тази схема се поемат по-малко калории. 31 жени с наднормено тегло или затлъстяване били разделени на две групи. Две седмици едните хапвали между 8:00 и 16:00 ч., а другите се хранели между 13:00 и 21:00 ч. Въпреки различното време за хранене, и при двете групи участничките приемали същия обем калории, както при обичайния си режим.
Резултатите сочат, че въпреки че жените свалили по някое и друго килце, очакваните ползи за метаболизма и сърдечно-съдовата система – като понижени нива на кръвна захар, по-ниско кръвно налягане или намален холестерол – не се проявили. Това накарало изследователите да предположат, че често описваните положителни ефекти на TRE всъщност може би се дължат не толкова на ограничаването на времето за хранене, колкото на пониженото общо количество приети калории.
Освен това учените забелязали, че промените в режима на хранене повлияли на вътрешните „биологични часовници“ на участничките, като регулирали циркадните ритми, които влияят на съня и други дейности на тялото. Това показва, че моментът на хранене може да влияе на вътрешното време на организма, но дали това само по себе си е здравословно – остава неясно.
В заключение изследователите посочват, че макар тяхното проучване да е било краткосрочно и с малък брой участници, то поставя под въпрос идеята, че времево ограниченото хранене без намаляване на калориите носи значителни метаболитни ползи. Те подчертават, че бъдещи проучвания трябва да изяснят дали в условия на калорийно ограничение самата времева рамка на хранене може допълнително да влияе на здравните показатели и каква е ролята на индивидуалните особености.
