ЛюбопитноДжорджия Николова / 13 юли 2016

Как да преборим страховете си?

Където най-много се страхуваме, там най-много можем да обичаме

Джорджия Николова води рубриката „Вечните въпроси“ в Списание 8, където дава своя поглед към онези теми, които истински и дълбоко вълнуват читателите. Ето че стартира и нейната рубрика в сайта на Списание 8. Очакваме вашите въпроси към нея - пишете ни на office@ossem.eu!

Още за Джорджия - четете тук.

Страховете са една образователна програма, която хората са възприели като нещо изключително съществено и реално. Те идват от липсата на разбиране в дадена ситуация. Когато на човек му липсва определена информация, той мисли по определен начин. Когато има определена информация, мисли по друг начин. А ако тя му липсва, влиза в заблуждение.

Когато има определени, достатъчно много аспекти на дадена ситуация, той влиза в нейния смисъл.

И когато човек, примерно, го мързи да мисли за смисъла на дадена ситуация, по-лесният и пряк път е да бъдем страхливи и да ни е страх. Естествено, чрез най-големите страхове човек добива представа за тях и се освобождава. Изправяйки се пред страховете си, човек ги губи. Защото така добива разбиране защо страхът е просто един метод за образование.

По този начин хората забравят съществуването на сигурността в живота, която е присъствието на небесния Творец. Затварят се за тази мъдрост и тогава се страхуват. Най-лесното, но и най-трудното за някои, е всъщност да се доверим на това, че нещата са предвидени да бъдат по определен начин и това, което наричаме вяра, да не се противопоставя на страховете.

Омразата, например, не е противоположността на любовта, а страхът от възможността да обичаме във всяка ситуация. Най-лесното решение е да проявяваме вярата си, вместо да казваме, че сме вярващи, а когато трябва да проявим вярата си, да проявяваме страха.

Затова, когато се страхуваме, това означава, че имаме възможност да научим нещо ново, което да ни даде разбиране за дадена ситуация. Така да сме свободни от страха и да проявяваме любовта. А където най-много се страхуваме, там най-много можем да обичаме...