10 талантливи безумци, дали на света велики идеи (Първа част)

Пациент 1:
Едгар Алан По (1809-1849) 

Диагноза: душевно разстройство, няма точна диагноза 

Симптоми: страх от тъмното, бели петна в паметта, мания за преследване, неадекватно поведение, халюцинации 

История на болестта: Още от края на 30-те години на XIX в. Едгар По изпадал често в депресии. Злоупотребявал с алкохол и това често го водело до буйни психически кризи. Употребата на опиум задълбочила състоянието му. Взел за жена тринайсетгодишната си братовчедка Вирджиния, но след 7 години брак, през 1842 година, тя заболява от туберкулоза и след още пет години умира. За двете години след смъртта й По се влюбвал няколко пъти и имал намерение да се ожени отново. Първата му избраница се уплашила от честите му кризи и избягала, а на сватбата с втората самият той не дошъл. Напил се до невменяемост. Намерили го в евтина балтиморска кръчма след 5 дни. Настанили го в клиника, където починал скоро след това. 

Идеи, подарени на света: два популярни в наше време литературни жанра - романът на ужасите (хорър) и криминалето. Огюст Дюпен, герой от разказите на По, става родоначалник на дедуктивния метод в детективската литература и еталон на впоследствие завладелия целия свят Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл. 

Пациент 2: Фридрих Ницше (1844-1900) 

Диагноза: Ядрена мозаечна шизофрения 

Симптоми: Мания за величие, умопомрачение, силно главоболие, неадекватно поведение. Прегръщал се с кон в центъра на града, пиел урина от ботуша си, издавал нечленоразделни звуци, спял на пода до леглото си в клиниката, скачал като козел, ходел с повдигнато нагоре ляво рамо. 

История на болестта: Ницше е прекарал няколко апоплектични удара, не е бил добре психически през последните 20 години от живота си (но точно в този период се появяват най-значимите му произведения като „Тъй рече Заратустра"), 11 от тях той прекарва в психиатрични клиники, у дома за него се е грижела майка му. Състоянието му се е влошавало постоянно. Към края на дните си писателят можел да произнася само отделни най-прости фрази. 

Идеи, подарени на света: идеята за свръхчовека, идеята за нов морал, укрепващ естествения стремеж на човека към властта (всеки друг морал е болезнен и упадъчен), идеята за фашизма –слабите трябва да изчезнат, силните – да победят. „Бог е мъртъв". 

Пациент 3:
Ърнест Хемингуей (1899-1961) 

Диагноза: Остра депресия, умствено разстройство 

Симптоми: Суицидни наклонности, мания за преследване, нервни сривове 

История на болестта: През 1960 година Хемингуей се връща от Куба в САЩ. Често е бил измъчван от депресии, чувство на страх и паника, тревожност, вече не можел да пише и се съгласил доброволно да влезе в клиника. Направени са му 20 електрошокови сеанса. След престоя в болничното заведение Хемингуей разбира, че както и преди влизането, не може да пише и предприема първия си опит за самоубийство. Близките успяват да му попречат. По молба на жена си минава втори курс на лечение, но суицидните мисли остават. Няколко дни след второто изписване той пълни любимата си двуцевка и се застрелва в главата. 

Идеи, подарени на света: заедно с Ремарк налага понятието „изгубеното поколение" - група от американски бележити литератори, които живеели в Париж и други европейски страни от края на Първата световна война до Голямата депресия и тежко повлияни в психическо отношение от разрушителните последствия на историческите събития. Вкарва в литературата нов похват – „методът на айсберга". В сбит и кратък текст е вплетен щедър и разтърсващ подтекст. Сътворява нов вид „мачизъм" – героят му е суров и не многословен борец, който разбира че борбата му е безполезна, но се бори до край.

Пациент 4: Франц Кафка (1883-1924) 

Диагноза: изразена невроза, психостения с функционален характер, нециклични депресивни състояния 

Симптоми: Свръхвъзбудимост, редуваща се с пристъпи на апатия, нарушение на съня, преувеличени страхове, психосоматични затруднения в интимната сфера 

История на болестта: Корените на дълбоките психологически сривове на Кафка идат от конфликта с баща му, комплицираните семейни взаимоотношения и сложните, заплетени любовни истории. Близките му не поощрявали писателските му заложби и той ги развивал тайно. Това го измъчвало и той стигнал до мисълта за самоубийство. Даже написал предсмъртно писмо до приятеля си Макс Брод, който в книгата си за него разказва как успял да се намеси в семейния конфликт и да спаси писателя. Кафка пише в дневника си: „Не мога да спя. Само видения, никакъв сън. Странна неустойчивост на цялата ми вътрешна същност. Чудовищен свят, който нося в главата си. Как да се освободя от него и да освободя него без да го разруша?". Писателят умира на 41 г. от туберкулоза. В последните три месеца от живота си е в агония – физическа и психическа. 

Идеи, подарени на света: Кафка не е бил известен приживе, издавал се е слабо, но след смъртта творчеството му покорява поколения читатели с новите си похвати. Кафкианският свят на отчаянието, безизходността и ужаса е изграден върху личната драма на неговия създател и се превръща в ново естетическо направление - „литература с диагноза". Характерно е за XX век, и визира персонажи, загубили вярата си в Бог и обречени на абсурдно съществуване без път и посока.

Втора част от списъка на „талантливите безумци" - вижте тук.