Подкрепете ни!




Бащино огнищеМария Русева, снимки Добрин Кашавелов / 24 юни 2024

Огън във водата

Най-силният ден от годината – Еньовден, е събрал най-магичните обреди и голямата почит към силите на природата


Няма думи, толкова пленителни и възторжени, че да поберат тайнството Еньовден. Празникът на най-силното слънце, на най-мощната магия, най-лековитите билки. На Еньовден наричанията за идните дни най-силно хващат, а преживяването е като сън в рая, в магичната река на който се потапяме, водени от билкаря Светослав Чешмеджиев и красивата наречница Калина Андреева.

Знаем ли достатъчно за Еньовден? Дали е достатъчно да пратим фейсбук картичка и да прочетем стих за билките, за да усетим този древен и загадъчен ден? Ничие въображение не би могло да нарисува багрите му. Защото те са далеч от просто красив изгрев насред пъстро поле. Омаята на Иван Бильобер (другото име на празника) завладява съвсем други, непознати сетива. Древни обреди и тайнственост наслагват в душата на талази усет за вечност, преклонение пред силите на Земята и Слънцето, благоговение пред чудото живот и вяра в силите, които ще сбъднат стаените най-надълбоко копнежи.




Райчо е възмъжал
А те (силите) са най-напращели именно сега. Защото Райчо (Слънцето) вече е силен мъж. Родил се зимата, раснал през пролетта и дозрял до мига, в който да се събуди в Еньовата заран, да се окъпе в реки, езера и роса, и да свали с огъня си магична изцелителна мощ във всяко биле. Счита се, че по време на Драгийка (още едно название на празника) в изворите, чешмите и кладенците тече чудодейна вода, а празникът носи освен изцеление, защита от зли сили и късмет в любовта.



Всеки празник на слънцето, който българите почитат, според знанието на Светльо и Калина има две стихии, които го управляват. На лятното слънцестоене са огън и вода, на есенното равноденствие – земя и вода, на зимното слънцестоене са огън и земя, а на пролетното равноденствие са въздух и земя.
„Най-силните магии стават с огън и вода. Тази нощ звездите и Луната правят голямата магия с водата, а после Райчо (огънят) е върхът на това чудо“, разказва Калина Андреева, нашият водач в света на мистичното.
Слънчевите празници според народната памет продължават три дни (по-късно ни става ясно, че една от причините за това са множеството обреди за изпълняване). Тази година те са от деня на слънцестоенето на 21 до 24 юни, календарната дата на празника. Тук е мястото да уточним, че празникът за старите българи е бил точно на слънцестоене, но днес мнозина го извършват на църковната дата 24 юни.



Нашата група, повечето ученици на билкаря Светослав Чешмеджиев, също сме се договорили да почетем Еньовден на 24-ти, рано призори, затова на 23 юни следобеда всеки се изстрелва по-рано от офиси, апартаменти и всякакви подобни градски затвори, за да се съберем на чудната ливада в Ихтиманска Средна гора.



77 и една тайна малка половина
Ето ни, като отвързани, около 3 дузини хора, предимно столичани, се отправяме по една китна пътечка към гората за билки. За голямото бране. Под съпровода на родопска гайда набираме 77 билки, всяка поотделно я наричаме и поставяме в котлите. Обаче билките общо не са 77, а 77 и половина, това е един от законите на Еньовден. Половин билката е работа на Борянчето – малкото момиче, което гласим на сутринта на следващия ден да направим Слънчова или Райчова невеста (Еньова буля). Но за това по-натам.

Половин билката, сложена във водата я кара да лекува дори нелечими болести. Намира се от момиченце, което затваря очи, разперва ръце, върти се три пъти, да му се завие свят и където на земята падне, хваща едно растение, без значение от вида му, което играе ролята на половин билка. Това тайнствено понятие значи, че половината от билката е в нашия свят, а другата половина – в другия, невидимия свят, и ни свързва с благоприятните сили в него.

Лечебните треви и цветове са събрани и наречени, а групата ни потегля към сборната поляна, където предстои да пренощува под открито небе, край огъня, докато звездите и луната правят своите магични мурафети с билките в котлите. Смята се, че през нощта звездите слизат и даряват всички растения с огромна целебна сила. Това е причината да се берат билки и цветя, като задължителни са еньовчето и камшикът, които представляват мъжкото и женското начало.



Еньови китки

На връщане към ливадата всеки си стъкмява билков букет, който нарича за себе си, семейството или близките си с онова, което би желал да се сбъдне. Еньовите китки (както е народното име на букета) се връзват обредно от Калина, която благославя нареченото от всеки, след което букетът се връзва да виси на дърво край огъня за през нощта. Вярва се, че билките от тази китка придобиват изключителна целебна мощ и е добре, като се прибере у дома, човек да провеси букета някъде, за да го използва през годината, когато някаква мъка му дойде до главата.

Когато е болен или когато нещо му стегне душичката, може да извади стрък от китката, да го накисне във вода и да я изпие или да я ползва по друг начин. Освен това приложение по Еньовите китки се и гадае на сутринта. От това дали са свежи, или позавехнали, може да се тълкува дали нареченото желание ще се сбъдне скоро и лесно.



След като сме изпълнили всички обредни действия, е време за почивка. Или поне за тези от нас, които няма да секат дърва за огъня. Наклаждаме го хубаво, изваждаме хранителните си запаси и го наобикаляме в настроение за песни. Пеем и се смеем, дорде ни стигат силите, сетне се просваме по земята, за да се пренесем в съня си. Небето гъмжи от звезди, чиято красота не ни дава да заспим спокойно с мисълта, че ще я пропилеем. Преброяваме няколко падащи звезди, а после един по един се предаваме на умората. Така не се спи никъде другаде...



И нека голямото наричане започне

Около 4,30 ч., още преди зората да дойде, всички се разбуждаме, постопляме се на огъня, размърдваме се и се отправяме към мястото, където преди изгрев всеки ще седне срещу наречницата, ще умие очите си с билковата и цветна вода от котела и ще бъде благословен богато. Започваме да се изреждаме един по един. Калина отмята дългата си непокорна коса и пита всеки какво иска. Той изрича една от формулите „Живот и здраве“, „Чистота и добрина“, „Плодородие и любов!“ или „Здраве, любов и светлина!“ според това, което усеща, че най-силно желае. След това наречницата благо се обръща към човека по име и го нарича така, както є дойде отвътре, сякаш всеки един е нейно обично чедо. В този миг на човек не му остава нищо друго, освен да съблече душата си и да потъне в езерата на зелените є очи. Там Калина вижда мерака на всеки. Много от хората избухват в плач или тихо хлипат, с вяра, че мъката в живота им ще се стопи, а жадуваното благо ще се възцари на нейно място. Това е един от върховите мигове на Еньовден – потокът от мъдрост, в който се е спуснала Калина, за да нарече доброто на събралите се вече над 50 души поотделно.



А тя, като истински герой от приказка, преди 3 г. дошла точно на рождения си ден да празнува Еньовден на същото това място. Позачудили се кой да нарича, Светльо, който води обредите, посочил рожденичката и тя седнала. Думите потекли, заедно със сълзи от изумление. Хората я питали „Ти как разбра, че точно това искам?“ и така се видяло, че да се роди на 24 юни, далеч не е било напразно. Калина оставя работата си като счетоводител, бива посветена за наречница и започва да работи в билкарницата на Чешмеджиев, като му помага с всичко и най-вече – като нарича всички билки за болните, защото, както вече знаем, „необаяната билка е слабо лековита“.

„Росни ми, росни, росице да ми умиеш лицесо“
Райчо се появява и протяга снага, а ние го поздравяваме, като изричаме една молитва, ама по български – от онези, дето завършват с „Да бъде!“, и после Светльо захваща да ни разказва за росата. Понеже слънцето се е „къпало“ в нея, тя е най-изцеряваща в дните на слънцестоенето. Росата може да се събира и използва за илач, като капките от листата на слез, цариче и други растения се изтръскват в бурканче, добавят се цветя, малко изворна или ручейна водица, нарича се и се оставя час време на слънце, за да се задействат докрай свойствата на магията му.



Друго преживяване с неочаквано въздействие е къпането в утринна роса, при което човек ляга в тревата и се търкаля по малко в двете посоки. След него уханието по цялото тяло е все едно сме киснали във вана с билкови масла.

Мъжете и децата се нареждат и прескачат за здраве еньовския огън, някои по няколко пъти, а после се извива хорото... и времето наистина си бие камшика. Няма го. Питаме се колко е часът, едва 8 сутринта, а сякаш от месеци сме на тази дивна поляна, като че в един друг живот и никога не сме мърдали от нея.

С двата крака в рая
След това се отправяме към „провиралото“, за да изпълним древния български обичай за промушване през обреден отвор, който може да представлява скали, клони на дърво или еньовски венец.

Той се смята за тайнствена врата към другите светове. При промушването през тръните и клонките се загърбват и оставят всички здравословни, парични и душевни грижи от едната страна и човек влиза чист във финия свят, като си намисля желание и след преминаването го запечатва с думите „Реченото да бъде сторено, сега и завинаги!“. Това действие се смята за ново начало на живота. Провиралото често се използва и при извършването на личен обет – заричане.



Най-личната невеста

След като стъпихме яко в магията, можем да поемем силата на предстоящия обред Слънчова невеста (Райчова невеста, Еньова буля). В него малко момиче (от 3- до 7-годишно) се жени за Слънцето, като действията са подобни като при истинските стари български сватби. Та, нашата невеста, Борянчето, бе нагиздена с носия, було и както подхожда на истинска Слънчова съпруга, с пищен венец от билки и цветове. Свещеният съюз се осъществи, а ние, занемели, пием всяка секунда от вечността на това тържество. Малкото момиче казва „да“ на свети Райчо, който се приема, че се вселява в нея и от този миг за определено време тя се превръща в истинска богиня. Придобива чудотворни сили да лекува, благославя и провижда бъдещето. Затова всички от общността е редно да изразят почитта си към нея. Малкото момиченце седи, качено нависоко, а всички се изреждат, покланят му се доземи, то нежно погалва със ситната си топла, бяла ръчица главите им в жест на благословия. Някои я питат какво бъдеще ги очаква, други замолват да ги нарече да оздравеят, трети я питат на ухо нещо, на което тя отвръща „Да,разбира се, ще бъде!“.



Очите на малката Боряна искрят, от нея струи покой и достолепие, които преди това сякаш не бяха там с такава сила, бяха придошли. Изглежда, сякаш цял живот това е правила и с охота приема даровете от всеки.

И точно тогава почти обедното слънце освети най-чутовната гледка. От онези, дето ти се подкосяват краката и те карат да се дивиш, че си българин. Големи мъже – бащи и дядовци, сторват поклон пред малкото русоляво момиче и целуват ръчичките му на колене пред силата на Райчо, която може да сбъдне всяко чудо, немислимо за човек. Бащата на Борянка я вдига на конче и повежда всички да извървим кръг около ливадата, подир което се изпонатръшкваме в тревата в най-блаженото и мирно одухотворение. Всички споделяме една и съща вечност, почели проявленията на силите в природата – Райчо (огън), билките (земя), росата (вода) и цветовете (въздух). Почит, която е нужно да проявим, ако искаме да изправдим и себе си, и света.


Еньовските билки

Всички знаем, че еньовчето е на голяма почит, но според „Голяма книга на българските празници и обичаи“ на Вихра Баева и Веселка Тончева са много повече. Те са белият пелин, от който се правят метли за дома, белият равнец, който се оставя за ден при болен, а после се хвърля в реката, за да отнесе болестта; божурът, който пази моми и невести от „уроки“; вратигата за пропъждане на злите сили, самодиви и змейове; комунигата, употребявана от врачките за отблъскване на нежелана любов; любичето, което прави момата, що го носи, обичана от всички; омайничето, след пиенето на отварата от което всички полудяват от любов.

Статията е публикувана в Списание 8, бр. 7/2023 г.


Проектът „Бащино огнище“ се изпълнява от Списание 8 в сътрудничество с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и се финансира по програма „Култура“ на Столичната община за 2023 г. Медийни партньори са телевизия ТВ1 и платформата Village Life.

Още по темата:

Тайнството на българските обичаи Бащино огнище

Тайнството на българските обичаи

Разгледайте фотоизложбата ни „Бащино огнище“

Кадри, запечатали българщина и сила Бащино огнище

Кадри, запечатали българщина и сила

Фотоизложбата „Бащино огнище“ ви очаква в градина „Кристал“ от 16 до 30 октомври

Старинни народни песни огласиха Етнографския музей в София Бащино огнище

Старинни народни песни огласиха Етнографския музей в София

На 18 октомври в Националния етнографския музей се проведе откриването на фотоизложбата „Бащино огнище“

Месене на богородични хлябове Бащино огнище

Месене на богородични хлябове

Обредите в село Раждавица съживяват почитта към хляба. Замесването и изпичането са тайнство, в което участва кръг от посветени

Укротяване на природните стихии Бащино огнище

Укротяване на природните стихии

Обичаят Герман представлява „погребение“. Чрез оплакване се измолва милостта на силите, за да прекратят продължителна суша или да спрат унищожителна буря или градушка.

На попрелка в Брезница Бащино огнище

На попрелка в Брезница

В пиринското село ни приеха като свои и отвориха сърцата си за нас, за да станем част от техния неповторим свят

Като писано яйце! Бащино огнище

Като писано яйце!

Добре дошли в „Бащино огнище“ – новата рубрика на Списание 8