Снимка: The He Lab / Wikimedia Commons, CC BY 3.0
Хъ Дзянкуей е китайски биофизик, който през 2018 г. предизвика световен скандал, след като обяви, че е създал първите в историята генетично редактирани бебета. Той твърдеше, че чрез технологията CRISPR е променил ДНК на ембриони, за да ги направи устойчиви на ХИВ – експеримент, извършен тайно и без прозрачна научна и етична оценка. Това припомня wired.com, където преди дни е публикувано интервю с Дзянкуей, което отново разбуни духовете.
Преди 8 години новината беше посрещната с остра реакция от научната общност, която определи действията на китайския учен като преждевременни, опасни и в нарушение на международните етични стандарти. Промените, направени в ДНК, са наследствени, което означава, че ефектите им могат да се предават на следващи поколения – нещо, което по онова време беше и остава забранено в почти всички държави.
През 2019 г. китайски съд осъди Хъ Дзянкуей на три години затвор за „незаконни медицински практики“. След освобождаването му през 2022 г. китайските власти наложиха строги ограничения върху дейността му, включително доживотна забрана за работа в репродуктивната генетика, припомня time.com.
Въпреки това ученият постепенно се завърна в публичното пространство, изграждайки образа си на неразбран новатор и жертва на прекалено консервативна научна система.
В интервюто за списание WIRED Хъ Дзянкуей заявява, че планира ново завръщане в генното редактиране – този път с амбицията да предотвратява болестта на Алцхаймер още на ембрионален етап. Според него науката вече е „достатъчно зряла“, за да поеме подобен риск, а обществото трябва да преосмисли границите на биоетиката.
Хъ твърди, че съществуват естествени генетични варианти, които понижават риска от развитие на Алцхаймер, и че теоретично тези варианти могат да бъдат въведени чрез генно редактиране. По думите му целта не е „подобряване“ на човека, а предпазване от тежко заболяване, което натоварва здравните системи и застаряващите общества.
В интервюто той отхвърля критиките, че действията му са неморални, и настоява, че „етиката не е неподвижна“ и трябва да се развива заедно с технологиите. „Не съм нарушил етиката – аз я промених“, казва той в характерния си провокативен стил.
Хъ Дзянкуей също така се представя като пионер, който е платил лична цена за напредъка на науката, и сравнява собствената си съдба с тази на учени, неразбрани в своето време. В интервюто той използва образни самоописания и твърди, че без „смели експерименти“ науката ще остане в застой.
Научната общност обаче остава скептична. Множество учени подчертават, че Алцхаймер е комплексно заболяване, което не може да бъде „изключено“ с една-единствена генетична промяна, а рисковете от наследствено генно редактиране остават непредвидими, пише straitstimes.com.
Интервюто завършва без конкретен отговор на въпроса как и къде подобни експерименти биха били законно осъществени – празнина, която подчертава основното напрежение между амбицията на учения и действителността на съвременната биоетика.
