Ново проучване сочи, че мозъкът на алкохолиците може да бъде нулиран до "настройките по подразбиране", пише Futurism.
Употребата на алкохол по време на юношеството е основен рисков фактор за психиатрични разстройства по-късно в живота. Учените смятат, че редактирането на гени може да доведе до намалено чувство на тревожност при възрастните и по-ниски нива на консумация на алкохол, според Futurism.
Според учените, хората, които са започнали да злоупотребяват с алкохол в тийнейджърска възраст и продължават да го правят и в зряла възраст, са предразположени към различни психични разстройства и им е по-трудно да се отърват от смъртоносния навик.
Изследване на учени от Университета на Илинойс, което се фокусира върху алкохола и ефектите му
върху мозъка, издига тезата, че редактирането на гени може да възстанови "настройките по подразбиране" в мозъка на алкохолиците.
"Прекомерното пиене по време на юношеството може да има дългосрочни негативни ефекти върху мозъка, но редактирането на гени е потенциално спасение от това. Това е един вид нулиране на мозъка", казва Субхаш Панди от Университета на Илинойс.
Отдавна е известно, че алкохолът има отрицателен ефект върху човешкия мозък и провокира промени в амигдалата. Това е област от мозъка, която играе важна роля във функционирането на паметта, при вземането на решения и при появата на човешки емоционални реакции. Това е локацията, където се създават емоции – тук се зараждат страхът и безпокойството. Хората, които са започнали да пият редовно и в големи количества преди 21-годишна възраст, са повече изложени на риск от различни емоционални и психични разстройства.
Учените използвали технологията CRISPR за редактиране на гени при възрастни мишки. Но преди това те изучавали дълго поведението на гризачите, докато те били във възрастта, която съответства на човешкия времеви диапазон от 10-18 г. За експеримента на тези мишки е даден алкохол до степен, че да получат физическа зависимост. Когато мишките поотраснали, учените редактирали гените им.
След експеримента с генното инженерство, мишките вече не изпитвали силно чувство на страх и безпокойство при преминаване през лабиринти, а също така изчезнало и пагубното влечение към алкохол.
Според учените тази технология за модифициране на гени може да бъде приложена и при хора и се предполага, че тя ще доведе до същите резултати. Разбира се, опоненти на хипотезата винаги има – според тях мишият организъм се различава твърде много от човешкия и подобни резултати са недостижими при хомо сапиенс.
Въпреки разногласията, експертите невробиолози се обединяват около становището, че редактирането на някои от компонентите на амигдалата на човешкия мозък може да подобри психичното здраве и да намали употребата на алкохол при възрастни.
