Озоновата дупка през 2024 г., снимка: НАСА
Озоновата дупка над Антарктида се смалява. Последни данни на Световната метеорологична организация (СМО) показва, че озоновият слой върви към пълно възстановяване още през този век.
В последния бюлетин на СМО за озона се казва, че озоновата дупка през 2024 г. е била значително по-малка от предишните години. И да, част от това се дължи на естествено възникващите атмосферни фактори, които водят до колебания от година на година. Но тенденцията е ясна – дългосрочно възстановяване.
В световен мащаб стратосферните нива на озон са били по-високи през 2024 г. в сравнение с последните години. Над Антарктида изтъняването на озоновия слой, което се случва всяка пролет, достигна своя връх на 29 септември с максимален дефицит на озонова маса от 46,1 милиона тона. Това е по-малко от необичайно големите дупки, регистрирани между 2020 и 2023 г., и доста под средното за 1990-2020 г. Това показва, че нивата на озон се възстановяват.
Озоновият слой е област на стратосферата между 15 и 30 километра над земната повърхност, която има висока концентрация на газов озон в сравнение с други части на атмосферата.
Той помага за абсорбирането на вредните ултравиолетови лъчи от Слънцето, действайки като невидим щит за живота на Земята. Без него или с голяма пробойна в него, ние ще бъдем бомбардирани с много повече радиация. А това води до по-големи рискове от заболявания като рак на кожата, катаракта и увреждане на имунната система. Нарушават се екосистемите, особено планктона в основата на океанската хранителна верига.
Дупката в озоновия слой над Антарктида бе открита от учените през 70-те и 80-те години на миналия век. Стана ясно, че слоят се разгражда от хлорофлуоровъглеводороди (CFC) – синтетични газове, използвани някога широко в аерозолни спрейове, разтворители и хладилни агенти. След издигането им в стратосферата, CFC освобождават хлорни атоми, които катализират разграждането на озоновите молекули, създавайки пробойна в слоя.
Светът се стресна и се обедини, за да реши този проблем. През 1987 г., само две години след публикуването на откритието за озоновата дупка, 197 страни и Европейският съюз подписаха Монреалския протокол. Той предвиждаше постепенното премахване на CFC и набелязваше предпазни мерки.
„Преди четиридесет години нациите се обединиха, за да направят първата стъпка в опазването на озоновия слой – водени от науката, обединени в действия“, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. И добави: „Днес озоновият слой оздравява. Това постижение ни напомня, че когато нациите се вслушат в предупрежденията на науката, напредъкът е възможен“.
Ако сегашните политики останат силни, озоновият слой се очаква да се възстанови напълно до около 2066 г. над Антарктика, до 2045 г. над Арктика и до 2040 г. за останалата част от света, сочат прогнозите на учените.
Успехът на Монреалския протокол естествено повдига по-голям въпрос: ако светът успя да се обедини, за да излекува озоновия слой, бихме ли могли да направим същото, за да се справим с изменението на климата?
„Решаването на проблема с климата е много, много по-трудно от това с озона. Монреалският протокол показа, че може да се започне с малки стъпки и да се постигне сериозно подобрение с новите достижения на науката и добрата воля на държавите. За съжаление, с климата нещата не стоят така“, е мнението на професор Джон Пайл, водещ атмосферен химик и бивш директор на Центъра за атмосферни науки.