За да получим възможно най-точна, детайлна и актуална информация, разговаряме с проф. Лилия Пекова, ръководител на клиниката по инфекциозни болести на УМБАЛ ,,Проф. Стоян Киркович", Стара Загора и професор по инфекциозни болести в медицинския факултет на Тракийския университет. (Предишното интервю с нея можете да прочетете в бр. 3/2020 г.)
Какви са очакваните резултати и надеждите, насочени към прилагането на реконвалесцентната плазма?
Този метод на лечение не е нов. Той е използван за лечение на много инфекциозни заболявания – хеморагични трески (Кримско-конгоанска, Ебола и др), тежък остър респираторен синдром (ТОРС), птичи грип и др.При новата COVID-19 инфекция очакванията са реконвалесцентната плазма да има много добър допълващ останалото лечение ефект. От нея е възможно да се получи и хиперимунен имуноглобулин за интравенозно приложение, който заедно с нея може да се ползва за борба със заболяването особено в този етап, в който все още няма достъпна ваксина.
Къде се предвижда, че използването й ще е по-ефективно - като лечение или превенция?
Процедурата крие ли рискове и ако да, какви са те?
Какво е становището на специалистите, които вече са работили с нея относно ефективността й?
В Китай, САЩ и Индия са правени опити с приложението на реконвалесцентна плазма от преболедували от COVID-19 инфекция пациенти в стадий на възстановяване на такива, които се намират в острия стадий на заболяването.
Резултатите са много обнадеждаващи – постига се бързо подобрение в клиничния статус и в респираторните параметри – кислородно насищане на тъканите, парциално налягане на кислорода.Отчетен е и по-нисък процент на неблагоприятен изход. Част от участниците в експеримента са били хора с тежка дихателна недостатъчност в резултат от SARS-CoV-19, дори и такива, поставени на апаратна вентилация. Обикновено тези проучвания се провеждат на фона на друга съпътстваща терапия. За да се използва реконвалесцентната плазма е задължително да са минали 14 дни от получаването на негативен резултат за вирусоносителство. Досега обаче все още няма рандомизирани и контролирани проучвания в тази насока. Все още търсят отговори въпросите дали концентрацията на неутрализиращи антитела както и обемът на плазмотрансфузията са от значение за добрия и бърз последвал резултат, кога е най-подходящия момент за прилагането й.
В България правят ли се изследвания и какви са резултатите?
Ако се окаже, че е ефективна и дава добри резултати, ще бъде ли възможно набавянето на достатъчно от нея за всички болни?
Разбира се, досега получените световни резултати от прилагането на реконвалесцентна плазма при лечението на пациенти със SARS-CoV-2019 инфекция дават основания този метод да залегне като част от терапията им и у нас. Набавянето на този продукт е акт на доброволно даряване на кръв от страна на преболедувалите, за предпочитане скоро след негативиране на PCR изследването за наличие на вирусно присъствие в носоглътката. В този етап се предполага, че концентрацията на специфични антитела както ранни, така и късни, е достатъчно висока, така че да окаже благотворно влияние върху заболелите. В България има 5 центъра по трансфузионна хематология. Те са институциите, в които е възможно да се колектира дарителска кръв от хора, намиращи се в реконвалесцентен стадий на COVID-19 инфекция.
След афиширане на желание и подписано информирано съгласие от тяхна страна за даряване на кръв, се спазват всички стандартни процедури за кръводаряване - те биват изследвани за HIV, за хепатитни и други вируси. Кръвта се изследва за концентрация на неутрализиращи антитела срещу COVID-19. Счита се, че оптимален вариант е тя да бъде по-голяма от 1:320, но и по-ниската концентрация е ефективна. Дарената кръв се селектира по кръвни групи, отделя се плазма и се замразява. Предполагам, че при наличната ситуация, в която всички разбираме колко важно е да се запазим като нация, процесът на даряване на този толкова ценен биологичен продукт ще бъде приет от благополучно преминалите през заболяването хора не само като препоръчителен и необходим, но и като високохуманен и спасяващ живота акт.Необходимо е тези хора да бъдат поканени за дарители от клиниките, където са били на лечение в острия стадий на заболяването, да бъдат посочени пред съответните хемотрансфузионни центрове като потенциални донори на реконвалесцентна плазма, за да бъдат известни като такива.
Надявам се повече преболедували хора да възприемат идеята, да дарят кръв и по този начин да осигурят достатъчни количества за тези, които са в нужда.
