изображение: iStock
Според Катлийн Мелансън, нутриционист и професор по науки за храненето в университета в Род Айлънд, няма еднозначен отговор, а феноменът се дължи на комбинация от различни генетични и поведенчески фактори, които ни влияят в различна степен.
Понякога дори може само да ни изглежда, че някой похапва каквото си иска без никакви последици за теглото, казва Менсън, докато всъщност този човек компенсира избора на храни с начина си на хранене – избира по-леко следващо хранене, ограничава похапването между храненията или в определена част на деня, консумира „вредни" храни като пица и сладолед бавно и осъзнато, засищайки се с по-малки количества.
Друг важен фактор за поддържане на теглото е физическата активност, но съвсем не е задължително тя да е под формата на фитнес упражнения. Менсън твърди, че всяка форма на движение е от значение – например играта с децата, ходенето пеша, активната работа, която изисква повече движение, дори несъзнателните движения като например нервното ходене напред-назад биха могли да повлияят на метаболизма.
„Колкото повече се движите, толкова повече и по-активни стават митохондриите в клетките на мускулите, а повече митохондрии означава и повече изгорени калории, тъй като те са „централите”, които произвеждат енергия в тялото ни”, казва Менсън.
Един от основните хормони, които регулират апетита, е лептин. Той отговаря за това колко силен апетит има човек не само за конкретното хранене, но за продължителни периоди от време. Менсън обяснява например, че човек с по-чувствителна към хормона система може на едно хранене да си сипе втора или даже трета порция, но после дълго да се чувства сит и без усилие се храни по-малко в следващите дни, компенсирайки по естествен път излишните калории.
Възможно е да има и генетични фактори, които влияят на теглото. В изследване от 2019, публикувано в PLOS Genetics, учени идентифицират над 250 специфични участъка ДНК, свързани със затлъстяването. Участниците в изследването с висок индекс на телесната маса имали повече от генетичните детерминанти за затлъстяване, отколкото тези с нормален и нисък индекс на телесната.
„Но не отрихме ген, който да предпазва от затлъстяване, нито такъв, който да го предизвиква, казва д-р Барозо, съавтор на изследването. – Има и участници с генетични детерминанти за затлъстяване, които обаче не са с наднормено тегло.”
Поддържането на теглото или лесното напълняване се дължат на сложна комбинация от фактори и условия на живот, които влияят различно на различните хора. Наднорменото тегло не е генетично предопределено, но и същевременно не се дължи непременно на липсата на самоконтрол, казва Менсън.
