Здраве24 септември 2024

Ами ако всичко, което знаем за аутизма, е погрешно?

Ново изследване преобърна общоприетото предположение за аутизма и емоциите

Ново проучване оспори дългогодишното предположение, че хората с аутизъм са емоционално изостанали, установявайки, че всъщност те изпитват сложни емоции. Надяваме се, че тези открития ще доведат до по-добри терапевтични стратегии, пише Пол МакКлюр в newatlas.com.

Аутизмът е описан за първи път през 40-те години на миналия век. Като ключова характеристика на състоянието била изтъкната притъпената емоционална реакция или неспособността да се опишат емоциите. И това е начинът, по който хората с аутизъм често са изобразявани във филмите и по телевизията.

Ново изследване на Арън Далман, асистент по трудова терапия в Училището по здравни професии на университета Рутгерс, оспори тези дългогодишни предположения за хората с аутизъм и емоциите.

„Ами ако всичко, което знаем за аутизма, е погрешно?“ – пита Долман. „Популярната идея, че хората с аутизъм нямат богат, емоционален живот, просто не е вярна."

Целите на екипа му били две – да се изследва как младите аутисти описват емоциите си и да се предложи начини за подобряване на емоционалния контакт, способността за формиране на отношения с другите на емоционално ниво, между хората с аутизъм и техните терапевти.

24 души с диагноза разстройство от аутистичния спектър участвали в анализите на различни въпроси, свързани със състоянието им. За обработка на получената информация е използван изкуствен интелект както и е извършен интерпретативен феноменологичен анализ (IPA), методология за качествено изследване, която изследва как хората осмислят своя опит.

Заключението на учените било безусловно, че хората с аутизъм изпитват сложни емоции и че те често са погрешно измерени и неразбрани. Участниците описали набор от положителни емоции, включително спокойствие, удоволствие и еуфория, и отрицателни емоции, включително чувства на гняв, депресия и разочарование. Често те, независимо дали са положителни или отрицателни, са били „въплътени“ или усетени в телата на участниците.

„Обикновено ставам, ставам много, много тежък, сякаш усещам някаква тежест върху раменете си [и] върху гърдите си. Като че ли съм по-тежък от нормалното, хм, и тогава мозъкът ми се замъглява“. Ето как един участник описва своето преживяване на въплътена емоция.

Участниците са категорични, че традиционните измервания на емоциите им не улавят правилно техните реални терзания и че субективните скали, използвани за оценяване на „щастие“ и „тъга“, не успяват да характеризират адекватно дълбочината на техните емоции.

„Разбирам необходимостта от прилагане на категорични етикети за емоции като „щастлив“ или „тъжен“, но също така знам, че преживяването е много по-сложно от чувствата, свързани с тези думи“, споделя участник по време на проучването. „Бих казал, че има различни нюанси на щастието, както и различни нюанси на тъгата.“

Всички участници съобщават, че емоционалният контакт с хора без аутизъм е особено предизвикателен, тъй като техните емоционални изразявания често се тълкуват погрешно от тези, които са невротипични.

Някои участници съобщават, че се чувстват виновни, когато общуването между тях и неаутистичен човек се прекъсне. Това може да бъде проблематично, посочва Долман, защото може да накара хората с аутизъм да „маскират“ или да потиснат естествените си реакции, за да избегнат стигмата на аутизма.

Изследванията показват, че маскирането от хора с аутизъм е свързано със съпътстващи психични заболявания, включително депресия.

Далман се надява, че откритията му ще доведат до нови терапевтични стратегии за хора с аутизъм, каращи околните да се отнасят с по-малко предубеденост към тях.

Проучването е публикувано в American Journal of Occupational Therapy.

Източник: Rutgers University