
Карл Сейгън, снимка: Wikimedia Commons
Откакто е обърнало взор към звездите, човечеството вероятно мечтае там някъде из Вселената да има негови братя по разум. Досега учените са открили над 6000 екзопланети, на които хипотетично би могло да съществуват условия, за да виреят някакви организми. Евентуално. А статистиката сочи, че по принцип е възможно във всемира да има безброй обитаеми светове. Остава големият въпрос –защо досега не сме открили нищо?
Сред най-разпространените обяснения са: че животът всъщност не намира път; че развити цивилизации ни държат в нещо като космическа зоологическа градина, че цивилизациите се самоунищожават веднага щом имат силата да го направят; че ние сме първата и единствената цивилизация... и мн. др. Това припомня Брайън Коберлайн в своя статия в universetoday.com.
Ами ако причината да не сме открили извънземни е в изкуствения интелект?
Неотдавна Майкъл А. Гарет публикува статията „Докато мигнеш и ще го пропуснеш – как технологичното ускорение свива тесния прозорец за откриване на SETI“. В нея той доразвива някои от размислите на Карл Сейгън в негова публикация от 1973 г. – „За откриваемостта на напреднали галактически цивилизации“.
Сейгън пише за „комуникационен хоризонт“ като пречка за осъществяване на контакт с чужд планетарен разум. Най-просто казано, той допуска, че някъде съществува високо развита цивилизация, но технологиите й са толкова напреднали, че това я прави невидима за нас – не можем да я открием. Може да засечем някой и друг радиосигнал от братя по разум на 100 светлинни години разстояние. Но ако те използват неутринна комуникация, биха били по същество невидими за нас. Търсенето ни би било обречено на провал, ако те си имат някаква нова физика, която им позволява да се свързват със скорост, по-висока от тази на светлината.
Сейгън изчислил, че ще са необходими около хиляда години, за да може една цивилизация да се развие извън нашите наблюдателни граници, въз основа на начина, по който човешката цивилизация се е развивала в миналото. Новата статия доразвива размислите на Сейгън, тъй като компютърните технологии са се развили бурно след времето, в което той е правил своите хипотези.
Днес изкуственият интелект е новият покорител на света. Харесва ни или го мразим, но той вече е част от нашето ежедневие. Напълно е възможно развитието му да достигне някакво технологично плато, но е възможно и да постигнем някакъв вид изкуствен суперинтелект (ИСИ). Ако през следващото десетилетие се появи ИСИ, той ще се превърне в господстващия интелект на Земята и ще продължи да се развива с по-бърза скорост, отколкото ние, бедните буци плът, можем да си представим.
Според Гарет, ако вземем предвид експоненциалния темп на развитие на технологиите и разгледаме възможността небиологичният интелект да е често срещан, тогава хоризонтът на наблюдение се свива значително. Той може да бъде само едно или две десетилетия. Ако случаят е такъв, тогава шансът ни да открием извънземен вид е по същество нулев.
Ето какво пише Гарет в последната си публикация:
„Представяме прост модел, показващ, че темпът на технологично ускорение на такива цивилизации може да компресира тяхната откриваема фаза до едва десетилетия, драстично стеснявайки времевия „прозорец за откриване“, в който техните техносигнатури се припокриват с нашите настоящи възможности. Тази рамка предлага правдоподобно решение на „Голямата тишина“: напредналите цивилизации може да са изобилни и дълготрайни, но ефективно невидими за съвременните SETI методи.



