Илюстрация: Кристофър Баунс, лиценз Creative Commons Attribution-Share Alike 2.0 Generic, Wikimedia Commons
До 2030 г. центровете за данни, поддържащи изкуствения интелект, ще са погълнали около 9,3 трилиона литра вода - това е колкото основното годишно водопотребление на 1,3 милиарда души в региона на Субсахарска Африка. Това пише futurism.com, цитирайки доклад на Института на ООН за вода, околна среда и здраве (UNU‑INWEH).
Причините за „водната ненаситност“ на изкуствения интелект са многопластови, обясняват учени. Основният „воден отпечатък“ идва от охлаждането и генерирането на енергия за поддръжка на сървърите в тези центрове. Авторите на доклада подчертават, че повечето изследвания пренебрегват това, защото се съсредточават само върху въглеродните емисии.
Прогнозите сочат, че при захранването на ИИ с данни ще се изразходват 945 TWh електричество до 2030 г., което е почти три пъти повече от потреблението на Пакистан, Бангладеш и Нигерия взети заедно. Става дума за население от над 650 млн. души, уточнява time.com.
Преминаването към биоенергия би могло да намали въглеродните емисии с до 70%, но в същото време да
увеличи водния отпечатък до 30 пъти, а земният - до 100 пъти.
Ето какво казва в изявление Мириам Асел (водещ изследовател в UNU‑INWEH): „Ако оценяваме устойчивостта на ИИ само по въглерод, ще сгрешим, мислейки, че преминаването към възобновяеми енергоизточници прави ИИ „чист“, а той създава сериозни проблеми за вода и земя, често в райони, които не са го поискали“.
Съавторът на доклада и директор на UNU-INWEHИ Кавех Мадани пък предупреждава, че дори и с подобрено потребление на ИИ и енергия, общият отпечатък може да нарасне, тъй като използването на ИИ ще се увеличи - т.е. по‑усъвършенстван ИИ води до още повече потребление, пояснява futurism.com.
Докладът на UNU‑INWEH разкрива, че екологичната цена на ИИ надхвърля въглеродния отпечатък и обхваща значителни натоварвания върху водните ресурси и земните площи. Водният отпечатък до 2030 г. ще е около 9,3 × 10¹² л - колкото ползват 1,3 млрд. души - а изборът на „зелена“ енергия може неочаквано да влоши ситуацията.
